Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Административен контрол, данъци и сив сектор

Автор: Велико Димитров / 04.05.2007
Оцени тази статия:

Приемете, че имате определени способности в сферата на строителството, дървообработката, текстила, козметиката..., плод не на целенасочено обучение, а придобити по стечение на обстоятелствата като хоби, семейна традиция или по друг начин? Освен това нямате постоянна работа за момента и имате желание да упражнявате тези умения, с което да оползотворите деня и да получите доход. Най-логично би било да потърсите реализация на уменията си като наемен работник или като самонает. И разбира се, за което имате пълното основание, искате това да стане възможно най-бързо и да не изисква разход по-висок от разхода на време за търсене на свободно работно място или ако целите самостоятелно упражняване на занаята - от неотменните разходи като търговска регистрация, наем на помещение, оборудване и т.н. Дотук, Вашите желания напълно съвпадат с идеалния вариант, при който човек е готов да се труди, приема да си плаща данъците, и като цяло да допринася за своето и това на обществото по-добро битуване (чрез положения труд, а не чрез платените данъци).

Какво обаче Ви очаква в допълнение ако Вашата алтернатива е втората - желаете да използвате уменията си самостоятелно и да направите малко занаятчийско предприятие например двуместен фризьорски салон? (различията с първата алтернатива като наемен работник са като цяло несъществени, съответно и изводите може да се твърди, че са в голяма степен валидни). Тъй като използваме понятието "занаят", редно би било да уточним и кои дейности попадат в тази категорията - според Закона за занаятите (ЗЗ) те са общо 129, като бих искал изрично да посоча само някои от тях: зидарство, покривни работи, бетонджийство, поставяне на паркет, бояджийство, поправка на велосипеди, кошничарство, шивачество, фризьорство, масаж и много други[1].

За да стане легален занаятчия, всеки е задължен да:

  • Стане член на регионалната занаятчийска камара (в една област може да има само една такава, установена със закон, а не на основата на доброволно сдружаване) и да се впише във водения към нея регистър;
  • Да заплаща членски внос на регионалната камара (очевидно вид данък поради наличието на определени способности и желание за труд);
  • Да притежава "майсторско свидетелство или други документи, удостоверяващи наличието на обстоятелства", които позволяват! упражняването на една или повече занаятчийски дейности;
  • В случай, че не притежава такова, да наеме някой, който отговаря на изискването, плюс документ, удостоверяващ съгласието на майстора да поеме ръководството на занаятчийското предприятие;
  • Да внесе такса за вписване в регистъра и да предостави получената квитанция;

След което регионалната занаятчийска камара преглежда документите и се произнася по искането с мотивирано решение. Т.е. в крайна сметка може и да не получите одобрение да се трудите и упражнявате избраната от Вас дейност (или да го получите след определено допълнително заплащане) при все, че това дали ще имате успех или не, неотменно ще решат потребителите на Вашите услуги.  

Тук може би е моментът, в който трябва да обърнем по-голямо внимание на административния контрол и заглавието на статията, като под административен контрол разбираме не само изискванията на държавната или общинската администрация (въпреки че това е най-близкото подразбиране), но и изискванията на всички структури, регламентирани с нормативен акт (каквито са регионалните камари на занаятчиите), които са оправомощени да формулират изисквания и оторизират, тъй като дори и формата им на финансиране е данъкоподобна (задължителен членски внос, такса за вписване и т.н.).

Ако Вие все пак искате да упражнявате определена дейност, вярвате, че бихте могли, но нямате майсторско свидетелство, нито пък желаете да наемете майстор, тъй като сте в самото начало и нямате достатъчен финансов ресурс, Вие минавате към т.н. сив сектор. Въпреки че е незаконно, вярвам, че не е правилно да бъдете обвинени, тъй като единственото нещо, което Ви е подтикнало да го направите, са допълнителните пречки между Вас като безработен и търсещ работа и упражняването на избраната от Вас дейност (уменията за много от изброените в закона "занаятчийски" дейности могат да бъдат усвоени в ежедневието като хоби, помощ на родителите и т.н.).

Следствие от прекомерния административен контрол (считаме разгледаните изисквания и правомощия на регионалните камари за такъв) е и неплащането на данъчни задължения - веднъж влезли в сивия сектор как бихте могли да платите данъци? 

Предвид горните разсъждения, бих искал да допълня и много скорошните изявления на г-н Божидар Данев, председател на Българската стопанска камара, че освен много високата данъчно-осигурителна тежест в България, значителна роля за неплащането на данъци имат и напълно безполезните голям брой допълнителни пречки пред предимно малките и фамилни компании, които биват изтиквани към сивия сектор. Не трябва да се пита кой може да си позволи допълнителния разход и кой не, а защо въобще има допълнителен разход, без каквито и да било ползи!

С риск да подменя темата в края, бих направил и две забележки към изказването на г-н Данев: наистина наличието на сив сектор ощетява държавния бюджет, но това е следствие от високи данъци и много прегради за работещите и желаещите, поради което вниманието трябва да бъде насочено не към това колко губи държавата (тя не е предприятие, което да трябва да излезе на печалба в края на периода, нито пък хората, които се трудят, го правят, за да плащат данъци), а към въпроса как най-бързо да се случи стартирането на бизнес, било то и малък, да е възможно в рамките на ден-два, и как когато се трудиш, повече от плодовете на твоя труд да остават за тебе и семейството ти. И второ, дори и повечето приходи в бюджета, от по-малък дял на сивия сектор, не биха могли да решат проблемите (както изглежда твърди г-н Данев) на държавните наука, образование, здравеопазване и социални дейности, защото, това трябва да е ясно, проблемите са не в липсата на средства, а в организацията на самите системи и решението е не в изсипването на още повече пари, а в тяхното реформиране и промяна на принципите, при които функционират.



[1] Пълният списък на занаятите може да бъде намерен в Приложение 1 към ЗЗ - http://www.paragraf22.com/pravo/zakoni/zakoni-d/20012.html