Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Аржентинското правителство ограбва работниците!

Автор: Адриана Младенова / 24.10.2008
Оцени тази статия:
 

Тази седмица президентът на Аржентина, Кристина Фернандес де Кирхнер, обяви намерение да национализира частните пенсионни фондове в страната. Това грубо потъпкване на неприкосновената частна собственост хвърли в шок света. Капиталовият пазар реагира мигновено на тази новина и борсовите индекси в страната се сринаха, цените на акциите паднаха с 11% във вторник. Това е оценката на инвеститорите на намерението на аржентинското правителство - отдръпване от икономиката и загуба на доверие.

Претекстът на тази решение е, естествено, "защита на интересите на пенсионерите и на работниците". Такива доводи е използвал и Сталин, когато е изпращал милиони души на заточение и лагери и е разпространявал комунистическата пропаганда в СССР. Подобна е и реториката на президента на Венецуела, Уго Чавес, който не зачита правото на собственост и национализира с бясна скорост различни сектори от икономиката, забранява достъпа до пазара на чуждестранни компании, контролира медиите. Когато държавният апарат откровено потъпква човешките права, ограничава свободата на гражданите и  нарушава принципа за неприкосновеност на частната собственост, това винаги се представя, че е в полза на народа и е срещу "алчността" на капиталистите. В което няма нищо вярно. В действителност това са най-големите злини, които са се случвали на човечеството и последиците винаги са били трагични.

Лъжите

През 1994 г. в страната започват да оперират частни пенсионни фондове, в които работниците, които изберат да се осигуряват в капиталовата пенсионна система, трябва да внасят 7% от заплатите си в лични сметки в пенсионните фондове. В допълнение, 16% от заплатите им отиват в държавната пенсионна система, от която се изплащат пенсиите на пенсионерите.

Г-жа Фернандес обяви, че системата от частни пенсионни фондове е сложила аржентинските пенсии „в ръцете на спекулаторите". Тя използва състоянието на капиталовите пазари в условията на глобалната финансова криза като аргумент срещу ефективността и икономическата целесъобразност на частната капиталова пенсионна система.

Но фактите тотално противоречат на тези обвинения. През последните 12 месеца пенсионните фондове действително имат отрицателна доходност в размер на 2.25%. Но това не означава, че спестяванията и бъдещите пенсии на над 9 милиона работници са в опасност. Инвестициите в лични пенсионни сметки се характеризират с дълъг период на натрупване и управление на средствата - средно 35-40 години, в зависимост от трудовия стаж на работника. При професионално управление на средствата на практика не съществува риск от загуба на спестяванията. Сътресенията на финансовите пазари са временни явления, които следват цикличните колебания на икономиките. Спадовете се неутрализират от подема на пазарите и в период от няколко десетилетия реалният растеж на глобалната икономика е винаги положителен.

Данните показват, че до 2006 г. средната номинална доходност на пенсионните фондове в Аржентина е 15%, а реалната възвръщаемост е 9,5% (като се приспадне инфлацията)[1]. В същото време доходността на държавната пенсионна система е почти 3 пъти по-ниска. Това означава, че ако частните пенсионни фондове се представят временно зле в условията на криза, държавната пенсионна система ще е поне три пъти по-зле.

Незаконният план

Опозицията в Аржентина обяви плана на г-жа Фернандес за незаконен. Но това едва ли ще я спре. Истинската причина за желанието да се национализират пенсионните фондове в страната е тривиална - правителството има нужда от пари, за да изпрати дълговете си. През следващата година Аржентина трябва да изплати приблизително 12 милиарда долара като лихви и главници от дълга си, с които, обаче, не разполага. А в пенсионните фондове са акумулирани 30 милиарда долара (повечето от които са инвестирани в държавни ценни книжа, поради регулациите) и всяка година допълнително се вливат 5 милиарда долара под формата на вноски от работниците. Явно това е привлякло интересa на г-жа Фернандес, въпреки че нейните действия в дългосрочен план ще бъдат пагубни за пенсионерите, за работниците, за бизнеса, за бъдещите поколения.

Аржентина вече има лош опит, след като през 2001 г. обяви мораториум върху плащанията си по държавния дълг, което постави страната в изолация от международния капиталов пазар. Разточителната фискална политика и грешките на правителството в областта на паричния сектор доведоха до падането на валутния борд през тази година. Но правителството така и не се поучи от грешките (което не е толкова странно, тъй като през 2001 г. президент на Аржентина беше Нестор Кирхнер, съпруг на Кристина Кирхнер). Представител на опозицията коментира следното пред Блумбърг: "Правителството имаше две възможности: да намали харченето, елиминира субсидиите и да плати политическата цена или да се възполва наготово от спестяванията на хората в личните им пенсионни сметки"[2]. Уви, избрало е втория вариант, защото да ограбиш винаги е по-лесно отколкото да създадеш...


 


[1] Цялото изследване е достъпно тук.

[2] Вижте целия коментар в Блумбърг.