Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

40 общини с по-малко от 100 души на един общински служител

Автор: Адриан Николов / 22.05.2020
Оцени тази статия:

Статията е част от поредицата на ИПИ по инициативата „265 истории за икономика

След като миналата седмица разгледахме данните за баланса на заетостта в публичния и частния сектор, днес се спираме в повече подробности върху общинската администрация и нейната роля на регионалните пазари на труда. На много места общината е най-големият работодател, което поставя под съмнение рационалността на общинската карта в настоящия ѝ вид.

Данните на Министерството на финансите за финансовите показатели на общините показват населението на един общински служител през четвъртото тримесечие на 2019 г. Индикаторът описва мястото на общинската администрация в местната икономика, както и дава груба представа по колко души "обслужва" един общински служител.

|ИНТЕРАКТИВНА ВЕРСИЯ НА КАРТАТА ТУК|

В големите общини този показател надхвърля 1:400, като само в Казанлък, Перник и Добрич населението на един общински служител e над 500 човека, а в столицата те са 614. Повечето общини попадат в обхвата между 100 и 300 души на един общински служител.

Застаряването на населението и раздробяването на общинската карта обаче личи ясно в това разпределение, като има общини, в които местната администрация е сред най-важните работодатели. В 40 от тях на един служител се падат по по-малко от 100 души, а най-ниска е стойността на показателя в Трекляно (24:1), Бойница (35:1) и Ковачевци (46:1). Тези общини са ясно групирани, най-вече по западната граница на страната и в планинските райони.

Това е резултат най-вече от обстоятелството, че общинската администрация не може да бъде сведена под определен санитарен минимум, който ѝ позволява да изпълнява основните си функции. В най-екстремните случаи общината се явява най-големият работодател, което поражда сериозни съмнения, че има смисъл да се поддържа пълноценното ѝ функциониране, предвид, че предоставя административни услуги на много компании и бързо намаляващо население.

От своя страна, това води и до други последствия – липсата на значителен местен бизнес и икономическа дейност силно намалява възможностите на общините за собствени приходи и ги поставя в почти пълна зависимост от трансферите от централния бюджет. Под въпрос е и ефективността на самите общински услуги.

Това е поредния индикатор, който навежда на мисълта за необходимост от актуализация на картата на общините и намаляването на броя им до тези, които могат да съществуват като (относително) самостоятелни икономически единици без влошаване в качеството на общинските услуги. В повечето случаи общините с голям брой общински служители са и сред тези, които не отговарят на изискването за минимален брой население в община и са с под 6 хиляди жители.