Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Аргументите в полза на “Белене” все още липсват

16.12.2006
Оцени тази статия:


През седмицата министърът на енергетиката Мирослав Севлиевски публикува статия във вестник “Дневник” (броя от 10 май, стр.12), в която обявява пълната си подкрепа за довършването на АЕЦ “Белене”. Във въпросната статия се казва, че “това е най-големият инвестиционен проект на Балканите и трябваше всяка подробност да е проверена, а всяко действие да бъде публично обяснено. Само така съмненията могат да бъдат разсеяни, само така можем да опровергаем критиците, противниците и скептиците”. По-нататък в статията се допълва, че “трябва да се опитаме да предпазим този проект от емоции”.

Напълно съм съгласен, че емоциите трябва да се оставят на страна и при това положение дебатът следва да се концентрира върху основните въпроси, на които трябва да се отговори преди да се пристъпи към строителството на нова атомна централа. Още повече, че г-н Севлиевски смята, че на всички принципни въпроси следва да се отговори преди да се пристъпи към възобновяването на проекта. Евентуалното доизграждане на АЕЦ “Белене” ще се случи по време на мандата на следващите две или три правителства, така че представянето на задълбочен икономически анализ пред обществеността е абсолютно задължително.

Правителството следва да отговори поне на следните въпроси:

1/ Необходима ли е нова мощност? Енергоемкостта (потребление на електроенергия за единица БВП) за Българи я е с пъти по-високо от средното за Европа и дори за бившите социалистически страни. Възможното спестяване е сериозна алтернатива на построяването на нови мощности. Не е доказано, че ако въобще има нужда от нови мощности, то те трябва да бъдат ядрени. Рехабилитацията на централите на местни въглища, геотермални и водноелектрически централи са сериозна алтернатива на “ядрените проекти”. До момента няма анализ за цената на различните алтернативи. Също така включването в европейската енергийна система ще позволи поддържането на по-ниски запаси, което намалява необходимостта от построяването на нови мощности.

2/ Как пазарът ще се промени след либерализирането? В допълнение към предишния въпрос, търсенето и предлагането значително ще се променят, така че от днешна гледна точка е много трудно да се прецени дали ще бъдат необходими нови мощности. Вносът на електроенергия може да се окаже много по-евтино решение. В тази област властват стереотипи от миналото според, които вносът следва да се разглежда като сигурна загуба, а износът като сигурна печалба. Подобен начин на мислене е много погрешен и е добре да си зададем въпросът какъв процент от енергоносителите България внася и в момента. В този смисъл възможно ли е въобще да се говори за енергийна независимост на България?

3/ Какви ще бъдат разходите за изграждане на АЕЦ “Белене”? Тази оценка трябва да включва освен преките разходи също и разходът за превозване и съхранение на отработеното гориво, съпътстващата инфраструктура, разходите за затваряне на реакторите, екологичните щети, сеизмичните рискове и мерките срещу тях.

4/ Каква ще бъде цената на произвежданата електроенергия? За целта следва да се направи максимално изчерпателен анализ, а не откъслечни сметки. През определени периоди от време на обществеността се представят различни цени, като не е ясно какви очаквания и калкулации стоят зад тях.

5/ Какво ще бъде държавното участие в проекта? Дали ще се предоставят държавни гаранции или държавата директно ще инвестира средства, за какъв период от време, при какви принципни условия. Ясно е че всички детайли няма как да са известни предварително, но все пак трябва да е ясно какви цели преследва държавата.

6/ Защо не е направен анализ на очакваните разходи и ползи от проекта (в средносрочен и дългосрочен план)? Без такъв анализ не може да се каже, че проектът ще донесе повече ползи отколкото разходи. Би следвало след като такъв анализ бъде изготвен, да бъде представен на широката общественост, за да има възможност за обсъждане и обратна връзка. Изготвянето на този анализ е много отговорен и сложен въпрос, защото трябва да се отчете промяната в търсенето и предлагането в резултат на либерализацията, както на вътрешния, така и на външния пазар и то в дългосрочен план. Вместо това пред обществото се представят много по-опростените концепции, като например че в момента Балканският пазар е дефицитен и че България трябва да запази енергийната си независимост и в бъдеще.

7/ Какви са аргументите за обединяване на АЕЦ “Белене” с АЕЦ “Козлодуй? Вливането на 5 и 6 блок на АЕЦ “Козлодуй” в АЕЦ “Белене” е непрозрачна форма на приватизация. Обединяването на двете компании означава усложняване на каквито и да било икономически анализи и едновременно с това, “замъгляване” на резултатите от инвестицията. Ако идеята се реализира, вероятно никога няма да стане ясно какво е цената за един киловатчас в новата централа.

8/ Защо АЕЦ “Белене” не се реализира от частни инвеститори без държавно участие? В различни изказвания на представители на правителството се казва, че проектът ще бъде изключително печеливш. Ако това е вярно не би следвало да има пречка да се реализира само от частни инвеститори.

 




 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).