Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Чака ни цунами от наредби*

Автор: Ричард Ран ** / 02.11.2012
Оцени тази статия:

Федералните власти задържат редовен доклад

Запознатите лица очакват цунами от наредби след изборите. Законът изисква от Службата по управление и бюджет (СУБ) да издава доклад за новите регулации, обмисляни от държавните агенции, през април и октомври. СУБ не успя да издаде редовния си доклад през април. Въпросът, пред който сме изправени тук, е – какво крие службата?

Председателят на Комисията по образованието и работната сила Джон Клайн, депутат от републиканската партия от Минесота, определи действията на СУБ като „скандално закононарушение”. Директорът на Центъра за изследване на регулациите към университета Джордж Вашингтон Сюзън Дъдли е проучила моделите на „икономически важните” разпоредби (чиито ефект е над 100 милиона щатски долара на година) в периода от 1982г. до първата половина на 2012г. Госпожица Дъдли е установила, че президентът Обама има различен модел на издаване на наредби от своите предшественици. Тя посочва, че неговата „администрация е поставила рекорд, налагайки средно по 63 икономически важни правила на година”; в последно време обаче броят на издаваните наредби е спаднал рязко.

Как бихме могли да обясним малкия брой нови наредби и факта, че редовният доклад не е издаден? Госпожица Дъдли, както и други специалисти, смятат, че в момента наблюдаваме „задържане” на новите наредби – по същия начин, по който водата се оттегля от брега преди цунами. Според нея доказателство за задържането е големият брой наредби, които в момента са в период на разглеждане. „Докато в миналото СИРД (Службата по информация и регулаторни дейности) разглежда наредбите най-често за по-малко от 60 дни, понастоящем над 70% от наредбите в период на разглеждане са прекарали над 90 дни (заложения с изпълнителна заповед стандартен период) в СИРД, а 10% са прекарали там повече от година. В последно време всички президенти, с изключение на Рейгън, са издавали много повече наредби по време на последната четвърт на мандата си. Натрупването при управлението на Обама е безпрецедентно.”

Предвид силно политическото поведение на Белия дом по време на управлението на Обама, има основание да се счита, че поради невъзможността да се съобщи за наредбите, които предстои да се въведат, както и поради голямото натрупване на наредби в период на разглеждане, веднага след изборите ще има приливна вълна от нови „среднощни” наредби. Може да се очаква също така, че много от наредбите ще бъдат политически непопулярни и ще нанесат огромни икономически щети. Ако изборите спечели Мит Ромни, той може би ще е в състояние да оттегли много от тези наредби; в случай на победа на г-н Обама, обаче, предвид политическото му говорене и предишните му действия, има голяма вероятност да последва порой от нови наредби.

Употребата на рентгенови скенери е пример за регулаторна заблуда. Ако работите в частния сектор и прекарвате значителен период от време около машини или материали, които излъчват радиация, обикновено се изисква да носите радиационни маркери, които измерват поетите от вас дози радиация. Администрацията за сигурност на транспорта обаче е изключила самата себе си от това изискване, заявявайки, че радиацията, която пътниците и служителите на АСТ поемат от рентгеновите скенери за тяло (с разпръсната радиация), използвани на летищата, е толкова малко, че не причинява повече от минимален брой допълнителни случаи на ракови заболявания.

Това може би е истина, но няма как да сме сигурни, при положение че не се измерват реалните дози радиация, поемани от служителите и пътниците при редовно сканиране и предвид това, че е доста възможно част от машините да са  зле настроени. Освен това, ефектът от радиацията върху тялото се натрупва.

Европейският съюз, както и много други държави, са забранили скенерите с разсеяна радиация поради опасения за тяхната безопасност и здравето на хората. АСТ понесе сериозна критика за своето решение да ползва този тип скенери, особено предвид това, че съществува по-добра и по-безопасна техника. АСТ все още не е признала опасността, но тихомълком заменя част от скенерите с разсеяна радиация с късовълнови скенери. Този тип скенери работят на принципа на нискоенергийните радиовълни, подобни на тези, използвани от мобилните телефони, за които се счита, че не нанасят щети на човешкото ДНК, за разлика от скенерите с разсеяна радиация. Новият тип скенери са и по-бързи, понеже изображенията се анализират от компютър, а не от охранителите, както е при рентгеновите скенери. Въпросът обаче остава – защо АСТ заменя рентгеновите скенери толкова бавно, и защо не раздава на служителите си маркери за засичане на радиация? Частна фирма най-вероятно би била съдена за подобни действия.

Различни  бизнес асоциации съобщават, че много от техните членове не са склонни да разширяват дейността си или да наемат нови кадри поради страха си от налагането на много нови и скъпи наредби, както и от правилата, които са толкова неясни и сложни, че е почти невъзможно да бъдат следвани. Господин Обама издаде много наредби, и заявява, че има намерение да налага още много регулации. Президентът Рейгън смяташе, че е необходимо новите правила да отговарят на разумна оценка ползи-разходи. По време на управлението на Рейгън на година се издаваха едва 23 важни наредби – много по-малко от броя им при всеки един от неговите наследници, и особено Обама.

По време на тринадесетте тримесечия след най-ниската точка на рецесията, наследена от Рейгън в началото на мандата, икономиката растеше със средно 5,7% на година. По време на тринадесетте тримесечия след най-ниската точка на рецесията, наследена от господин Обама в началото на мандата, икономиката расте със средно 2,2%, иначе казано с около една трета от степента на възстановяване от времето на Рейгън. Възможно ли е различното им отношение и действия по отношение на регулаторната тежест да има нещо общо с разликите в резултатите им?

 

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в понеделник, *29 октомври, 2012 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Адриан Николов – стажант в ИПИ.   

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.