91 на сто от общините бележат спад в безработицата през 2021г.
През 2021г. средната безработица в страната намалява до 5,5% от 7,4% през предишната година, което на практика представлява връщане към предпандемичните нива – през 2019г. коефициентът беше равен на 5,6%. Това показват данните на Агенцията по заетостта, базирани на официално регистрираните в бюрата по труда безработни лица. Възстановяването обхваща цялата страна, като в едва 23 от 265 общини (или 9%) се наблюдава увеличение на безработицата или запазване на същото ниво в през 2021г. Нещо повече, влошаването в тези общини е скромно на фона на възстановяването при останалите – докато във въпросните двадесет общини безработните са се увеличили средно с 0,9 пр. п., в останалите 242 те са намалели с цели 2,6 пр. п.
Както и през последните няколко години, най-ниска е безработицата в Столицата – 2%, на фона на 3,3% през 2020г. и 1,8% през 2019г. Второто място заема индустриалният център Сопот с 2,8%, следван от областните градове Пловдив (2,8%), Стара Загора (2,9%), Ямбол (3,0%), Варна (3,0%) и Русе (3,2%). В дъното на класацията за пореден път се нарежда община Ружинци с коефициент на безработица 52,6%.
Ако разгледаме общата карта на безработицата, виждаме че тя е най-висока в периферията и пограничните райони. Същевременно най-малко са безработните в индустриалните центрове, както и в големите градове и съседните им тясно интегрирани региони.
Не по същия начин изглеждат нещата в дългосрочен план. Разглеждайки картата за изменението на безработицата от 2017 до 2021 година, виждаме, че най-голямо подобрение има именно в Северозапада. Това е нормално, предвид че догонването обикновено е по-лесно за най-изостаналите общини, но регионът все още има дълъг път преди да достигне нива на безработица близки до средните за страната. Общините, в които безработните са намалели най-много са Угърчин (-17.2 пр. п.), Николаево (-16.9) и Върбица (-16.1), като и при трите подобрението не се случило по типичния модел, при който голяма местна инвестиция разкрива голям брой работни места. Най-голям ръст за петте години се наблюдава във варненската община Бяла (5,4 пр. п. повече безработни), Макреш (3,7 пр. пр.) и Гоце Делчев (3,6 пр. п.).
На регионално ниво дългосрочната тенденция за безработицата изглежда благоприятна, като при едва 31 общини тя се е увеличила. На местата, където има увеличение, то е по-скромно (1,1 пр. п. средно) от спада в местата, в които безработните са намалели (-4,4 пр. п.). Черноморието се откроява като регион с много нисък спад или дори растеж на безработицата, като това може да се обясни с пандемията, която прекъсна и дори обърна тенденцията на намаляване на безработните в крайморските типично туристически общини.
* Авторът е стажант в ИПИ
