Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

АДФИ още веднъж посочва слона в стаята

Автор: Зорница Славова / 02.06.2017
Оцени тази статия:

Излезе новият отчет на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) за 2016 г. и резултатите за проведените обществени поръчки през изминалата година отново са обезпокояващи. АДФИ е проверила 2 016 обществени поръчки на стойност 843 млн. лв. през 2016 г. или отново около 10% от преведените поръчки през годината.

От проверените 2 016 поръчки, АДФИ е открила нарушения в 782 поръчки на стойност 490 млн. лв. или в 39% от броя на поръчките. Прави впечатление, че делът на поръчките с нарушение остава стабилен околко 40% последните години. Пред 2015 г. той е бил 41%, а през 2014 г. - 38%.

При 341 поръчки или при 17% от общо проверените са установени нарушения, които водят до неспазване на принципите на ЗОП за публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация. ИПИ вече писа за проблемите с липсата на прозрачност в изследването „Публичност и прозрачност при обществените поръчки”, както и за наличието на сериозна концентрация на изпълнители в изследването „Кой колко обществени поръчки е спечелил и възложил за периода 2007-2015 г.

От поръчките с нарушения са открити най-сериозни несъответствия в 286 възложени поръчки за близо 60 млн. лева. Това са случаите, в които не са проведени съответните законови процедури или не са събрани оферти чрез публикуване на покани за избор на изпълнител на обществената поръчка при наличие на всички основания за това. Точно тези поръчки са най-високорискови за корупция и клиентелизъм, когато поръчките се печелят от близки до поръчителите фирми. По-конкретно, при 30 обществени поръчки е установено, че възложителите са поставили условия, които дават предимство или необосновано ограничават участието на кандидатите в процедурите, а при 15 случая са сключени анекси към договори за обществени поръчки, с които са изменяни цени, срокове за изпълнение и др., без да са били налице законови основания за това.

Друг проблем, който отново се вижда и от доклада за 2016 г., е, че повечето нарушения са в общините, където делът на поръчките с нарушения е 50%. Това се доказа и в неотдавна публикуваното от ИПИ изследване „Успехите и провалите на българските общини”, където се вижда, че в периода 2011-2014 г. 25% от одитните докладите на Сметната палата за общинските финанси се изпращат до прокуратурата заради наличие на данни за престъпления, основно в обществените поръчки. За сравнение, докладите за централната администрация, които са изпратени до прокуратурата, са под 10%.

От проверените от АДФИ обществени поръчки за 2016 г. 101 (или 5%) са изпратени до прокуратурата. Проблемът е, че там те в общия случай приключват на етапа на предварителните проверки и не стигат до повдигането на обвинение.  На практика нито от там, нито от АДФИ се споменава какво се случва с тези поръчки (такава е и ситуацията с докладите на Сметната палата, изпратени до прокуратурата). В крайна сметка гражданите плащат за харченето чрез обществени поръчки, плащат и за контрола по тях, плащат и за разследването, но в крайна сметка не получават възмездие под формата на наказание за тези, които са злоупотребили с техните пари. В доклада на АДФИ се споменава и че са издадени 268 наказателни постановления за налагане на глоби и имуществени санкции общо в размер на 258 хил. лева. Проста сметка показва, че глобените за нарушения при обществените поръчки трябва да платят (но не се знае дали и кога) 0,07% от сумата по поръчките с нарушения. Отново не се знае кои са глобените лица.

И въпреки че в отчета си АДФИ посочва, че проверките и наложените глоби оказват дисциплиниращ и превантивен ефект, цялостната оценка на Агенцията е, че „областта на обществените поръчки продължава да е високорискова”.