Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Аргументът на личната отговорност

14.12.2006
Оцени тази статия:
Преглед на стопанската политика - Word Format (Word Format)

Наскоро разбрах какъв е основният проблем пред предприемачите в България. Това според правителствената Агенция за малки и средни предприятия е "занижено търсене на стоки и услуги"*. Тъй като считам предприемачите за хора, които търсят начини да задоволят най-много потребителски нужди с възможно най-нисък разход, това "занижено търсене" означава неуспех на действията на предприемача. С други думи, според цитираното твърдение неуспехът от едно бизнес начинание най-вероятно е резултат от самия неуспех.

Обяснявам си този логическия нонсенс с критичното количество хора, у които чувството за лична отговорност е недоразвито. Те вярват, че причината за резултата от техни действия или бездействия са не техните действия, а нещо друго. Това ми дава възможност да представя още един аргумент срещу държавното пенсионно осигуряване - една от институциите, която поддържа наследените от социалистическия ред концепции за действащо общество (а не индивид) и колективна отговорност (a не лична отговорност).

Държавната пенсионна система е механизъм, чрез който държавите чиновници взимат решения вместо гражданите относно личен и дори интимен проблем - спестяванията за старини. Хората от НОИ казват на гражданите нещо като "Ние ще осигурим старините ви, а вие само си плащайте данъците", с което те се ангажират с решението на този личен проблем, а отделният гражданин сякаш е освободен от още едно бреме - отговорността за материалното си състояние на стари години.

Резултатът от държавната пенсионна система може да се опише така: някой взима платените от мене данъци; дава ги като пенсия на друг, който се оплаква, че му е обещана по-голяма пенсия; този някой друг не се чувства отговорен за личното си положение, защото е отговорно "обществото" - нали затова се казва "обществено осигуряване"; мене не ме вълнува какво ще имам един ден, когато съм пенсионер, защото съм "осигурен"; един ден ще има кого да обвиня, когато пенсията не стига дори за малко храна; отговорни са НОИ, системата, някой друг, само не самият аз.

Облекчението от лична отговорност е опасна илюзия, която създава системата на "общественото осигуряване". Нейните ефекти със сигурност не се ограничават само с примера за предприемачите и "заниженото търсене". Най-общо казано, колкото повече хора разчитат на друг да взима решенията вместо тях, толкова по-голям е общия морален риск в системата. Това води до намаляване на предвидимостта и съответно до по-ниски шансове за всеки един участник в нея.

* Виж "Малки и средни предприятия: Информационен бюлетин на АМСП", брой 4, 2002.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!