05-02-2007

Алтернативен бюджет 2006: Данъци и приходи

Данъчна и осигурителна реформа

Намалението на данъчно-осигурителната тежест, особено що се отнася до преките данъци, има силно влияние върху стимулите за избор между труд и почивка, между плащане и укриване на данъците, между спестяване и инвестиции, между поемане на предприемачески риск и въздържането от него, между създаване и закриване на работни места. В резултат, данъчното бреме има силно отрицателно влияние върху икономическия растеж, заетостта, доходите, плащането на данъци. Вярно е и обратното – по-ниското данъчно бреме има позитивно влияние върху ръста на икономиката, създаването на работни места, покачването на доходите, намаление на сивата икономика.

Имайки това предвид и целейки ускоряване на темповете на стопански растеж, алтернативният бюджет за 2006 година цели значително намаление на данъчно-осигурителната тежест. Предвиждат се следните данъчни реформи, които намаляват наполовина тежестта на прякото данъчно облагане:

Намаление на данъка върху печалбата до 10% /15% през 2005 година/
Намаление на данъка върху доходите до 10% /10-24% през 2005 година/
Намаление на осигуровките до 10% /42.7% през 2005 година/
Премахване на данъка върху дивидентите /7% през 2005 година/

В допълнение се предвижда по-бърза пенсионна реформа – 8% от осигуровките на родените след 1959 г. влизат в частен пенсионен фонд /при 3% през 2005 година/. По този начин се осигурява дългосрочна финансова стабилност на пенсионната система, тъй като вноска от осем процента в частен пенсионен фонд гарантира получаване на по-висока, като дял от работната заплата, пенсия срещу по-ниска осигурителна вноска.

Приходи в консолидирания държавен бюджет

Бюджетът, изготвен от правителството на БСП, НДСВ и ДПС, предвижда приходи в размер на 18.3 милиарда лева за 2006 година, което е 40% от брутния вътрешен продукт на страната. Алтернативният държавен бюджет, изготвен от Института за пазарна икономика, залага приходи от почти 16.3 милиарда лева, т.е. 35.2% от БВП за 2006 година. Разликата между правителствения и алтернативния бюджет е два милиарда лева по-малко приходи в бюджета, изготвен от ИПИ. Следователно, алтернативният бюджет отнема около 5% от БВП по-малко ресурси от икономиката и гражданите.

С този бюджет се осигурява значително намаление на данъчната тежест, както по отношение на общото преразпределение през бюджета, така и по отношение на прякото данъчно облагане. Българската икономика и компании стават далеч по-ниско облагани и в следствие на това по-конкурентни, което може да се очаква да доведе до увеличаване на добавената стойност и дохода в икономиката.

Таблица 1: Приходи в алтернативния бюджет и сравнение с правителствения

	Правителство на БСП, НДСВ и ДПС		Институт за пазарна икономика
	млн.лв.	% от БВП	млн.лв.	% от БВП
ОБЩО ПРИХОДИ	18258	40.0%	16256.9	35.2%
1. Данъчни приходи	15049.1	33.0%	12606.6	27.3%
Преки данъци	6174.5	13.5%	3125.2	6.8%
Корпоративни данъци	1051.3	2.3%	1085.7	2.3%
Данък върху доходите	1040	2.3%	1061.7	2.3%
Приходи от осигуровки	4083.2	9.0%	977.8	2.1%
Косвени данъци	8449.4	18.5%	9056.1	19.6%
ДДС	5509.5	12.1%	5859.5	12.7%
Акцизи	2582.2	5.7%	2782.2	6.0%
Мита и митнически такси	357.7	0.8%	414.4	0.9%
Други данъци	425.2	0.9%	425.2	0.9%
2. Неданъчни приходи	2521	5.5%	2982.3	6.4%
3. Помощи	668	1.5%	668	1.4%

1. Облагане на печалбите

Намалението на данъчната ставка по данъка върху печалбата и премахването на данъка върху дивидентите има следните ефекти върху приходите в бюджета:

Механичен /теоретичен/ спад на приходите с 1/3 заради по-ниската ставка – при равни други условия, ако няма странични ефекти и други промени, намалението на данъчната ставка с една трета намалява и приходите от данъка с една трета. Разбира се, в реалната икономика има и допълнителни ефекти от по-ниската ставка:
Ръст на приходите заради ръста на БВП – нарастването на икономиката е свързано с ръст на добавената стойност и печалбите на компаниите. По тази причина можем да очакваме стопанското развитие да увеличава приходите от корпоративния данък.
Ръст на облагаемата основа заради намалените осигуровки – намаляването на осигурителната тежест води до спестяване на значителни средства, които се поделят между работодателите и работниците в зависимост от еластичността на предлагане на труд. Тъй като част от намалението на осигуровките остава при работодателите, това увеличава облагаемите им печалби и от там приходите от данъка върху печалбата.
Ръст на приходите заради спад на сивата икономика – значителна част от сивата икономика се дължи на укриване на доходи заради прекалено високото им данъчно облагане. Колкото по-ниско е данъчното облагане, толкова по-малко стимули има за укриване на доходи. Разходите за укриване на доходи и неплащане на данъци /разходи за фалшиви фактури, счетоводители, данъчни консултанти, подкупи, лобиране, заплаха от глоби и затвор/ варират вероятно някъде между 5 и 10 процента. При намаление на данъчното бреме до такива нива за повечето хора става по-изгодно да си плащат данъка, отколкото да го укриват. Именно поради тази причина сивата икономика ще намалее значително.
Ръст заради повишена бизнес активност – намалението на облагането на печалбите и доходите ще увеличи стимулите за труд, спестяване, предприемачество, инвестиции. В резултат може да се очаква повишена бизнес активност, повече създаван доход и по-високи печалби, които се облагат с данък върху печалбата.

За да илюстрираме тези ефекти, можем да посочим пример с намалението на данъка върху печалбата от 19.5% на 15% през 2005 година. Данъчната ставка намаля с почти една четвърт и би трябвало да се очаква с толкова да спаднат приходите от данъка върху печалбата. Всъщност, обаче, приходите в бюджета от този данък растат с почти 9% – обяснението за това може да бъде ръст от 45% на данъчната основа. Толкова голям скок на данъчната основа, който е пет пъти по-висок от номиналния растеж на икономиката, може да се обясни с това, че намалението на данъчната ставка е повлияло положително върху бизнес активността и е намалило сивата икономика.

Ако през 2006 година се повтори ситуацията от 2005 година намалението на корпоративния данък до 10% ще бъде изцяло компенсирано от увеличението на данъчната основа. В допълнение, тъй като ставката е по-ниска, ефектът върху приходите вероятно ще е по-висок. Не бива да забравяме и това, че намалението на осигуровките допълнително увеличава приходите от корпоративния данък с почти 100 милиона лева. По тези причини можем да бъдем уверени, че приходите от корпоративния данък през 2006 година ще са значително по-високи от 2005 въпреки по-ниската ставка. Въпреки това, за да бъде по-консервативна прогнозата ни и да няма висок риск от грешка залагаме минимален ръст на приходите от корпоративния данък за 2006.

2. Облагане на доходите

Намаляването до десет процента на ставките по данъка върху доходите и осигурителните вноски, както и увеличаването от 3 на 8% на вноската в частен фонд за родените след 1959 година има следните ефекти върху приходите в бюджета:

• Механичен спад на приходите заради по-ниската ставка

• Намаление на сивата икономика заради много по-ниските стимули за укриване – данъкът върху доходите е 10%, което за огромната част от хората не би могло да оправдае разходи за укриване. От друга страна, голяма част от осигуровките влизат в лична сметка в частен пенсионен фонд, което осигурява натрупване на лични спестявания с плащаните осигуровки и силно намалява стимулите за избягване на плащане.

• Ниското облагане на труда създава повече стимули за труд и от друга страна увеличава темповете на наемане на нови работници и служители чрез намаление на разходите за труд и стимулиране на предприемчивите. Повечето работа и новите работни места увеличават облагаемата сума от