Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Ами учениците?

23.10.2009
Оцени тази статия:

През седмицата с промени в няколко нормативни акта правителството регламентира системата за кариерно израстване на учителите и възпитателите в системата на просветата. В правилника за прилагане на Закона за народната просвета се въвежда разпоредба, която определя кариерното развитие. Ще се осигури допълнително месечно трудово възнаграждение за старшите учители и възпитатели в размер на 50 лв., а за главните учители и възпитатели - по 100 лв. месечно. Средствата по този модул до края на годината са 12 млн. лв. За 2010 г., когато ще бъде въведена и длъжността „учител/възпитател - методик", са планирани 46 млн. лв.

Безспорно учителската професия е изключително отговорна и важна. Когато, обаче, се съпостави интересът на учителите (предоставящи услугата) с този на учащите (потребяващи услугата) и родителите им (плащащи за услугата - директно и чрез данъци), е ясно кой интерес е по-важен - не на учителите, за тяхно съжаление. Държавата вместо да се чуди как да накара учителите да са по-мотивирани, по-добри и да си вършат качествено услугата, за която им се плаща, е по-добре да даде право на избор на потребяващите и плащащите услугата. Така на пазарен принцип много от проблемите на образованието, с които държавата не може да се справи от години, ще започнат да се решават. Те и в момента се решават заобикаляйки държавата чрез частни уроци и т.н.

Ето един пример колко са доволни потребителите от услугата:

Източник: Институт „Отворено общество" - София, изследване „Децата на София"

От графиката виждаме, че няма ученик, който много да харесва училището си, но има такива, които изобщо не го харесват. Виждаме, че сред учениците от 8-12 клас, броят на харесващите училището си е под една трета. Резултатите на българските ученици също не са на ниво. Според данните от последната PISA на ОИСР, която оценява знанията на 15 годишни ученици в три категории - природни науки, математика и четене, резултатите на България са:

  • На последно място в ЕС по математика
  • На предпоследно място по четене
  • На последните места с Румъния по природни науки

Сега държавата плаща образованието (с нашите пари), но не дава право на избор какво образование да се получи с това финансиране, защото единствено се финансират държавните образователни структури. Колкото и да ни казват, че парите следвали ученика и студента и т.н., това не е точно така. Те го следват, НО само ако е в системата на държавното образование. Няколко въпроса изникват:

  • Какъв е стимулът на учителите да си вършат качествено работата, след като парите им се определят от държавата и директорите и много малка част чрез диференцираното заплащане на база техните резултати, измерени чрез резултатите на учениците им. Също така няма наказания или уволнения за лоши резултати на учениците (често липсва дори външно оценяване).
  • Какъв е стимулът на учениците, които не искат държавно образование, но парите ги следват само там. И двете страни не са доволни от услугата предоставяна по пътеката, определена от държавата и сме свидетели как са намерили къде да срещнат интересите си чрез пазара и да останат доволни, а именно частните уроци и школи. Там учителите са мотивирани и получават адекватно възнаграждение (основано на пазарен принцип), а учениците са доволни, че получават това за което плащат. Защо тогава образованието да не се основава изцяло на пазарен принцип?

Пазарът на образователни услуги е като всеки един пазар и държавата не трябва да се меси, а още повече да застава на нечия страна (държавните училища). Една добра начална стъпка е възможността и частните образователни структури да имат право на част от бюджета за образование, ако учениците ги предпочетат. Свидетели сме как, когато преди години се премахна задължителното записване на ученика според адресната регистрация на родителите, колко училища затвориха врати и колко ученици смениха училищата си. Сега учител в държавно училище може да бъде уволнен, ако е на изпитателен срок (като не му се поднови договора) или след жалба от родителите и решение от проверяващата случая комисия.  На практика това предпазва неефективните учители от изпадане от системата (ако беше на пазарен принцип, те нямаше да имат деца и съответно пари) и вреди на тези, които са кадърни (ако беше на пазарен принцип, щяха да имат повече деца и съответно пари). Сега децата пак могат да „избягат", но отново в държавно училище, а в същото идват нови ученици, които най-вероятно също няма да останат доволни. Освобождаването на учители понякога не може да стане и заради това, че няма кой друг да ги замести, като това е благодарение именно на регулациите (години стаж и др.) и ниското възнаграждение. Колко е добър един учител могат да решат само учениците му и съответно техните родители. Стажът от 5-10-15 г. не е обективен качествен показател. Важна е квалификацията в момента, а много често при по-младите тя е по-висока и това се оценява, но само от пазара (частни школи, уроци).

Държавата се опитва да реши проблемите чрез делегирани бюджети и диференцирани заплащания, но на практика това не ги решава. Частните уроци процъфтяват, като голяма част от тях са в сивия сектор. Сегашната система е в интерес само на неефективните учители и тези, които не следят новите подходи и не поддържат квалификацията си, но имат натрупан стаж и предишни квалификации. Това е и едно от демотивиращите обстоятелства пред младите учители. Колкото и да са знаещи и можещи, ако нямат 10 годишен стаж, те не могат да станат старши, главен и учител-методик и съответно не могат да получат увеличение на заплащането.

Един свободен образователен пазар:

  • Би „изхвърлил" ниско квалифицираните учители
  • Би мотивирал квалифицираните учители
  • Би повишил конкуренцията между частното и държавното образование
  • Би подобрил качеството, в следствие от конкуренцията
  • Би мотивирал учениците

 

 

*Стажант в ИПИ