Атестирай това!

Публикуваните в края на миналия месец за обществено обсъждане актуализирани минимални национални изисквания за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности във висшите училища и научните организации и правилата за атестиране на преподавателите във ВУЗ регламентират общи изисквания за образователни, научни и научно-приложни резултати, които всеки преподавател трябва да постигне съобразно своето академично ниво и съгласно минималните критерии за академично израстване в съответното професионално направление.

В мотивите си Министерството на образованието и науката изразява надежда, че възприемането на подобен подход ще повиши мотивацията на преподавателите и ще създаде допълнителен стимул за млади учени, които са готови да работят интензивно през целия си професионален път. Истинската цел обаче е да се повишават изискванията към заетите в университетите и научните организации по отношение на учебно-преподавателската и научната им дейност, така че да се прекрати спокойното и (понякога) безрезултатно живуркане в университетските и научните среди.

И докато при минималните изисквания за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности промените не са чак толкова драстични – министерството разписва по-подробно единната рамка на тези изисквания за всяка научна област и професионално направление, то при атестациите нещата са много по-интересни. Идеята е всяко лице, заемащо академична длъжност, да покрива поне минималните изисквания за придобиването й, и то за периода на атестацията (между 3 и 5 години), като най-важните показатели са за „учебно преподавателска дейност“ и за „научна дейност“. От научно преподавателския състав ще се очаква да продължава трайно дейността си и да показва резултати, а също така и да се „харесва“ в достатъчна степен на студентите, на които преподава[1] (студентското мнение ще е част от системата на атестацията, макар и с относително ниска тежест). При отрицателна обща оценка се предвижда нова атестация да се направи след една година, а две отрицателни атестации са основание за освобождаване на лицето от академичната му длъжност (съгласно чл. 35, ал. 1, т. 3 от закона за развитието на академичния състав).

За да се реализира на практика тази идея, всяко висше училище трябва да представи пред МОН  правилник за атестиране на академичния състав, съобразен с предложените критерии  и на база на това ще получи достъп до допълнителното финансиране от общо 20 милиона по чл. 1, ал. 5, ред 2.9. от Закона за държавния Бюджет на Република България за 2022 г.[2] Това е „морковът“, с който министерството се опитва да стимулира университетите да предприемат действия.

Периодичната атестация всъщност е една чудесна идея. Подобен подход на регулярно атестиране на преподавателския и научния състав на висшите училища се прилага в почти всички добри университети по света, например тук, тук или тук. Но докато за северноамериканските университети е типична системата на гарантирани академични позиции,[3] при която регулярната оценка на преподавателския състав е стандартна част, то за голяма част от европейските университети едва тепърва започват да избират подобна схема на професионално развитие за своите преподаватели. Тенденцията е такава например в Швеция, Италия, Дания, Германия, Финландия и др. Големият проблем обаче е как да не се наруши академичната автономия, като същевременно се гарантират добри резултати от работата на преподавателите.

Разбира се, подобна идея е възможно да срещне съпротива у нас[4]. Трябва ли това да спира реализацията й? Не и ако това ще доведе до подобряване на резултатите от дейността на висшите училища и оттам – на качеството на научната дейност и на висшето образование в България. Иначе рискуваме все по-голям отлив на студенти, неадекватен и несменяем състав на университетите и закостеняла и застинала по отношение на развитието и разширяването на полето на научното знание система, която постепенно ще губи капацитет да предлага адекватна на съвременните достижения образователна услуга.

 


[1] Остава отворен въпросът дали оценката на студентите за преподавателите може да бъде адекватен коректив за малките университети в България поради високата степен на взаимозависимост между двете групи.

[2] Това са средства за допълнително финансиране за увеличение на възнагражденията на лицата от академичния състав в държавните висши училища.

[3] Става дума за така наречения academic tenure, за който повече информация може да се намери например тук;   https://academicpositions.com/career-advice/what-is-tenure

[4] Например тук: https://trud.bg/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5/


Свързани публикации.