01-12-2008

Алтернативния бюджет на ИПИ

Шестият пореден Алтернативен бюджет с ниски данъци на Институт за пазарна икономика беше представен преди два дена, в периода между първо и второ четене на Бюджет 2009 в парламента. Алтернативните бюджети на ИПИ винаги са имали за цел да покажат един различен поглед върху държавните финанси, изграден върху вярването, че промените в България са възможни и то не отложени във времето, а предприети сега, на момента.

Дебатът за основните функции на държавата винаги е бил отворен, а в условията на световна финансова криза е по-актуален от всякога. Факт е, че делът на публичния сектор в повечето страни по света е меко казано „раздут" и България далеч не прави изключение. В нашата страна дори основните функции на държавата (като защита на правото на собственост и прилагането на договорите) като че ли са останали на заден план и на преден план излизат други непривични за държавата дейности, като предприемането на стопанска инициатива, например. Държавата контролира енергетиката (Български енергиен холдинг), вози пътници из страната (БДЖ), произвежда цигари (Булгартабак), субсидира земеделието и т.н. и т.н. Всичко това има видим ефект – хората имат ток, возят се, пушат цигари – но това, което се пренебрегва, са невидимите ефекти от тази намеса. Не случайно името на тази рубрика е „Видимото и невидимото". Пазарните сили се основават на индивидуалните интереси и поведение и когато тази основа се подменя, въпросните пазарни сили не могат да функционират. Резултатите от всичко това са по-малкото възможности пред хората, по-малко избор, забавено развитие и защо не „отнето щастие".

Оптималният размер на публичния сектор (преразпределението през бюджета / БВП) е интересна тема, като изследователите достигат до различни изводи в зависимост от използваната методология. Въпреки това, прави впечатление, че изследванията се обединяват около схващането, че оптималният размер на държавата е в рамките на 20-25 % от БВП. В това отношение България е далеч от тези оптимални нива, като преразпределението през последните години е в рамките на 40%. Ние вярваме, че оптималните нива са постижими, но това върви ръка за ръка с по-високата ефективност на публичните разходи и предприемането на ключови за страна реформи в областта на образованието, здравеопазването и пенсионната система.

Световната финансова криза безспорно поставя българските управници в една непозната среда, като техните решения могат да имат много по-сериозен ефект върху отделния човек, ако не бъдат точно съобразени с реалността. В борбата с кризата е лесно да се увеличи публичният сектор, но това само ще влоши нещата. Вместо да компенсираме отлива на чуждестранни инвестиции с парите на данъкоплатеца, по-добре да направим така, че тези инвестиции да се завърнат и дори да привлечем нови. Харченето на излишъка по-скоро би изплашило чуждите инвеститори, а това моментално би неглижирало ефекта от самите разходи (дори и да приемем, че те са целесъобразни и ефективни, а това е повече от спорно). От друга страна, повечето спестявания в страната също биха означавали повече ресурс и съответно инвестиции. Механизъм за генерирането на тези спестявания е наличието на лични пенсионни сметки, които са необходима реформа в областта на пенсионната система. Нека всеки български гражданин отделя част от дохода си в лична сметка, която да гарантира старините му.

Нашата позиция е, че кризата прави благоразумната фискална политика още по-необходима. Това означава 1) по-малко, но по-ефективни държавни разходи; 2) рязко намаляване на данъчно-осигурителното и квазиданъчното бреме; 3) поддържане на макроикономическа стабилност. Някои от конкретните предложения са:

10% осигурителни вноски (33.7% сега) – лична пенсионна сметка
Рязко намаляване на квазиданъчното бреме – държавни такси и др.под.
10% данък за едноличните търговци (ЕТ)
Премахване на данъка върху дивидентите
Намаляване на заетите в бюджетния сектор – минимум 10%

Ключови за нашето предложение са реформите в пенсионната система и здравеопазването. 10 процентната осигурителна вноска влиза в избран от осигурения пенсионен фонд. В същото време пенсиите на сегашните пенсионери се финансират изцяло от държавния бюджет. Увеличението на пенсиите и дългосрочната устойчивост на системата се осигуряват чрез натрупване на средства, но нека да не бъде в централизиран Сребърен фонд, а по-скоро в 5 млн. "сребърни" сметки. По отношение на здравеопазването предлагаме повече избор и конкуренция. Всеки сам решава в кой фонд да внася здравните си вноски и съответно се договаря с тях за точните параметри. Държавата определя стандартен пакет от здравни услуги, финансирани от фондовете и финансира здравните вноски на пенсионери, деца, безработни, бедни. Наложително е и пазарно договаряне между здравни каси, болници и лекари.

Разликите между алтернативния бюджет на ИПИ и правителствения такъв са сериозни. Приходите в правителствения са 32.6 млрд. лв., докато в този на ИПИ – 27.4 млрд. лв. Разходите в правителствения са 30.4 млрд. лв., докато в алтернативния са 25.2 млрд. лв. Така, при нашия вариант правителствените разходи представляват около 34 % от БВП на страната, което също е далеч от оптимума, но все пак предложението е конкретно за следващата година, като е отчетен фактът, че е нереалистично да се достигнат много по-ниски нива в рамките на само една година.

Алтернативата на ИПИ едва ли ще бъда приложена в нейния пълен вариант, но опитът показва, че част от предложените мерки през годините са ставали впоследствие правителствена политика. Пълният вариант на нашето предложение (с фокус и върху конкретните реформи) е достъпно на нашата интернет страница http://www.ime.bg/.