Статии ISSN 1313 - 0544

Алтернативен бюджет с ниски данъци за 2013 г.

19.10.2012
Оцени тази статия:

Резюме

Разходна бележка - Бюджет 2013

 

Алтернативният бюджет на ИПИ се прави за десета поредна година. Целта ни е да покажем, че е възможна алтернативна бюджетна политика, която залага на ниски данъци, балансиран бюджет и смели реформи. През тези десет години някои от принципите на алтернативния бюджет бяха възприети: 10% данък върху печалбите, 10% плосък данък върху доходите, ограничаване на публичните разходи и дефицита – вече разписани като правила в закон, намаление на осигурителната тежест. Наред с това наблюдавахме отказ от реформи в публичната сфера и особено в осигурителните системи – тежестта продължава да пада върху средната класа, без хората да имат право на избор.

Алтернативният бюджет 2013 разглежда бюджета като инструмент за растеж, а не просто обслужващ самия себе си. Фокусът поставяме върху средната класа и работните места, тъй като това е единственият път за осезаемо излизане от кризата и намаление на бедността. Бюджетът за 2013 г. трябва не само да разходва ефективно публичните средства и да постига конкретни резултати, но също така да бъде устойчив на шокове – това означава без дефицит и със заложени автоматични механизми при негативен сценарий.

Опитът от последните години показва, че политиката на дефицитно харчене и отлагане на реформи не работи – 2013 г. ще бъде петата поредна година на дефицитно харчене, а заетостта продължава да върви надолу. Предложеният от ИПИ бюджет залага на алтернативна политика и множество мерки за нови работни места. Резултатът от държавната намеса на пазара на труда в трудните години, особено по отношение на възнагражденията и свободата на договаряне, е видим за всички – няма работни места, а това води до повече бедност. Ние залагаме на по-малко регулаторни и административни тежести върху труда, свободно договаряне и избор. Само така могат да бъдат адресирани и регионалните различия в страната.

Алтернативният бюджет на ИПИ дефинира средната класа и разписва политики, които да я направят по-силна. Основното мото е „стимули и избор, а не тежести и обещания”. Това е най-видимо при осигурителните политики, където средната класа понася цялата тежест, а насреща получава празни обещания. Най-голямото предизвикателство пред алтернативния бюджет остава именно тази промяна – повече стимули и избор в осигуряването за тези, които работят.

Данъчни промени и мерки за балансиран бюджет:

  • По-ниски данъци – премахване на данък дивидент (сега 5%), премахване на данък върху застрахователните премии (сега 2%), 10% данък върху ЕТ (сега 15%), премахване на други неефективни данъци (например върху наследствата) и намаляване на държавни и общински такси. През последните пет години на практика няма примери за намалени данъци, дори напротив – акцизите се вдигат, държавните и общински такси растат, налагат се и нови данъци;
  • Премахване на данъчните преференции – някои примери за такива преференции са преотстъпването на данъка за земеделските производители (60 млн. лв. за 2011 г.), необлагаемите ваучери за храна (200 млн. лв. необлагаеми през 2013 г.), признатите разходи за дейността при облагане на физическите лица (над 60 млн. лв. загуби за бюджета за 2011 г.) ниската ставка на ДДС за туризма (над 100 млн. лв. загуби за бюджета за 2011 г.). Повече за данъчните преференции виж в „Данъчните дупки, които товарят бюджета и спират реформите”;
  • Свиване на текущите разходи (заплати, издръжка, привилегии) в публичния сектор с 10% спрямо планираното – преглед, оценка и ранг на програмите; съкращаване на структури.

Публичните харчове продължават да бъдат неефективни и трудно биват обвързвани с постигането на конкретни резултати. Това се потвърждава и от Сметната палата, която през година публикува одит на бюджетния процес в страната. Повече по темата и за програмните бюджети виж в „Програмните бюджети са реформата на 2012 г.?!”;

Поставянето на ранг на програмите е един от автоматичните механизми при негативен сценарий. При неизпълнение на приходите, вместо да се ревизират харчовете хоризонтално, тоест всички структури да свиват поравно бюджетите си, както се случи през кризисната 2009 г., то това може да следва предварително заложени параметри. Програмите с най-голям приоритет (например пенсии и социални помощи) не се пипат, докато други харчове, които са с по-нисък приоритет (например купуване на нови коли за дадена администрация) биват свивани или задържани при негативен сценарий и неизпълнение на приходите. Подобно нещо на практика се случва през годините с капиталовите разходи, те биват използвани като буфер, но това се прави по усмотрение на управляващите, а не по предварително разписани правила;

  • Повече собствени приходи, вместо трансфери – например в университетите. Тук въпросът не е какъв да бъде бюджетът на даден университет, а по-скоро каква да бъде структурата му, тоест как да се финансира. Към момента по-голямата част от приходите на университетите са от трансфери, за сметка на приходите от такси, тоест от самите студенти. И в двата случая образованието е платено, като и в двата случая тежестта е върху средната класа – било то за да плаща данъци или такси. По-голямата свобода на университетите да генерират собствени приходи ще ги направи по-внимателни към студентите, а не към управниците. Държавата отново може да играе своята роля, например чрез студентско кредитиране, но това също ще бъде политика насочена към студентите, а не към университетите;
  • Ограничаване на субсидиите поне с 25% спрямо планираното – основно помощи за земеделие и субсидии за железопътен транспорт. Това е перото, което отваря най-много възможности за оптимизиране на държавни харчове. Земеделието и железопътният транспорт не са по правило губещи начинания и не е нормално условието за развитие на тези сектори да бъдат парите на данъкоплатците.  

Прилагането на тези мерки ще направи администрацията по-ефективна и ще облекчи реалната икономика. Към тях прибавяме и изключително важните осигурителни промени:

  • Пенсионна реформа – избор за работещите дали да се осигуряват в НОИ или да спестяват в лична пенсионна сметка. Държавата да признае пенсионните задължения и в зависимост от данъчните приходи да индексира текущите пенсии.

Данните за бюджета на фонд „Пенсии” са категорични – пенсиите в страната се финансират предимно от данъци, а не от осигуровки. През 2011 г. например разходите за пенсии са били 6,8 млрд. лв. Тези пенсии са били финансирани от 2,6 млрд. лв. приходи от осигуровки (работодатели, работници и самоосигуряващи се) и 4,2 млрд. лв. приходи от държавата (трансфер 12% върху сбора на осигурителните доходи, осигурителни вноски за държавни служители и трансфер за покриване на дефицита).

При близо 10% от БВП разходи за пенсии и подобен дефицит в НОИ, работещите днес няма как да са сигурни за своите пенсии. Към момента те са едно празно обещание на държавата. Затова нека има избор – който иска да разчита на обещанието на държавата, а който иска да спестява в лична пенсионна сметка.

  • Здравна реформа – разбиване на монопола на НЗОК и пренасочване на 2 процентни пункта от здравната вноска към избран частен здравен фонд. Тежестта на здравеопазването също пада предимно върху средната класа, без насреща да има някакъв избор или да се вземат предвид предпочитанията на осигурените.

Предложените промени в осигурителните системи дават реални стимули на работещите да се осигуряват. Вместо празно обещание, срещу пенсионната вноска може да стои лична спестовна сметка. Вместо плащане в общия кюп за здраве, част от вноската ще отговаря изцяло на личните предпочитания. Това е истинска политика на стимулите, която дава избор, а не такава, която просто обявява всички некоректни платци за престъпници.  

Предложенията на ИПИ в Алтернативен бюджет 2013 ще доведат до устойчиви публични финанси, ефективни харчове за постигане на резултати, икономически растеж, нови работни места и по-силна средна класа, на която ще се дадат стимули и избор, а не тежести и обещания.

---

---