Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Автоджамбази в икономическата комисия

Автор: Петър Ганев / 20.05.2011
Оцени тази статия:

Тази седмица в икономическата комисия в парламента бе интересно. Причината за това не беше дълго протаканата и отново отложена енергийна стратегия, а обсъждането на един съвсем кратък законопроект, касаещ застраховането на моторни превозни средства. Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането третира единствено въпроса за поставянето на „знаци, белези или други индикации върху или на видимо място в моторното превозно средство, които пряко или косвено указват наличието на сключена застраховка във връзка с това моторно превозно средство” – две странички законопроект с една страничка мотиви.

Обсъждането на този законопроект бе интересно не заради друго, а защото е показателно за законотворчеството в страната, при това в един опростен модел – темата е фокусирана, тоест няма го размиването на дебата от големите и сложни законопроекти; темата не е предрешена идеологически, тоест членовете на комисията разсъждават по проблема и не са изначално противопоставени един на друг.

Според вносителите предлаганите промени са насочени към „прекратяване на трайно наложени практики по налагане на задължително изискване от страна на застрахователи за поставяне на „пасивни маркировки” върху моторно превозно средство,  представляващи знаци, стикери или други белези”. С други думи, за да влезе в сила застрахователният договор, трябва първо да се поставят маркировки, което струва пари (20-30 лв. на година) и се прави от трета страна. Това е основният аргумент на вносителите: „недопустимо е валидността на един застрахователен договор да се поставя в зависимост от действия на трети лица”.

Дотук нещата изглеждат ясни – хората биват задължавани да поставят маркировки на колите си и съответно да заплащат за това. Това провокира законодателят да се намеси и изрично да упомене, че подобна практика (тоест задължение) не трябва да съществува. Тук обаче идва следващата алинея, в която се крие същината на законопроекта: „Забранява се поставянето на знаци, белези или други индикации върху или на видимо място в моторното превозно средство, които пряко или косвено указват наличието на сключена застраховка във връзка с това моторно превозно средство”.

Когато човек чете мотивите или слуша изложението на вносителите, му е доста трудно да разбере какво точно се е случило, че този текст присъства в законопроекта. Казва се, че има проблем – някой кара хората насила да маркират автомобилите си, и някак си поради това се забранява да съществуват подобни маркировки?! Тук просто няма логика, тоест очевидно истинските цели на законопроекта се премълчават и не се дискутират в мотивите.

Оставяйки мотивите настрана и поглеждайки към реалността, ето как стоят нещата – първо, коли в България се крадат много и второ, когато застраховаш и маркираш автомобила си, вероятността да го откраднат рязко намалява. Това твърдение не мога да подкрепя с данни, но то бе изказано многократно от членове на комисията и не бе оспорено от вносителите. Конспиративни теории за обвързаност на тези, които застраховат с тези, които крадат има много (също изказани в комисията), но така или иначе впечатлението е ясно – застраховаш, маркираш и (евентуално) не те крадат.

Решението на този въпрос вносителите намират в забраната на каквито и да е било маркировки. Всички приказки за потребителите, които били задължавани да маркират, плащат и т.н. са странични неща – централната идея е колите да не бъдат маркирани и (уж) да не се знае, коя е застрахована и коя не е. Лошото е, че това не се дискутира в мотивите и вносителите не го казват на глас. Процедурно нещата стоят така – внасяш две алинеи, мотивираш първата и си мълчиш за втората.

Така и не стана ясно как точно тази мярка ще реши проблема с кражбите. Всъщност, след всички изказани мнения остана впечатлението, че кражбите може и да скочат. В крайна сметка всички гласуваха ‘за’ законопроекта (първо четене), като обобщението бе нещо от сорта на „знаем, че ефект няма да има, но все пак да видим какво ще стане”. Подобно отношение на депутатите помним и от промените в Закона за управление на отпадъците, касаещи забраната на физически лица да предават отпадъци.

От чисто регулаторна гледна точка, заседанието на комисията бе класически пример за лекотата с която се налагат какви ли не правила и задължения в днешно време – събира се една (отбрана с избори) група от хора, разсъждава по някакви проблеми без да има много конкретно знание по темата или кой знае какво време за размисъл и решава нещо, което никой не знае какъв ефект ще има. Не било хубаво да се задължават хората да маркират автомобилите си и затова дайте да ги задължим да не го правят. А не може ли просто да не ги задължавате нито едното, нито другото? Самите депутати признаха, че не знаят кое е по-добре – да има или да няма маркировка – защо тогава се наемат да вземат решение? Кое им дава правото да решават подобен въпрос вместо собствениците на колите?

Ако всичко ще се решава от депутатите, то нека обсъдят и въпроса с надписи от сорта на „Внимание! Зло куче!”. Може например да забранят подобни надписи – така крадецът няма да знае в чий двор има куче и къде няма. Или пък да задължим всички да има подобен надпис – така може и да сплашим крадеца. Въпросът тук не е дали да има или да няма надпис, а кой решава – дали всеки сам да си преценява или депутатите да го измислят и да спуснат декрета?