Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

A Mushrooming Crisis

15.12.2006
Оцени тази статия:

Горещата вълна от миналото лято показа колко смъртоносно погрешна идеяе социализмът, когато френската социалистическа здравна система се доказакато съвсем неподходяща и заради това починаха почти 15000 души. Товае толкова огромно число, че повечето хора трудно могат да го проумеят...и един човешки живот не би стигнал да се разбере цената и страданията,понесени от семействата на онези, които починаха. Обаче имаше една смъртминалото лято, несвързана с онези във Франция, която наистина ни показваколко лоша идея е социализмът в медицината (и където и да е другаде).

Виргис Даукас живее във Вилнюс, Литва, където е представител на Международнотообщество за индивидуална свобода. Той провежда летен лагер на английскиезик за източно-европейци, като използва про-пазарни брошури за учебниции привлича студенти от много бивши социалистически страни. Веднъж тойорганизира опаковане с тоалетна хартия на президентския дворец във Вилнюс... той е малко див, но по един весел, симпатичен начин.

Семейството на Виргис е едно от многото в Източна Европа, които сезабавляват като берат пресни гъби. Т.е. са го правили до миналото лято,когато множеството от отровни гъби, които изглеждат също като ядивнитезапочнали да се появяват в безпрецедентни размери, израствайки междуядивните. За съжаление Виргис, жена му Илона и синът му Бартас (нещокато Барт Симпсън с руски акцент), си набрали гъби, но попаднали наотровни. И тримата били приети в болница. Илона, която обичала гъбиколкото хобит, изяла най-много и починала. Виргис няколко дни бил многозле и лекарите му давали 50% шанс да оцелее, но в крайна сметка успял.
Бартас бил прегледан в детска болница и се съвзел доста бързо, но следтова бил съкрушен, заедно с по-големия си брат и сестра си, когато разбрали,че майка им е починала. Виргис го приел тежко и в началото се обвинявал,че не е забелязал отровните гъби. (Той не знаел тогава, че ще има нещокато епидемия.)

Изглежда обаче, че имало истински виновни, но той не бил сред тях.Когато семейство Даукас били приети в държавната болница, Виргис казална лекарите да изпомпят съдържанието на стомаха на Илона, защото тяпо принцип не била способна да повръща сама. Лекарите не го направилиза нито единия от двамата. Те казали, че е безнадеждно да се изпомпвастомаха шест часа след приемането на гъбите. Въпреки това шестнадесетчаса след яденето Виргис все още повръщал гъбите. Стомахът на Бартасбил промит в педиатричната болница, където тази процедура се считалаза рутинна и се възстановил сравнително лесно.

Още по-лошото е, че по-късно открили, че има лекарство, което неутрализираотровата на точно тази гъба, но то не било предписано на никой от тях.Когато, след смъртта на Илона, Виргис научил за това му казали, че товалекарство не е лицензирано за употреба в болницата, в която били приети.То се използва в Литва, но лекарите не са го поискали. Когато били запитанипо каква причина, те отговорили, че е много скъпо. Ако някой се нуждаелот него, а не можел да си го позволи, това щяло да създаде проблеми.

Така, това било политическо решение взето от медицинските бюрократиуправляващи “безплатната” държавна болница – да не се взема съществуващотолекарство и дори да не се информират пациентите за възможното лечение.

Впоследствие Виргис пожелал да потърси отговорност от небрежните лекариза техните действия. Но му казали, че няма да му разрешат достъп доболничните картони на съпругата му. Когато потърсил картоните от спешнотоповикване в болницата, той открил, че те са преправени. Когато помолилза независимо официално разследване, той разбрал, че определените затова не били независими, а били част от администрацията на същата болница.

Такова е съчувствието на социализма към вас – в края на краищата иматзначение нуждите на целия “социален организъм”, а не жалките нужди наиндивидите.
Когато Виргис се обърнал към литовските медии с тази история, те несе заинтересували. (Млъкни, малка индивидуална клетко, социалният организъмне иска да чува за проблемите ти.) Всъщност, хората му казали, че трябвада е доволен, че е имало изобщо болница за него и за Бартас!

Натиснететук, за да видите снимки на тези малки клетки – толкова маловажни,толкова заменими за социалния организъм.

И сега ние чуваме, че само-провъзгласилите се за водачи на публичнатаполитика по отношение на медицината в Съединените щати – Института помедицина, настойчиво убеждават да се приеме т.нар. универсално покритиедо 2010 година.

Обаче такова нещо като социален организъм не съществува на този свят– това е само една метафора – често разрушителна и понякога смъртоносна.Човешките същества не са само клетки в някакъв гаргантюански и безгриженсоциален организъм, каквито са временните клетки на кожата, за да бъдатотлюспени като пърхот, след като ползата от тях се изчерпи. Това, коетое действително, което можем да видим, да докоснем и да обичаме, са хората.И те не са заменими средства за постигането на по-важни цели, а всекиот тях е уникална, незаменима цел за себе си и е свободен да направинай-доброто, на което е способен, през живота си.

И това е красотата на свободния пазар, че позволява индивидуални отговорина отделните нужди, вместо да налага обща политика, която изглежда най-добратана група социални инженери. Универсалното покритие не е благодат, акое универсално второразрядно.

Това е вярно дори и на места като Литва, където има държавно медицинскообслужване, но всеки там знае, че най-доброто лечение е в частните клиники.За нещастие на семейство Даукас екипите на линейките са ги отвели вдържавните болници, където са били регистрирани. Вече е твърде късноза Илона Даукас, но не и за живите, които все още могат да се борятсрещу разпространението на държавното медицинско обслужване навсякъде,където има такава заплаха.

----------------------------------------

* Луис Джеймс е CEO на free-market.net