Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Aферата "Crown Agents"

14.12.2006
Оцени тази статия:
Преглед на стопанската политика - Word Format (Word Format)

В петък Парламентът обсъди изнасянето на стенограмата от заседанието на Министерски съвет по въпроса как да се възложи договор на Crown Agents. Дебатът и в Парламента, и в медиите разкри обстоятелства, които показват защо е трудно развитието на демокрацията в България:

1/ всички са убедени, че изнасянето на стенограмата е престъпление и

2/ никой не се съмнява в позоваванията на "националната сигурност" като основание за засекретяването на решенията на правителството.

Тук поместваме един от анализите на случая, подготвен от Програма Достъп до информация. Други анализи може да намерите на www.aip-bg.org/

Първо действие

Парламентарен контрол

С цел преодоляване на корупцията българското правителство чрез финансовия си министър решава да сключи договор с чужда фирма за ред услуги и управление на митниците. Договорът е за голяма сума и съвсем естествено в рамките на парламентарния контрол възникват питанията на народни представители. Без значение дали са от мнозинството или от опозицията, най-естествено в случая, питанията са от опозицията и от подкрепящата опозиция.

Финансовият министър дава мъгляви обяснения, че договорът бил секретен, защото в него се съдържали сведения, свързани с националната сигурност и тяхното разкриване щяло да обслужва престъпни групировки. Народните представители получават извадки от договора, след това на закрито заседание им се обяснява, предполагаме, какъв е този договор.

Медиите

Медиите са се снабдили вече с договора, което е естествено при нарастващия обществен интерес. Започва дебат относно самото съдържание информацията в договора. Тези, които го чели и не са взимали решения, твърдят, че няма нищо в този договор, чието разкриване да е свързано със заплаха за националната сигурност.

Гражданин

Обикновен гражданин решава да упражни правото си на информация по ЗДОИ и подава заявление да получи справка и копие от договора на министерството на финансите и фирмата изпълнител. Изпълнител на какво? На държавна поръчка, защото Министерството на финансите е доколкото ни е известно държавен орган, не частна фирма. Докато дебатът в медиите продължава и се задълбочава в детайлите, гражданинът чака определения в закона 14 дневен срок. О'yes!!! Получава писмо да плати 3, 82 лева и ще си получи исканата информация. Плаща си. Получава кратък преразказ на договора и обоснован отказ за предоставяне на копие. Какви са мотивите на отказа? Договорът бил сключен не по Закона за обществените поръчки, защото касаел дейност, която попадала в Списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна

Интересно. Значи е имало осъзнаване, че става въпрос за държавна поръчка, но тя не е направена по Закона за обществените поръчки. Гражданинът не е доволен, защото той е "просветен гражданин" и знае, че стандартите в тази област са следните:

Първо, тези, които засекретяват трябва да спазват определени правила. Те трябва да са наясно защо разкриването на една информация ще увреди в случая "интересите на националната сигурност".

Тези правила трябва да са законови и да са необходими в едно демократично общество.

Гражданинът е убеден, че след като има Закон за обществените поръчки, тези, които са засекретили договора още повече трябва да обясняват защо разкриването му ще увреди интересите на "националната сигурност", а няма да е в обществен интерес. Обществото в конструкцията на "демократичното общество" е винаги с приоритетно право, та нали то е излъчило тези, които ще се грижат за "националната му сигурност".

Второ, на просветения гражданин му е известно също така, че в "демократичното общество" той може да използва още един механизъм. Да обжалва в съда и там да се прецени дали наистина разкриването на договора ще увреди националната сигурност или обществото ще спечели като знае как го управляват. Там засекретилите договора трябва да доказват, че са се грижили за общественото благо. Съдът ще преценява изслушвайки страните, и ще решава от гледна точка на общественото благо и справедливостта.

Действие второ

Един от най-четените вестници публикува стенограма от заседанието, където са решавали как да подходят, за да засекретят договора. Внимание! Не дали ще бъдат увредени интересите на националната сигурност като се обяви конкурс за това кой да управлява митниците, а как да засекретят вече договорен договор за държавна поръчка. Това дори да е с добри намерения не е необходимо в едно "демократично общество" и дебата избухва с нова сила.

Въпросът как е попаднала стенограмата във медиите изобщо не е интересен. Това е работа на медиите - да оповестяват информация от обществен интерес.

Очевидно е от първо действие, че общественият интерес към това, защо е взето и как, решението за засекретяване на договора е интересно за хората. Гражданинът дори не може да мечтае за стенограмата от заседанието на Министерски съвет. Той знае, че има един член 13 от ЗДОИ, по който след като са му отказали договора като секретен, подготвителните материали за него е направо безсмислено да иска.

Епилог - Щастлив

Правителството се извинява и обещава да спазва международните стандарти и законите в страната.

Епилог - Драматичен

Органите разследват кой е изнесъл стенограмата. Хващат го. Съдът. Включват се правозащитни организации. Човекът се оказва "whistleblower"1 . Стига се до Страсбург.

Епилог - Следва продължение

Всичко започва отначало. Министерството на отбраната е поискало на закрито заседание на МС да сключи договор с италианска фирма за закупуване на обувки за войниците от българската армия. Договорът е сключен. Следва парламентарен контрол, медиите публикуват договора, макар той да е свързан с националната сигурност (Списъкът на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Народна република България, №5). Граждани, майки и бащи на войниците се включват в дебата. Стенограмата от закритото заседание е публикувана във втория по тираж всекидневник.

Гергана Жулева, Програма достъп до информация

1. Whistleblower e служител, който разгласява поверителна информация, тъй като е убеден че общественият интерес от узнаването на тази информация е по-голям от интереса за запазването й в тайна, защото е доказателство за лошо управление на обществена институция. Стандарти казват, че такива хора трябва да бъдат защитавани.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!