Акценти и странности в резолюцията на Европейския Парламент за България

Преглед на стопанската политика – Word Format * (Word Format)

На 4 септември Европейският парламент прие резолюция за кандидатурата на България за членство в ЕС и състоянието на преговорите. До голяма степен текстът на резолюцията повтаря годишния доклад на Европейската комисия от 8 ноември, 2000 г. По-долу коментираме няколко от заключенията в резолюцията, които се открояват на фона на годишния доклад:

1/ Европейският парламент приема, че страната все още среща трудности пред създаването на „…институционална рамка за напълно функционираща пазарна икономика, способна да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили в ЕС…“. Това създава повече яснота за използваните критерии при оценката – наличието на определени институции може да се установи, докато съществуването на „функционираща пазарна икономика“ няма как да се покаже с обективни и измерими факти.

2/ Краткостта на резолюцията дава и представа кои според парламента са липсващите институционални промени. За първи път в подобен доклад се прави разграничение между първа и втора фаза на реформите, като втората фаза включва създаване на действащи институции, дерегулация на монополите, приватизация на обществените услуги и промяна в пенсионното и здравното осигуряване.

3/ На две места се споменава, че съдебната система не работи добре, като това създава проблеми при гарантиране на правата на собственост, включително събиране на вземанията и защита на кредиторите.

4/ Два пъти изрично се критикува спирането на реформите в енергетиката, като оценката е, че разходите от забавянето са значими и са понесени от промишлеността и потребление. В областта на приватизацията се посочва забавянето на продажбата на БТК, банка Биохим и Хемус Еър. Между другото, това са неизпълнените обещания на предишното българско правителство по споразумението с МВФ, за което вече писахме (http://www.ime-bg.org/pdf_docs/weekly/No26.doc).

5/ В резолюцията се отбелязва, че българското правителство не използва по най-ефективния начин получените средства от фондовете на ЕС. Текстът разсейва усещането на мнозина за пренебрегнатост, като посочва, че България е на трето място от кандидатите по получени средства.

6/ Няколко странни заключения в резолюцията предизвикват смущение. В текста е цитирана оценка на БАН, според която присъединяването към ЕС и прехода към пазарна икономика изискват 110 млрд. дол. публични инвестиции. Смятаме, че тази преценка не е основана на рационален икономически анализ, още повече, пазарната икономика по определение означава намаляване на намесата на държавата, а не обратно. Друг странен извод е, че правителството не е успяло да превърне макроикономическата стабилност в по-висок жизнен стандарт. Опитът на всички страни в преход показва, че началото на възстановяването на стопанството е съпроводено с висок процент на инвестиции, т.е. инвестициите растат по-бързо от индивидуалното потребление.

7/ И накрая, оценката на реформите в пенсионното и здравното осигуряване като правилни, и същевременно очакването за по-големи социални плащания, може да има опасни макроикономически последици. В много от страните от ЕС вече се обсъжда реформа на общественото осигуряване, докато българското правителство получава потупване по рамото за изграждането на система, която неминуемо ще фалира в дългосрочен план.


Свързани публикации.