Атомната централа в Белене и системната заплаха за страната*

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

През 1998 г. ИПИ предложи да се използва международна експертиза при оценката на пазара на българска електроенергия, при счетоводното и управленско разделяне на НЕК и оценка на стойността на електроенергията , произведена от Козлодуй. Тогава никой не коментира сериозно тези предложения, ако не се смятат обвиненията , че сме нарушавали (?) националната сигурност.

Сега отново и учени, и неучени се тупат в гърдите и по повод на Козлодуй, и по повод на Белене, но никой не мисли и не прави дори елементарни сметки. Отново се пробутва проекта за Белене без анализ на развитието на пазара и без що-годе обстоен преглед на възможностите и цената на финансиране.

В същото време има предостатъчно основания да се предполага, че строителството на втора АЕЦ ще подложи икономиката на страната на изпитание, с което тя вероятно няма да се справи.

Колко струват „приоритетите“?

Мандатът на това правителство изтича през 2005 г. Строежът ще продължи най-вероятно и след този период, а изплащането на разходите по-него – до 2010 г. Неговата цена трябва да бъде поставена сред други вече повече или по-малко установени приоритети на развитието на България през следващите 10-15 години. Всъщност, въпреки патоса, изграждането на Белене засега не е установен приоритет. Така или иначе става дума за избор между приоритети. Ето някои от тях, които все пак се поддават на изчисления и преценка.

Вероятно е растежът на БВП до края на мандата да е 4% (за периода 2002-2005 г. в щ.д.). Възможно е да бъде повече, но това е относително сигурното развитие (ако не се правят глупости).

Плащанията по външния дълг за 2002 г. могат да бъдат изчислени въз основа на прогнозата на БНБ, коригирана в зависимост от промяната в структурата на дълга, настъпила в резултат на замяната на брейди облигации с глобални. Прогнозата на БНБ предвижда плащания по външния дълг през 2002 г. от 1283.3 млрд. щ.д. Според нашите изчисления, плащанията по брейди облигациите (лихва и главница) ще намалеят с 84.6 млн. щ.д. поради трансформирането им, но – от друга страна плащанията по глобалните облигации през 2002 г. са фиксирани и възлизат на 104.98 млн. щ.д. До 2005 г. може да се предвиди известно покачване на сумите по обслужване на външния дълг, поради очакваното повишаване на London Interbank Offer Rate (Либор) – макар и едва ли така рязко, както очакват от министерството на финансите – и предвид на обстоятелството, че по-голямата част от външния дълг е с плаваща лихва.

Разходите по опазване на околната среда за следващите 15 години са сравними с тези по външния дълг за същия период. За простота ние ще вземем прогноза на Световната банка за необходимите разходи по опазване на околната среда във връзка с процеса на присъединяване на България към ЕС. В тях са включени разходите за извеждане от експлоатация на първите четири реактора на Козлодуй, но не са пресмятани алтернативи за съхранение на отработеното ядрено гориво.

През това време България вероятно ще се присъединява и към НАТО, което ще струва поне 3% от БВП на година.

Ако се съди по политиката на всички досегашни правителства, а вероятно според сегашния кабинет, приоритет на страната е поддържането на квази-държавната пенсионна система на Националния осигурителен институт (НОИ). Приемаме, че дефицитът на НОИ няма да нараства за разглеждания период.

По оценки на повечето експерти за довършване на АЕЦ „Белене“ са необходими 1.5 млрд. долара. Ние можем да разпределяме тази сума върху примерен срок от седем години, без да включваме в тази цена необходимото ядрено гориво, за предполагаемото пускане на централата в експлоатация.

Разходи за правителствени приоритети до 2005 г., включвайки към тях и Белене (в милиони щатски долари)

Какво показват числата?

За следващите четири години за всички останали разходи на правителството има резерв от 7,3% (през 2002) до 9,6% от БВП през 2005. Т.е. освен изброените, към сметката трябва да се добавят и издръжката на самото правителство, която вероятно също ще се увеличава, и разходите по присъединяване към ЕС, и издръжката на образованието и полицията, и преките, и кръстосаните субсидии (които най-вероятно също ще се увеличават).

Изграждането на Белене ще бъде малко по-скъпо от поддържането на НОИ и около половината от това на армията. То ще бъде равно на 1/5 – 1/6 от обслужването на външния дълг, повече от разходите за образователната система. Финансирането може да дойде от два източника – от увеличаване на данъците и от нови заеми. Каквото и да е финансирането, крехката система на българската икономическа стабилност едва ли ще издържи. Вероятно АЕЦ Белене и други подобни начинания ще доведат страната до положение, подобно на това в Аржентина през 1999-2001 г.

Някои измерения в политическата цена

Тези стойности се околичествяват най трудно. Ето все пак кое е нужно да се отчита.

Доколкото ни е известно, подписаният в края на февруари протокол от Седмото заседание на Междуправителствената руско-българска комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество предвижда участието на руски предприятия и организации в реконструкцията, модернизацията и строителството на нови енергийни обекти на територията на България или на обекти построени със съдействието на бившия Съветски Съюз. Така поне докладва пресата.

Т. нар. национална сигурност не е пряко следствие на централното планиране на енергийни, особено атомни мощности. По-скоро обратното. При сегашното състояние на основните финансови възможности, съотнесени към енергийната зависимост на страната и предпочитанията на правителството, вероятният сценарий е вземането на заем от Запад и плащането на работата по изглаждането на АЕЦ Белене на Изток. Това не е била добра стратегия нито по времето на комунистическа България, нито по времето на имперска Турция.

* Този анализ ще бъде публикуван във в-к „24 часа“ на 15 април.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!