01-06-2006

Аргументи против данъчната хармонизация – от нас за правителството

Дебатът за данъчната хармонизация в Европа се възроди през 2004 година, когато след присъединяването на новите 10 страни към ЕС стана ясно, че това е едно от конкурентните им предимства пред старите членки. Ниските данъци са в основата на икономическия растеж в Източна Европа и изглежда съвсем нормално новите членове да са против, а страни като Германия и Франция да предлагат мерки за хармонизиране в посока по-висока ставка и/или по-широка база.

Какво е данъчна хармонизация?

Хармонизирането в областта на данъците в Европа може да се разглежда от два ъгъла:

Хармонизиране на политиката на облагане на страните от ЕС спрямо останалия свят или
Хармонизиране на данъчните системи вътре в ЕС.

От своя страна самият процес на хармонизиране може да бъде по отношение на данъчните ставки, данъчната база, процедурите и механизмите.

По принцип, като говорим за данъчна хармонизация в Европа имаме предвид хармонизиране на данъчната база в страните-членки на ЕС.

По отношение на косвените данъци можем да твърдим, че има постигната хармонизация в ЕС. Базата и минималните ставки на акцизите и ДДС са основният подход за това.

Не така е положението при директните данъци. Те са в основата на обсъжданията за единна данъчна база. По принцип основните поддръжници на идеята са страните с високи преки данъци – Германия, Франция, Дания, докато противниците на предложението са Великобритания, Ирландия, Словакия, Естония.

Тук няма да изброяваме всички възможни аргументи против, а ще се спрем на най-важните според нас. Посочените по-долу причини за отхвърляне на предложението трябва да са известни на нашите управници защото скоро страната ни ще се присъедини към ЕС и дори и да няма възможността да участва в тази решения първоначално, то поне ясно трябва да заяви позицията си.

Примерен списък с аргументи за българското правителство против данъчната хармонизация

Различията в данъчното облагане насърчават капитала да търси най-доброто място, а това са страните с ниски данъци. В тези страни, стоките и услугите се произвеждат при по-ниски разходи и затова са по-конкурентни. По този начин се насърчава търговията между страните. България е на едно от първите места по ниска ставка на корпоративния данък в Европа и ако се приеме предложението на министъра на финансите за ново намаление, то ние ще сме една от най-привлекателните страни в Европа по този показател. Това от своя страна означава предимство на страната ни в конкуренцията с другите страни, което не трябва да пожертваме докато го имаме. В момента се намираме в период на намаляване на ставката по корпоративния данък и евентуалната данъчна хармонизация означава, че всъщност ще трябва да повишим данъка поне два пъти. Това ще се отрази негативно на бизнеса, домакинствата и икономиката като цяло или казано по друг начин – ще съсипе страната.
При фискалната политика не може да се приложи принципа “един размер за всички”. Икономиките на страните в Европа са много различни от гледна точка на структура, цена на труда, предлагане на труд, географско разположение и т.н. Разнообразните фискални политики отразяват тези различия и се опитват да превърнат определени недостатъци в предимства.
България е развиваща се страна, за която чуждестранните инвестиции са от особена важност. Един от най-ефективните начини за привличане на инвеститори са ниски данъци. Чуждестранните инвестиции насърчават растежа, повишават доходите и заетостта в икономиката. В дългосрочен план, колкото по-бързо новоприетите страни, включително България, успеят да се конвергират с европейската икономика, толкова по-малка ще е необходимостта от фондовете на Европейския съюз – регионални и селскостопански.
Има различни политики на правителствата спрямо прогресивното облагане и богатството. Например, в страни като Швеция, Германия и Норвегия данъчната и социална системи са по-прогресивни в сравнение с тези на Естония, Великобритания и Ирландия. Всяко общество постига консенсус до каква степен е съгласно да се отнемат ресурси за поддържането на определена политика – за това са изборите и хармонизирането на данъчната база на европейско ниво не трябва да отнема тази власт на отделните нации.
Присъединяването към ЕС винаги се е свързвало със загубването на определена степен на суверенитет в полза на общата европейска политика. Не е справедливо обаче това да се прилага спрямо фискалната политика, която има огромно значение за просперитета на всяка отделна държава. От друга страна, присъединявайки се към евро зоната, страните губят контрол върху собствените си лихвени равнища. Фискалната политика е единственото средство за стимулиране на съвкупното търсене и производство ако икономиката се развива по-слабо или е в рецесия.
И не на последно място, за да бъдем докрай честни, трябва да кажем, че, ако ще има данъчна хармонизация, то трябва да се хармонизират и дейностите, които се финансират чрез данъците. Както знаем това са публичните услуги. Така, че трябва да предполагаме, че данъчната хармонизация е първата стъпка към хармонизация на публичните услуги в страните-членки на ЕС. Хармонизацията на тези дейности предполага относително еднакво разполагане с ресурсите за тяхното осъществяване. Но, когато сегашните по-богати европейски страни са забогатявали, те са имали по-ниски данъци от сегашните по-бедни европейски страни. Следователно, за да се събере такъв ресурс трябва да се намалят данъците в по-бедните страни.