Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Алтернативна възможност за временното отстраняване на главния прокурор

Автор: ИПИ / 29.04.2022
Оцени тази статия:

Една от целите, която е заложена в Националния план за възстановяване и устойчивост е Въвеждане на ефективен механизъм за търсене на отговорност от главния прокурор и неговите заместници чрез създаване на гаранции за практическа, институционална и йерархическа независимост на разследването срещу тях.

Предвиден способ за изпълнение на главната задача е регламентация на временно отстраняване от длъжност на главния прокурор и неговите заместници в случай на образувано наказателно производство срещу тях. Замисълът, заложен в НПВУ, е това да бъде обезпечено в Закона за съдебната власт чрез решение на Пленума на ВСС, произведено с мнозинство от 13 от 25-те членове.  Изпълнимостта на това предложение обаче отново е спорна предвид формата на ВСС и влиянието на ГП и особено силното такова в ПК на съвета.

Вече сме изследвали в детайли проблема и възможните решения (виж тук), но ще припомним защо сега действащият нормативен инструментариум е също трудно приложим и защо следва да се търсят алтернативи, при това на законови ниво.

Към настоящия момент, съществуват две нормативно установени процедури, по силата на които може да се потърси възможност за временно отстраняване на главния прокурор. Те страдат от редица слабости като в крайна сметка са трудно приложими и неефективни, а оттам и негодни за употреба.

Първата възможност е временното отстраняване от длъжност на съдия, прокурор и следовател по реда на чл. 230 от ЗСВ. Тази разпоредба е със спорна приложимост, тъй като именно главният прокурор, по предложение на наблюдаващия, е оправомощен да прави искането за временно отстраняване. В настоящия момент, след решението на КС (Виж РКС № 2/2019 по КД № 2/2018 г.), с което са обявени за противоконституционни ал. 1 и ал. 2 на чл. 230 от ЗСВ (изм. - ДВ, бр. 90 от 2017 г.), и последващото изменение на двете разпоредби (ДВ, бр. 11 от 2020 г.), отстраняването на съдия, прокурор и следовател вече не е задължително, а по преценка на ВСС. Предпоставка за това е искане е привличането като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер. Решението за налагане на мярката следва да бъде от ПК на ВСС, но при фактическата власт на главния прокурор в колегията едва ли това разрешение би сработило.

Втората възможност за временно отстраняване от длъжност е по общия ред на чл. 69 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Приложението на този процесуален институт е твърде стеснен, за да удовлетвори случай, в който е засегната фигурата на главния прокурор. На първо място, приложното поле на чл. 69 от НПК е само за престъпление, „извършено във връзка с работата на обвиняемия“. В този случай изпълнението на тази мярка за процесуална принуда би било само във връзка с ограничен кръг обстоятелства, които подлежат на преценка. С оглед на историческия опит обаче по този начин отпада възможността за отстраняване при обосновано предположение за друг вид престъпления например поръчано и/или извършено убийство като описаните във фактическата обстановка по делото „Колеви“. Второ по ред е условието обвиняемият да е „привлечен за умишлено престъпление от общ характер“ – проблемът е, че до такова обвинение практически трудно би се стигнало с оглед на средата в българската прокуратура и фактическата власт на главния прокурор. Третата предпоставка е за обвиняемия да „има достатъчно основания да се счита, че служебното му положение ще създаде пречки за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото“. Така приложението на чл. 69 от НПК е със значително стеснен обхват на прилагане, а в допълнение към това, е практически затруднено осъществяването на привличане като обвиняем на главния прокурор от подчинените нему. Дори и да допуснем привличането на главния прокурор като обвиняем, предвид доминиращото положение на главния прокурор в самата прокуратура, лесно би се стигнало и до отмяната на самата мярка за временно отстраняване в досъдебното производство по реда на чл. 69, ал. 5 от НПК. На този етап от производството, когато отпадне нуждата от взетата мярка, в досъдебното производство отстраняването от длъжност се отменя от прокурора или по искане на обвиняемия или неговия защитник от съда по реда на ал. 1 и 2, без дори съдебен контрол, преценката се прави именно от прокурор, който е подчинен на главния прокурор. Трудно можем да приемем за силен аргумента в подкрепа на прилагането на чл. 69 от НПК като ефективен способ за отстраняване на главния прокурор и аргумента, че мярката за временно отстраняване от длъжност може да бъде приложена и в по-късен момент, например съдебното производство, включително второинстанционно такова (виж Определение № 31 от 9.08.2005 г. на Военно-апелативен съд на РБ по ч. н. д. № 52/2005 г.).

Двете мерки преследват различни цели – тази по чл. 69 от НПК цели да обезпечи нормалното провеждане на наказателния процес в частта обвиняемият да не попречи на нормалното събиране на доказателства. Мярката по чл. 230 от ЗСВ е далеч по-строга и преследва друга цел – запазване авторитета на правосъдието, за да не се стига до практическата ситуация обвиняем да извършва действия по делото на подсъдим гражданин. Така и при съществуването на чл. 230 ЗСВ, и на чл. 69 от НПК няма ефективен способ за временно отстраняване на главния прокурор.

Затова следва да се потърси алтернатива, която изключва от процедурата главния прокурор, минимизира влиянието на ПК на ВСС. Такава мярка е именно предложението от НПВУ, но то отново разчита на 13 гласа в съдебния съвет. Смела крачка по-напред би била правомощието за произвеждане на решение за отстраняване на главния прокурор да се прехвърли на СК на ВСС. Така не се изземва правомощие от ВСС, разрешението става възможно в рамките на обикновено изменение на ЗСВ, а не чрез тежки способи по допълнение на Конституцията. Същевременно именно в СК на ВСС е най-малко влиянието на самия главен прокурор, макар и да не е напълно изолирано.

 

* Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (http://www.activecitizensfund.bg).