Алтернативен бюджет 2012: Бюджетът има нужда от повече реализъм и реформи

Тази седмица Парламентът одобри на първо четене проектобюджета на Министерството на финансите без промени. Няколко часа преди да се състои този вот, Институтът за пазарна икономика представи алтернативен бюджет за 2012 г., залагащ по-консервативни прогнози, нулев дефицит, ниски данъци, по-ефективни разходи и старт на наложителни реформи в социалните системи.

Въпреки задълбочаването на дълговата криза в еврозоната и все по-реалните рискове от нова рецесия в ЕС следващата година, гласуваният от Парламента бюджет залага очакван ръст от 2,9% за 2012 г. Както писахме и преди няколко седмици, очакванията за този ръст изхождат от неоснователен оптимизъм. Контрастът между това, което прогнозира правителството и значителния риск от нова рецесия в ЕС и България догодина, се увеличава с всеки изминат ден.

Прогнозата на правителството за ръст от 2,8% през 2011 г., заложена в бюджета, изглежда не по-малко оптимистична. Преди дни НСИ оповести експресната си оценка за БВП през 3-тото тримесечие на 2011 г., от която се вижда, че икономиката забавя значително своя ръст до 1,3% на годишна база. Тези данни дойдоха в унисон с очакванията ни, че растежът тази година надали ще надхвърли 2%.

Това, което правителството би следвало да направо, е да внесе ревизирана макрорамка, а ако е наложително – и ревизирани (надолу) приходи  и съответно – разходи между първото и второто четене на бюджета. Факт е, че Министърът на финансите Симеон Дянков на няколко  пъти увери, че бюджетните разчети са правени при по-ниска прогноза за ръст на икономиката следващата година. В началото говореше за 2%, а напоследък – за 1%. Тези прогнози, обаче, никой не ги е виждал; докладът към бюджета залага прогноза от 2,9% и това е числото, което е публикувано.

Освен че става все по-наложителна ревизия надолу на прогнозите за растежа тази и следващата година, би следвало да се помисли и за залагането на буфери в бюджета срещу един по-песимистичен сценарий. Всъщност, публикуването на базов, песимистичен и оптимистичен сценарии за макрорамката и съответно бюджета би повишило доверието в министерството на финансите и неговата способност да контролира ситуацията.

Възможни буфери срещу неблагоприятни развития (т.е. песимистичния сценарий) са т.нар. 90% правило за разходите на разпоредителите с бюджетни кредити. Иронията е, че това правило беше прилагано стриктно в годините на висок икономически растеж и излишъци в бюджета преди кризата. Сега, когато рисковете пред икономиката и бюджета са много по-значителни, такова правило няма. В доклада към проектобюджета, думата „буфер” се среща само веднъж, и то във връзка със заложения дефицит от 1,3% от БВП.  Това не може да се нарече „буфер”.  Буфер би могъл да бъде по-горе споменатото 90% правило за разходите (също известно като 10%-тно правило), при което през първите няколко месеца на годината (6-9) се задържа харченето на 10% от полагаемите средства на бюджетните разпоредители. Тези 10% се харчат в последните месеци на годината само при положение, че бюджетът (т.е. приходите в него) го позволява и икономическата ситуация е според базовите допускания.

Друг възможен буфер е залагането на по-висок резерв за непредвидени разходи. Такъв резерв присъства и в проекта на Министерството на финансите, но с цел застраховане срещу един песимистичен сценарий, той би следвало да е по-голям. Не на последно място, правителството би следвало да се стреми към балансиран бюджет, а не да залага дефицит, бил той и нисък. Една такава стратегия би позволила ограничаването на дефицита в разумни граници, в случай че икономиката понесе един по-сериозен (външен) шок. 

*Статията е част от публикацията „Алтернативен бюджет с ниски данъци 2012“, която можете да намерите тук.