6% растеж на БВП – добре, но може и по-добре

През седмицата Националният статистически институт (НСИ) оповести данниза брутния вътрешен продукт (БВП) през второто тримесечие на 2004 г. Реалниятрастеж на БВП е 6% – най-високата стойност от началото на поддържането натози статистически ред и безспорно е едно добро постижение за българскатаикономика.

Основен показател в данните за растежа на производството е нарастванетона брутната добавена стойност. Общо за цялата икономика тя расте с 5.6%за тримесечието спрямо аналогичния период на предходната година. Прави впечатление,че растежът на индустрията за девето поредно тримесечие превишава този науслугите – съответно 7.6% и 5.4% и така се запазва тенденцията от 2002 г.насам. Тези резултати си кореспондират с нарасналите продажби и производствотов промишлеността, които през юни достигнаха растеж от съответно 26.4 и 21.5%спрямо юни 2003 г. след 2 поредни месеца на спад. Темповете на растеж сапо-високи в отраслите на добивната промишленост, отколкото в преработващатаи това до известна степен се дължи на по-голямата зависимост на тези отраслиот водената парична политика и ниските лихви на международните финансовипазари. Цените на суровините, като металите например, се влияят по-силноот тази политика и от цикличността в икономиката и може да се очаква, чепри едно евентуално затягане (повишаване на лихвите), което вече започнав САЩ, а през следващите тримесечия предстои и в Еврозоната, развитиетона тези отрасли ще се забави.

Отново резултатите в аграрния сектор не са толкова добри, като реалнотонарастване там е с 0.9%. Все пак, през следващото тримесечие бихме моглида очакваме по-добро развитие поради по-благоприятните условия тази годинаи по-голямата реколта.

Както ИПИ нееднократно е отбелязвал единственият източник на растеж в икономикатае частният сектор, тъй като ролята на обществения е само да преразпределядохода, създаден от частния, но не и да създава допълнителни блага. Тазихипотеза се потвърждава и от последните данни, според които добавената стойностот частния сектор нараства реално с 11.3%, а тази от обществения намалявас 9.5% спрямо миналата година. Естествено е, че голяма част от това намалениесе дължи на приватизацията и на по-малкия дял на държавната собственоств стопанството като цяло, но друга част е породена от ниската ефективности все по-големите и неоправдани държавни разходи, срещу които българскитеграждани не получават необходимите публични услуги.

Основен принос за растежа на добавената стойност имат и корективите, коитосе увеличават реално с 8.7%, а като номинално изражение техният растеж представляваоколо 20% от общия. Трябва да отбележим, че в корективите влизат акцизите,митата и ДДС, както и услугите на финансовите посредници. Причината за високиярастеж на този показател е, от една страна, увеличаването на външната търговияи по-специално на вноса на стоки и услуги, които водят до по-голяма базаза облагане с данъци, както и на ставките по някои видове стоки. От другастрана, фактор за растежа се явяват увеличените темпове на кредитиране ипо-големите възможности пред финансовите посредници за реализиране на печалби.

Компонентите на БВП отново нарастват умерено през разглеждания период-крайното потребление с 4.2%, инвестициите, измерени с брутното капиталообразуване– 6.3%, износът – 10.9%, вносът – 11.3%. По отношение на последните двепозиции можем да кажем, че реалният ръст на износа почти се изравнява стози на вноса – факт, който би трябвало да успокои дори и анализаторите,които виждат проблем в дефицита по текущата сметка на платежния баланс итвърдят, че българските фирми не са конкурентоспособни на международнитепазари.

Висок дял от номиналния растеж се отнася към изменението на запасите, коетое около 24% от общото нарастване на БВП. Според официалната информация отНСИ това се дължи основно на нарасналата активност в сектора на строителствотои започнатите, но все още недостроени нови сгради, за които се изисква повечетехнологично време. Все пак, поради намалените темпове на кредитиране презпоследните няколко месеца (с изключение на юли, но по-скоро поради фактори,действащи еднократно) и очакванията ни тази тенденция да се запази, строителствотоможе да забави растежа си. Естествено трябва да отчетем и възможността зазасилване на търсенето на имоти в България от страна на чуждестранни граждании фирми, което не само да компенсира, но дори и да превиши като ефект възможнотосвиване на местното търсене. Освен това, инвестициите от чужбина изискватопределено време и е по-вероятно те да повлияят на по-късен етап, след катоса се проявили ефектите от рестрикциите върху кредитирането.

Като обобщение от фактите, изложени по-горе трябва да кажем, че българскатаикономика се развива добре през второто тримесечие на 2004 г. Само че подобнитемпове на растеж трябва да са устойчиви, тоест да не се дължат на временнифактори като ниските лихви и нарасналото кредитиране, и да продължат неняколко тримесечия, а да се запазят за по-голям период от време от порядъкана поне 20 години. Само такива продължителни периоди на висок растеж щедадат възможност доходите на българите да достигнат тези на гражданите наЕвропейския съюз. Като пример за подобно развитие можем да посочим Ирландия,където средният реален растеж през последните 10 години е 8.2%. Освен товаима и други страни, които са дори по-развити от България, които реализираттемпове на растеж, непостижими в момента за българската икономика. Такиваса Хонконг и Сингапур, където растежът за второто тримесечие е съответно12.1 и 12.5%. Характерното за тях обаче, е много ниско равнище на преразпределениепрез бюджета, опростена данъчна система, слабо регулиране на бизнеса и малкоадминистративни и регулативни режими, защита на правата на собственост идобре действаща съдебна система. Ако искаме растежът в България да се запазина 6% за по-дълго време, а дори и да се увеличи, трябва да следваме пътяна страните като Ирландия, Хонконг и Сингапур. В своето икономическо развитиете са доказали, че реформите в посока към по-голяма стопанска свобода санай-добрият и най-бързият начин за достигане на доходите в богатите страни.