Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Алтернативи на традиционното регулиране

Автор: Севдана Дочева* / 22.12.2010
Оцени тази статия:

Резюме на доклада на Глен Хепбърн (ОИСР)

 

Регулирането е най-често срещаният инструмент за водене на политика, използван от правителството, но това не го прави задължително най-добрият. В много случаи има алтернативни начини, по които да се подходи спрямо даден проблем. Опитът на страните от ОИСР показва, че се използват алтернативи на регулациите, но и при тях им пречки, тъй както има много проблеми при изготвянето на закони и наредби.

Затрудненията да се използват алтернативни на регулациите начини от администрацията са свързани с несигурността, възприятията за риск от всички въвлечени страни, недостатъчната информация и разбиране как действат алтернативите, а също и усещането, че нещата могат да излязат извън контрол. Има и институционални пречки, тъй като изборът на начина за регулиране често се диктува повече от навика, общественото мнение или институционалната култура отколкото от рационални аргументи.


Рамка за оценяване на регулативни алтернативи

Регулативните алтернативи биват оценявани на базата на няколко критерия като:

·         Ефикасност – дали мярката решава проблема, който е предназначена да реши;

·         Ефективност - най-ефективният инструмент е този, който максимизира ползите, които създава, като същевременно минимизира разходите, които налага, или с други думи максимизира благоденствието на обществото. Проблемът тук е, че понякога може да е много трудно да се оценят разходите и ползите от някои инструменти.

·         Съображения за справедливост - дали разпределението на ползите и разходите от новата политика е равномерно; възприятията на публиката относно справедливостта влияят пряко на спазването. Оттам инструмент за политика, за който липсва възприятие за справедливост, не може да бъде ефективен, защото или степента на неспазване ще бъде твърде висока, или разходите по прилагане и наблюдение на спазването ще са твърде високи.

Един от инструментите за оценяване на опции на правителствените решения е методът на т.н. регулаторна оценка на въздействието. При него може да се ползва следният списък с въпроси, на които да се отговаря при оценка на алтернативи на регулациите:

 

Ефикасност:

- Ясно ли са адресирани специфичните цели на политиките?

- Интегрирани и съвместими ли са с други регулации?

- Има ли ефективни механизми за наблюдение на спазването?

- Максимизират ли се ползите/ минимизират ли се разходите?

Ефективност:

- До каква степен има гъвкавост, която да позволява на регулираните да открият начин да спазват мярката на най-ниска цена?

- Минимизират ли се разходите, свързани със спазването - както тези на регулираните, така и  тези на администрацията?

Съображения за справедливост:

- Прозрачни ли са инструментите от гледна точка начин на функциониране и влияние?

- Съдържат ли в себе си механизми за обжалване?

 

 



 

 

Алтернативи на традиционното регулиране


1.      Пазарни инструменти - използват пазарни сигнали (цени), за да стимулират бизнеса и гражданите да действат по начин, който ще постигне целите на правителството.

Пример: създаване на възможност за агентите да участват в доброволен обмен (като схеми за търгуване), какъвто е случаят с Европейската схема за търгуване с емисии. Принципът е, че правителството може да зададе таван на емисиите, издавайки разрешителни, но фирмите имат правото да търгуват тези разрешителни по между си. Този тип инструменти се използват най-често за екологични цели (опазване на околната среда и управление на природни ресурси); също за разпределение на оскъдни ресурси (радиочестоти).

Ефикасност: В много случаи целите на тези инструменти са ясно определени. Възможно е да имат и скрити цели (например максимизиране на приходите), които не винаги са в съответствие с основните цели. Често е необходимо време, преди да се проявят резултатите, затова не са подходящи за проблеми, изискващи бърза реакция. Често се използват в комбинация  с други инструменти, но когато  пресичат границите на различни юрисдикции, интегрирането им е трудно.

Нивото на спазване е високо, тъй като тези инструменти се базират на икономически стимули. Ако обаче мярката е прекалено комплексна, например изисква се предоставянето на значителен обем данни за емисиите, то стимулите за неспазване се увеличават.

Ефективност: Основното преимущество на пазарните механизми е, че се базират на решенията, които гражданите и бизнесът вземат в отоговр на стимулите. Заради това тези инструменти могат да се възползват от информация, която иначе не се знае от правителството и регулаторите. Тази информация може да послужи за подобряване на регулаторния режим занапред.

Пазарните инструменти са много гъвкави, тъй като не предписват как гражданите или фирмите да действат. Това ги прави особено полезни в ситуации с характеристики като: бърза техологична смяна; индустрията или секторът използват сложни технологии или процеси, за които регулаторите нямат разбиране; Фирмите имат свободата и стимула да изберат опция, която да минимизира техните разходи. За целта е необходимо обаче мерките да не се сменят често.

Съображения за справедливост: В много случаи действието на тези инструменти е директно през цените, което често включва увеличаване на цените с цел стимулиране на по-малко потребление или пък като израз на оскъдност. Поради това могат да бъдат считани за несправедливи или регресивни.

Прозрачността на пазарните инструменти е различна. При  схемите за търговия например, прозрачността зависи от самата схема.

 

2.      Саморегулация и сърегулиране

Саморегулацията обхваща група от икономически агенти, например фирмите в определена индустрия или професионална група, които доброволно разработват правила или норми за поведение, налагат ги и следят за тяхното изпълнение. Примери: кодекс за поведение, акредитационни споразумения, които се определят от индустрията, както и доброволно приемане на стандарти. Сърегулиране има при изрично участие на държавата. Такъв е случаят, ако група фирми разработят кодекс за поведение и тези норми бъдат отразени в законодателството. Колективните трудови споразумения са също тип съ-регулиране. Целта на този тип мерки е да се предоставя информация на клиентите, да се гарантира качество на услугите и да се брани репутацията на самата професия. Саморегулирането е силно разпространено на европейско ниво.

Ефикасност: За да бъдат ефикасни, стимулите на индустрията би следвало да се покриват с обществените цели, а не да маскират други скрити бизнес цели (например пречки пред навлизането на нови фирми в дадена индустрия). Затова външно контролно или одиторско тяло може да е от полза.

Саморегулация (или сърегулирането) са особено успешни, когато техническите параметри и гъвкавостта на инструментите спрямо променящата се среда са от първостепенно значение, и не дотам успешни, що се касае до по-общи и трудноизмерими, например социални цели.

Ефективност: Както саморегулацията, така и сърегулирането имат потенциала да бъдат много ефективни поради голямата степен на гъвкавост. Те могат да се напасват лесно към специфичния проблем и променящите се обстоятелства (технологични или социални, както и обществените нагласи), но изискват контрол и прозрачност.

Ако участващите в схемата понасят и разходите по спазване, то стимулът им за минимизиране на разходите е висок. Способността им да влият на разходите зависи от структурата на пазара. Така например ако са участниците са монополисти и членството е скъпо, то липсват мотиви за намаляване на разходите, но ако услугите се продават на свободен пазар, то стимулите ще бъдат високи.

Съображения за справедливост: Степента, до която режимът на саморегулиране ще бъде справедлив, зависи как е бил разработен и как се управлява от съответната индустрия или асоциация. Прозрачността ще бъде оптимизирана, ако заинтересованите страни имат възможност да участват в изграждането на режима. Изграждането на механизъм за решаване на спорове е от първостепенна важност при тези инструменти, затова ако не е възможно разработването им, то този режим не е най-добрата опция.

 

3.      Информация и обучение - това са инструменти, целящи да променят поведението чрез предоставянето на повече информация. Примери: информационни и образователни кампании, изисквания за етикирировки или изисквания за разкриване на друга информация на пазара. Използват се при информационни асиметрии, за да може бизнесът и потребителите да вземат информирани решения.

Ефикасност: Тези кампании имат често ясна цел да повишат осведомеността и се съчетават лесно с други мерки. За да имат ефект обаче, е необходимо време. Също така би било полезно да се следят каналите за разпространение на информация и дали информацията достига тези, за които наистина е предназначена. В случай че от фирмите се изисква да разкрият информация, която иначе не биха разкрили, е необходим и механизъм за наблюдение.

Ефективност: Информирането и обучението са много гъвкави инструменти, тъй като не налагат поведение, а разчитат на избора на индивидуалните агенти на база информираност или „морална поука”. При бързо променящи се обстоятелства, обаче, тези инструменти не са достатъчно гъвкави, за да гарантират бързата промяна на поведението.

Прекият резултат от тези кампании е понижаване разходите на потребителите и гражданите за събиране на информация. Това обаче означава, че тези разходи ще бъдат поети или от правителството, или от бизнеса, като размерът им зависи от начина на разпространение на информацията.

Съображения за справедливост: При тези кампании е важно да се има предвид, че достъпът до информация не е равномерен в обществото, и посланието и каналите за разпространение на информацията да бъдат съобразени с целевата група. Тези инструменти като цяло са прозрачни.

 

Изборът на „най-добрия” инструмент за постигане на дадена цел трябва да бъде съобразен със спецификите на конкретната ситуация. Затова и разглеждането на алтернативни инструменти не бива да бъде пренебрегвано. Необходимо е претеглянето на опции да става обективно от гледна точка на преследваната цел, интересите и стимулите на тези, чието поведение трябва да се повлияе, необходимата информация, динамиката на регулираната сферата, както съображенията за справедливост.

 

Резюмето е изготвено от Севдана Дочева, стажант в ИПИ.