Статии ISSN 1313 - 0544

Активизъм и криза

Автор: Красен Станчев / 06.11.2008
Оцени тази статия:

 

През изминалите десетина дни се засили очакването, че правителството "трябва нещо да направи", за да "противодейства на ударите на световната финансова криза". И то обяви своите дванадесет идеи за политика в тази насока. И получи заслужена критика.

Активизъм

Първите седем са свързани с активизъм на прякото правителственото участие в икономиката. То ще достигне 1/5 от планираните правителствени разходи (над 9% от предполагаемия БВП за 2009 г.), макар в момента да са относително точно предвидени. Увеличението е под условие, формулирано като "съществено стагниране на икономиката". Не е съвсем очевидно дали има критерий за "същественост" и дали при неговото уточняване ще се стигне до развързване на "резерва за фискална устойчивост" и намаляване на предвидения бюджетен излишък. Увеличението на капитала на Насърчителна банка изземва (макар и малко) бизнес от другите (недържавни) банки, за които пък e предвидена отделна политика. А фондовете за изследвания, иновации и паркове ще бъдат изразходвани, ако са предложени смислени проекти, като критериите са емпирични - каквото се предложи, това и се оказва смислено.

Три политики са свързани със затягане на финансовата дисциплина. Те противоречат на първите седем идеи. При обратно изкупуване на ДЦК и облигации от търговските банки дяволията е в детайлите (цената и процедурата), но поведението на министъра на финансите досега показва, че ако пазарът функционира, то може да мине безпроблемно. Последната мярка е намаляване на квазиданъците ("опростяване на регулаторните режими"), която най-вероятно ще се окаже неприложима поради засилването на държавното участие в икономиката.

Сумарно правителствените мерки и бюджетният излишък отнемат бизнес от частния сектор за около 12 на сто от БВП. При очевидното предположение, че инвестициите ще се увеличат с толкова, колкото е предвидено в програмата на правителството. Предишното прави няколко опита за подобно стимулиране през 2003 и 2004 г., тогава мерките бяха девет. Нищо не излезе. А упоритостта, с която се пробват доказано неработещи схеми, е тема, достойна за самостоятелно изучаване.

Особености на кризата

Нищо в сегашната криза не подсказва, че тези мерки са подходящото лекарство. Първо, не става дума за липса на ликвидност. В основата е липса на вяра, че ресурсите са били насочени към най-печелившите стопански начинания, особено в САЩ, но и навсякъде по света. Насилственото, т.е. политическото съвпадение на ниски лихвени проценти, данъчни и процедурно-кредитни облекчения и държавно гарантиране на заеми доведе до насочване на лесни пари към недоходоносни области, каквито се оказаха строителството и търговията с вторични дългови инструменти. Това бе осъзнато от купувачите им, те решиха да си спестят риска. Следователно за тях трябваше и да се създадат условия да инвестират. Получи се обратното.

Второ, световната търговия със съмнителните кредитни инструменти бе спряна със забрана и чрез планираното им изкупуването по непазарни цени в САЩ. Това доведе до прерастване на финансовите рискове в икономически, до намаляването на ръста на кредитите с 20% в нова Европа и до предполагаем спад на растежа в тези страни и България с около 1/3 под характерните за последните години равнища.

Трето, мерките за справяне с кризата в САЩ и Западна Европа засега не демонстрират поддържане на финансовата система, а са по-скоро явна награда за онези, които са се държали безотговорно. Това води до отдръпване на инвеститори и изчакване. А изчакването води по-скоро до повече политическа паника и повече безсмислен активизъм.

Няма икономика и правителство, които могат да управляват тези процеси. Още по-малко такова е правителството на България. Спадът на търсенето от страна на стара Европа, Русия и Украйна ще влияе отрицателно на стопанския растеж тук. При други равни условия преимуществата на България се запазват, доходността от инвестиции тук ще е около четири пъти по-висока от Западна Европа, но по-ниска от тази в Китай или Индия например. При спад на външното търсене може да има известни резерви във вътрешното потребление. То не може да бъде подкрепено с изземване на повече доход от населението и фирмите, за да се финансират правителствени начинания. А точно това прави правителството в момента. На това отгоре то поддържа непроизводителни и нископроизводителни съсловия (държавни администратори, пенсионери и т.н.), с което ще стимулира инфлацията, а не инвестициите.

Активизъм и пазарни решения

Няма правителство в света, което може разумно да похарчи толкова пари, колкото са планирани в сегашния пакет "антикризисни" мерки. Сигурно е случайно, но само предвидените държавни инвестиции за 2009 г. (над 5.2 милиарда) са равни като процент от БВП на "спасителния план" на министъра на финансите на САЩ. Тези инвестиции ще бъдат преразпределение на средства, както досега, при същите процедури и предпочитания. Особеното е, че в България финансирането ще отиде за проекти като АЕЦ "Белене", т.е. преотстъпени, връчени на фирми от други страни, които в момента изпитват кредитни затруднения. Това са поне половината от т.нар. средства за икономически дейности и услуги.

Част от мерките, макар и незначителни като дял от БВП, ще действат като антистимул. Например, вместо сами да строят иновационни паркове, онези, които случайно са имали намерение да го правят, ще се съревновават за субсидии. По същия начин обещанието за ликвидност (чрез обратно изкупуване на ДЦК или по други начини) няма да стимулира по-добро управление на кредитните портфейли на банките. Финансирането на Насърчителна банка (500 милиона лева) е равно на 1/6 от общия кредитен портфейл на ЕБВР за малки и средни предприятия във всички страни, кандидатки за членство в ЕС за периода от 1999 до 2004 г. Не е тайна, че тези предприятия навсякъде по света и в България са по-малко конкурентни (производителни) от средния стандарт за страната. Интересни са и средствата за (комунално) строителство, туризма, държавното почивно дело и прочее начинания. Произволна група от пет средно икономически грамотни наблюдатели на политическия живот ще състави списък на вероятните облагодетелствани и ще изчисли смазката, която ще остане по ръцете на държавните поръчители.

От целия активизъм не просто няма смисъл, той направо е противоположен на онова, което може и следва да се върши. Ако то трябва да бъде резюмирано в една фраза, тя е - да не се прави нищо особено. За пръв път подобна антиактивистка линия спрямо нова Европа поемат и международните банки. Опитайте се да намерите екстравагантни идеи в изказванията от миналата седмица на Кристалина Георгиева, Уорън Коутс или в обзора на Прадееп Митра пред годишната среща на Световната банка - от такива идеи няма и помен. Защото е очевидно, че правителствата на страни като България трябва да не повтарят активизма на правителствата на САЩ и Западна Европа. Разбира се, правителството на България трябва да се хареса на местната публика. А сетне - и потоп.