Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

АЕЦ по време на криза

Автор: Методи В. Методиев / 24.04.2009
Оцени тази статия:
 

Темата за АЕЦ Белене отново се завъртя в политическото пространство след заявеното искане от страна на Български енергиен холдинг правителството да представи допълнителни държавни гаранции в размер на 900 млн.евро.  

Отново дойде време да припомним поне два безспорните факти, които практически доказват недомислието от проекта АЕЦ белене:

  • Започването на подобен род мащабен проект без всякакъв род оценки и икономически сметки на ползи и разходи
  • Скорошната газова криза отново припомни, че България е силно зависима от руската енергийна политика: петрол, природен газ, висококачествени въглища и ядрено гориво. Проектът АЕЦ Белене не ни дава никаква възможност за диверсификация на енергийните източници. Той увеличава зависимостта на България от руските ресурси и по този начин българската икономика ще стане още по-уязвима от руската енергийна политика. Централата на бъдещата атомна централа е планирана на базата на руска технология. Русия ще доставя цялото ядрено гориво за електроцентралата и ще преработва отработеното гориво.
  • В крайна сметка изобщо не е ясно дали  вносът на електроенергия може да се окаже много по-евтино решение в дългосрочен аспект

Ако се върнем конкретно на искането за увеличение на държавната гаранция за АЕЦ Белене и погледнем назад през изминалите години правителствата първоначално (макар и за кратко) твърдяха, че проекта може да се реализира без държавни гаранции, в последствие изкочи сумата от около 300млн. евро., достигна до 600 млн. евро., а към днешна дата се обсъждат около 900 млн.евро. По този начин общата държавна гаранция ще достигне около 1.5 млрд. евро или сума съизмерима и/или близка с:

  • Реализираните бюджетни излишъци на република България през последните години;
  • Средствата предвидени в бюджет 2009 за образование (2.981 млрд.лв.);
  • Средствата предвидени в бюджет 2009 за здравеопазване (3.077 млрд.лв.)
  • Близо един път и половина от приходите в бюджета от данък общ доход (около 2 млрд.лв.) за 2008 г.;

На практика, държавата би могла да осъществи редица политики насочени към подобряване на бизнес средата, като използва този ресурс за спестяване на различни разходи на бизнеса за функциониране, като разходи за съобразяване с регламенти, намаляване на данъчното бреме, започване на пенсионна и здравна реформа и др.

В допълнение на това във времена когато се очаква спад в икономическия растеж и занижено доверие в институциите е много важно правителствата (сегашното и бъдещето) да провеждат политики насочена към оптимизиране на разходите, подобряване на условията за правене на бизнес и повишаване на доверието в институциите. Последното със сигурност ще се наруши значително с отпускането на по-голяма гаранция за проекта. Това веднага ще бъде отразено в спад в кредитния рейтинг на България, а от там и в намеренията на потенциалните инвеститори.