Ако пенсионерите бяха “чисти капиталисти”

Общо споделяната дефиниция на данък е нещо такова: това е принудително отнемане на доход от страна на държавата, срещу което тя няма насрещни задължения да предостави някакви блага на данъкоплатците. Принудата се изразява в това, че човек няма как да бъде производител на доход без поне част от неговия доход да бъде конфискуван. Данъците са винаги тежест върху произвеждащите граждани, защото те няма как да бъдат иззети от някой, който не произвежда доход.Това би следвало да опровергае широко разпространената вяра, че “всички плащаме данъци”. Има членове на обществото, които не се занимават с производство на доход, дори ако са в трудоспособна възраст. Техните заплати са зависими от държавния бюджет и следователно от производителността на тези, които произвеждат доход. Независимо колко сложна е системата на държавни приходи и разходи, данъчното облагане неминуемо разделя обществото на две – нетни данъкоплатци и нетни получатели на бюджетни средства.

От това следва първото важно уточнение за дебата по фискалните въпроси: Данъчната тежест се стоварва само върху част от обществото. Това има няколко важни политически последствия. Възможно е сравнително дългосрочно да се задържи политически и обществен консенсус, според който малцинството са облагани като нетни платци на данъци. Реформите в държавно-доминираните сфери са блокирани от волята на демократично мнозинство. Единствено някакъв шок е в състояние да разчупи това равновесие.Второто политическо последствие произтича от факта, че пенсионерите не са “чисти капиталисти”. При липса на държавна пенсионна система пенсията щеше да е паричен приход, който е включва спестен доход от миналото плюс лихва върху инвестирания капитал. Ако бяха “чисти капиталисти”, пенсионерите щяха да бъдат интегрирана част от пазарната икономика, дори да не се занимават с производство на текущ доход. Само че днешната пенсионна система в България е основен елемент на фискалното разделение на обществото.“Чисти капиталисти” е теоретична конструкция, която трудно може да бъде срещната реалните обществени отношения. Това произтича от опита да се разграничат възможните източници на доход. По принцип приемаме, че може да има доход от първични фактори на производството (труд и земя), доход от капитал и доход от предприемаческо откритие.

“Чист капиталист” е човек, който получава дохода си единствено от капитала. Тъй като самото инвестиране изисква някакво предприемаческо усилие, част от лихвите, дивидентите или капиталовата печалба би следвало да се счита за предприемаческа печалба.Използваме тази теоретична конструкция, защото това разграничение на доходите има важни политически импликации. Политическите послания обикновено се отнасят до конкретна група избиратели – а те се разделят според вида на дохода (а не толкова размера). В момента пенсионерите попадат в групата на избирателите, чийто доход е в значителна степен зависим от бюджета. Тогава каква избирателна група ще бъдат пенсионерите в алтернативния сценарий за пенсионната система? Разбира се, че те ще бъдат капиталисти – хора, които вече не получават трудов доход, които са спестявали в миналото и чиито инвестиции днес се връщат към тях като текущ доход.Тъй като сега “капиталист” има смисъл, който съдържа идеята и за предприемач (замислете се в кой смисъл се използва думата “бизнесмен”), ще бъде не съвсем коректно да наречем бъдещите пенсионери просто “капиталисти”. Затова предлагам термина “чист капиталист” – той прави ясна възможността да се получават текущи приходи без текущо усилие (и въпреки това да не е продукт на преразпределени доход). От друга страна – дава възможност на партиите да насочат посланията, ако желаят, изцяло към пенсионерите.

“Чистият капиталист” живее от спестения доход от миналото. В миналото той е консумирал по-малко от произведеното. Смисълът на спестяването е размяна настоящи блага за бъдещи блага – спестеният доход се инвестира в производство на инвестиционни стоки, които в бъдещето ще произвеждат крайни потребителски блага. Размяната на стоки във времето е смисълът от спестяването и някак естествена част от планирането на пенсията.Спестяването няма да е размяна за сегашни стоки за бъдещи стоки, ако не бъде инвестирано в нови производствени технологии и материални активи. Дисконтирането на бъдещите приходи е присъща част от човешките решения – един и същи приход е по-ценен сега отколкото в бъдеще. За да се получи по-висок доход следователно е необходима инвестиция, която да донесе по-висока производителност.

В изкуствената конструкция на “чистите капиталисти” доходът от капитала е разликата между стойността на бъдещите и настоящите блага, които участват в тази размяна във времето.В модела на пенсиониране, в който пенсионерите са “чисти капиталисти”, няма да се промени потока на настоящи блага от тези, които произвеждат текущ доход, към пенсионерите. Но това ще бъде поток, който е коренно различен от настоящото преливане на доход от едни граждани към други през бюджета на държавната система на социално осигуряване. Пенсионерите ще имат участие на акционери и кредитора на произвеждащите доход предприятия и следователно ще бъдат легитимен участник в стопанските отношения.В политически контекст, ще е много по-трудно да се увеличат данъците – изземването на повече доход от тези, които произвеждат текущ доход ще означава по-малко възможности за връщане на “заема от предишното поколение”. Предвидимостта на инвестиционната среда, включително на данъчната тежест, ще е ключова за успеха на решенията за спестяване-инвестиране. Затова пенсионерите ще бъдат избиратели, които ще гласуват срещу всяко посегателство върху дохода на произвеждащите граждани.

[*] Авторът е управляващ съдружник в изследователска и консултантска група Industry Watch. Това е негово лично мнение и е възможно да не съвпада изцяло с методологията в анализите на Industry Watch.