Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Алтернативи за здравето в САЩ

Автор: Момчил Еленков* / 25.09.2009
Оцени тази статия:

Презокеанският шум, който напоследък заглушава всички останали вълнения в САЩ, идва от гласовете на стотици хиляди хора, които протестират срещу реформисткия план на президента Барак Обама. Наистина, ситуацията във федералната държава е деликатна и възможните развития са с непредвидим елемент за момента. Но защо здравеопазната система предизвиква толкова голямо внимание дори и извън границите на САЩ?

Още през 2001 година икономистът Милтън Фрийдман пише[1] по въпроса за съвременната здравна система в САЩ. Тя е подчинена на два стълба - публичното и частното осигуряване. Програмата Медикеър (Medicare) на федералното правителство цели да осигури здравна помощ на всички американци над 65 години, такива с определени професии или страдащи от различни заболявания - изискванията за участие в програмата са разписани в закон, финансиран от данъци и са структурирани по начин, който на практика задължава всички отговарящи на критериите да се включат. Щатската програма за осигуряване Медикейд (Medicaid) e другата възможност за осигуряване на здравни грижи за деца, бременни и хора с увреждания. Толкова за публичния стълб.

Частната възможност е известна като "осигуряване чрез работодателя". При нея разходите за здравни грижи не се облагат с данъци върху дохода, тогава и само тогава, когато са предоставени от работодателя т.е. когато последният плаща, разходът се третира като приспадаем от данъците и не се включва в облаганата стойност за работника. Така се създава силен мотив за заетите да използват именно този метод.

Както Фрийдман твърди "толкова сме свикнали с осигуряването на медицински грижи от страна на работодателя, че го приемаме като част от естествения ред на нещата. И все пак това е напълно нелогично". Доказателствата - няма трети лица, когато пазаруваме, там плащаме директно; същото се отнася за зареждането на автомобилите ни, за дрехите на гърба ни и т.н. А Медикеър и Медикиед правят и държавата трето лице в схемата.

"Никой не харчи чужди пари толкова мъдро, колкото своите собствени" - казва Фрийдман и с право. Осигуряването чрез работодателя има два основни ефекта - работещите разчитат на своите шефове за здравното им осигуряване и поради липсата на пряк интерес не осъществяват строг контрол върху доставчиците на здравни услуги и второ: харчовете за здравни грижи са по-големи, отколкото биха били при равен данъчен статут с останалите разходи.

Публичните програми в комбинация с частните практики довеждат от огромен ръст в разходите за здравно осигуряване. Зад видимото правителствено субсидиране се крие и скрито такова - ако разходите за здравни грижи бяха включени в данъчното бреме, това би позволило на правителството да намали данъците, като в същото време увеличи общите си приходи.


 Източник: Данни от How to cure health care by Milton Friedman, published by the Hoover Institution

"Високата цена и несправедливият характер на нашата здравна система са пряк резултат от стабилното ни придвижване към плащане чрез трети лица. Лекът на системата се крие в обратния курс - повторното приватизиране на медицинските грижи чрез премахването на повечето плащания от трети лица и възстановяването на ролята на застраховките за осигуряване на защита срещу медицински катастрофи", пише Фрийдман.

Планът на Обама предлага дори още по-голяма намеса на държавата, той е скъп и предполага по-високи данъци за богатите. Това не води до заздравяване на системата, така както го вижда Фрийдман, който предлага:

  • Премахване на изключените от данъчно бреме здравни грижи, предоставени от работодателя;
  • Преустановяване на дейността на Медикеър и Медикейд;
  • Дерегулиране на осигуряването;
  • Възстановяване ролята на застраховането - да осигури защита срещу големи медицински катастрофи.

Казус: В своето есе Фридман говори за едно изключение от общото правило, което, макар и микроскопичен напредък в мащаба на настоящата ситуация, изобилства от бъдещи възможности. Закон, приет след дълги и ожесточени дебати през 1996 г. и известен като "здравната сметка на Касебаум-Кенеди", включва тясно ограничена четиригодишна програма, узаконяваща медицинските спестовни сметки. Такава сметка дава право на хората да депозират освободени от данъци средства, които могат да се ползват само с медицински цели при условие, че разполагат със застрахователна полица с високо приспадане, която ограничава директните разходи[2]. Така се елиминира плащането от трети лица, освен в случаите на големи медицински разходи, което е стъпка в правилната посока.

Ако този път не се последва, казва Фрийдман, ще продължим по пътя към изцяло социализирана здравна система. А според него САЩ вече е на средата. И това преди 8 години. Сега бариерите към по-нататъшното придвижване са показателни - десетки хиляди американци протестираха срещу планираното засилено участие на държавата в здравеопазването. Една жива бариера, въплъщаваща това, което Фридман искаше покаже.

* Стажант в ИПИ.


[1] „How to cure health care", Milton Friedman, http://www.hoover.org/publications/digest/3459466.html

[2] Част от разходите, които пациентът или семейството плащат директно на доставчика на здравната грижа без наличие на трето лице.