Агенции, комисии, дирекции…Общо над 300, харчат много*

На фона на дискусиите за бюджетна дисциплина и строгите мерки в другите страни разумът започна да намира път и в България през последните дни.

Заговори се за нуждата от по-сериозно затягане на колана, но все по-трудно е да се посочи точно откъде и как да се съкрати. Всеки държавен разход е обвързан с определена група от хора, готови да защитават своето. Дали ще бъдат заплати, пенсии, или субсидии, на края на веригата винаги ще има човек, който ще бъде много недоволен, ако именно той понесе удара.

Страната ни още е в позиция да вразуми харчовете си, без да се налага да пипа пари за пенсии и здраве. Какви са възможностите да се спести от бюджет 2010 в рамките на годината?

Дори и бегъл поглед в регистъра на административните структури показва, че техният брой в България е над 300, като тук не включваме областните и общинските администрации. Министерства, държавни агенции, изпълнителни агенции, комисии, областни и регионални дирекции и какви ли още не публични образувания гълтат огромен ресурс и не оптимизират дейността си.

Всички опити за реформи в администрацията са посрещани на нож.

Общата сума на разходите на държавните органи, министерства и ведомства е над 5 млрд. лв., което е наистина много на фона на държавния бюджет. Само в държавната администрация пък работят над 87 хил. души. Общо за публичния сектор бройката скача до 440 хил. души – чиновници, военни, полицаи и др.

Конкретните предложения на ИПИ включват:

– Допълнителните харчове за инфраструктура (включително железопътна) могат да бъдат отложени за следващата година. Това са над 200 млн. лв., от които сериозна част могат да бъдат отложени.

– Допълнително предвидените над 650 млн. лв. за разплащане към бизнеса да бъдат преразгледани – разплащането в голяма част да се направи за сметка на съкращения, отлагане на големи държавни разходи и окончателно отказване от други (тип хеликоптери).

– Съкращения на разходите на МО с 30% – спестяват 267 млн. лв. Министерството на отбрана е от ведомствата с най-големи разходи и съкращенията там са най-належащи и напълно възможни.

– Съкращения на разходите на всички други министерства и ведомства (в т.ч. МВР и МТСП) с поне 20% – спестяват 964 млн. лв. Съкращенията във ведомствата са наложителни, и то във всяка една администрация. Точно най-големите и разточителни министерства трябва да бъдат задължително оптимизирани, а не да бъдат обявявани за „специални“ и да не се пипат.

– Съкращения на трансферите за общините с 15%, което спестява над 300 млн. лв.

Ефективното прилагане на изложените по-горе мерки наред с вече оповестените съкращения от правителството ще свие бюджетния дефицит на нива далеч под 3-процентната граница, което освен всичко друго ще запази дългогодишната ни репутация на страна с разумна бюджетна политика.

Това вече биха били реални мерки, които да отразят негативните ефекти от кризата и огромния спад на приходите. С подобни мерки се връща и доверието в страната.

Вразумяването на бюджета трябва да се случи сега, когато това е сравнително лесно. Изпуснем ли бюджетната дисциплина за втора поредна година, промените ще станат изключително трудни. Ако сега можем да бъдем разумни, без да се намалят пенсии и социални плащания, то след време няма да е така. Страните около нас са доказателство – трупането на дефицити и отлагането на реформи водят след себе си тежки структурни проблеми, чието решение е болезнено и засяга всички групи от обществото. Накрая съкращенията пак се случват, но социалната цена е много по-висока. Разумната бюджетна политика ще ни предпази от подобен сценарий.

Повече за кампанията „Разходите на българската държава“ – на www.ime.bg

* Статията е публикувана за първи път във в-к „24 часа” на 28 юни 2010 година.