Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

24 години кръговрат

Автор: ИПИ / 23.07.2021
Оцени тази статия:

Половината от живота на Рангел Рангелов и минала между собствените оранжерии и столичен пазар. Иска само “сивото” да го няма

През 2021 г. ИПИ започна инициатива, която да представи отражението на популистки политики и регулации в ежедневието на хората и работата на компаниите. Първите единадесет истории можете за видите тук. Сега продължаваме с нови истории, които са подготвени с подкрепата на Фондация за свободата „Фридрих Науман”.

Интервюто и репортажът са направени от Красимир Цигуларов.

 

 Не искам да ходя по институции, искам ето тук да си гледам работата, а не да паля колата и да търча при хора, които само стоят на климатиците и нищо не вършат, вместо да обикалят районите си”.

Това казва Рангел Рангелов, който отглежда зеленчуци в оранжерии и на открити площи в пазарджишкото село Говедаре. Със съпругата си Иванка от 24 години продават собствена продукция на един от големите столични пазари. Отварят сергиите си обикновено около началото на май и ги затварят към началото на ноември. “От Гергьовден докъм Димитровден, както в старо време?” - “Само че плащанията за масите, за паркинг, за квартира в София, си вървят и в останалите, “празни” месеци. Време, в което се подготвя новия сезон”. И така, близо половин живот.

 

 

Рангел и Иванка Рангелови от 24 години продават собствените си зеленчуци на един от големите софийски пазари.

 Рангел е петдеситинагодишен, електротехник по образование, но никога не е работил по професията си. Всичко е съсредоточено в семейното стопанство. За този близо четвърт век е видял как по-малките производители на зеленчуци постепенно намаляват, сблъсквал се е многократно с администрацията, с нашествието на вносна стока. Но засега не се отказва. Въпреки вероятно непосилния за мнозина ритъм на живот.

Оранжериите първо били само в двора на семейната къща, после изкупил още терени от съседите си в постепенно обезлюдяващото село. “Някога пилотите от селскостопанската авиация ни казваха, че над нас е като над море - така блести от покривите на оранжериите, разказва Рангел”.

Сега са останали малцина. Накъдето и да се обърнеш, виждаш запуснати дворове и ръждясали метални скелети, под които някога са се отглеждали зеленчуци. А някои по-големи оранжерии отдавна са отишли за скрап. Така е и в околните села, със златната земя по поречието на Марица, десетилетия наред известни с изобилието на земеделски продукти.

Малките традиционни семейни стопанства постепенно изчезват и това важи далеч не само за този район. Множеството сергии, които преминаващият по пътищата наоколо вижда край шосетата и пред къщите по селата, може и да го подведат, че някогашната слава още не е отминала. Но това всъщност е крайна фаза на несигурност и на липса на гаранция, че продукцията ще стигне до евентуален потребител.

Когато държавата реши да „помага“ на малките производители

В стопанството на Рангел и Иванка Рангелови се засаждат само традиционни директни български сортове домати и краставици. Като добре познатите Идеал, Рила, Гергана, Калина, Сандра. Те са неустойчиви, добивът от тях е по-малък. Но вкусът е друг. Вече малко хора произвеждат домати за ядене, казва Рангел. При директните сортове се получават 2-3 килограма на корен. При хибридите е най-малко два пъти повече.

Рангел Рангелов и семейството му вършат цялата работа в оранжериите.

 

Торовете са естествени, от компост, който се прави в стопанството. Биологични са и средствата за защита на растенията. Най-вече заради пчелите. Дълго време опрашвали доматите на ръка. Сега залагат на специален вид пчели, предназначен само за това. Пчелното семейство всъщност пристига в един кашон от Израел или от Гърция, не прави мед, живее около 60 дни, след което трябва да се смени. Допълнителен разход, който обаче спестява часове на къртовски труд в оранжерията.

Рангел Рангелов: Добре, този дето пръска с каквото му падне, продукцията му отива в неизвестна посока. Някой я купува от нашата борса, препродава я на трети, на пазара продава четвърти. Кой ще ги хване какво има в нея?

Стопанството реално отговаря на повечето нови критерии. Единствената засега подкрепа е, че от 4 години Рангел се е включил в европейска програма за разширяване на стопанството. И дори съжалява, заради огромната бюрокрация около проекта. Е, не се минава и без куриоз - по проект трябва да има фреза. Но с какво ще я кара? Накрая купил трактор със собствени средства. “Чиновниците не се интересуват. Идват на проверка, има фреза, снимат я, и са дотам... Цяло едно лято оправях документи. И сега, вместо да си гледам основната работа, се занимавам и с бюрокрация”.

Широко рекламираната помощ за фермерите заради пораженията от Ковид-19 също го е подминала. Правилата са, че трябва да обработваш минимум 5 декара (0.5 хектара) оранжерии (минимум 1 декар на отделен обект) и да докажеш минимален добив през предходни години. Само че неговите площи са по-малко. Както и добива от директните сортове. Та дотам. Е, не е проблем някои стопани да се договорят, да си прехвърлят нотариално нужните декари под наем и да влязат в схемата. Тънки измами, които в крайна сметка смачкват българското земеделие, разсъждава Рангел.

“Цялата работа е сбъркана. Най-вече с вноса. Побългаряват се тука стоки, дори и се вкарват тирове в големи оранжерии, сменят се опаковки и влиза и в големите вериги. Става българско. Но няма кой да го провери.”

България е на последните места в ЕС по консумацията на плодове и зеленчуци, показват данните на европейската статистика.

Площите и добивите от домати, например, в последните няколко години вървят трайно надолу, е видно от статистиката на земеделското ни министерство.

Според графиките на Евростат България, противно на масово налаганото мнение, е почти незабележима на картата на производителите на зеленчуци. При доматите на открито в тази година спрямо предходната спадът на засетите площи достига 18%, в оранжериите е малко под 8 на сто, сочи статистиката на земеделското ни министерство.

В Европа лидери при производството на домати са Италия, Испания, Португалия, Гърция, Полша, Румъния, показва графиката на Евростат. Всяка една от тях обаче е далеч, далеч зад Турция. Южната ни съседка е на четвърто място в световната класация на производителите на домати, след Китай, Индия, САЩ. Следва Иран. Отново противно на масово налаганото мнение за масов внос, Северна Македония е далеч от големите производители.

В България има и търговски вериги, които залагат на производство на зеленчуци в съседни страни, с български хибридни сортове, и внос у нас. В същото време и изнасят българска продукция.

 

Живот между два града

“Някога, в началото, спяхме по колите, за да продаваме на пазара в столицата. Разликата в цените беше сериозна. Но само сезонно. Някога такова нещо - първи реколти, втори, трети, отопляване, нямаше. Това го правеха само големите оранжерии. Все пак имаше печалба, а и се продаваше много повече. После се появиха веригите...”, казва Рангел.

Това противоречие е по-скоро пресилено. Големите търговски вериги не само декларират, но и реално подкрепят българското производство.

Рангел и Иванка пък имат и традиционни клиенти, които пазаруват само от тях през сезона. Оранжериите се отопляват, макар и по примитивен начин, въздушни възглавници от фолио пазят от студа през зимата и от прекомерната топлина през лятото. Все допълнителни разходи, но без тях няма как да се мине. Напояването е капково. Има четири сондажа, но се използват само два. (Регистрацията на кладенци и сондажи засега е отложена до ноември 2022 г.) С различните сортове изкарват две до три реколти от една и съща площ през годината. Цената е живот между два града.

В оранжериите се залагат две до три реколти от различни зеленчуци.

 

През сезона Рангел пътува поне три пъти седмично от Говедаре до София. С микробуса пристигат около тон различни свежи зеленчуци, като се почне от пролетните марули и се стигне до зелето късно през есента. Иванка се прибира обикновено в неделя вечерта, за да се върне отново в понеделник. Позволяват си седмица море през лятото и седмица-две по зимните курорти. Но веднага след Нова година започват подготовката на оранжериите, засаждането на разсадите. Цялата работа се върши от семейството.

Рангел е регистриран земеделски производител. Така може да работят на пазара без касов апарат. Осигуряването също е облекчено - за тях то бе запазено на 420 лева на месец. Счетоводството е поверено на фирма, и заради проекта, и заради отнемащите време процедури.

Най-дразнещо за него обаче е, че по пазарите всички са с документ за производители.

Рангел Рангелов:

Целият пазар работи над 90 процента с документ за производител. То навсякъде е така. Но не бива, защото се изпускат много хора в сивото. Вървят репортажи, примерно посред зима, питат продавачите дали хората купуват, заради ковида. И никой не се сеща да пита какво прави този продавач там с тези краставици и домати, производител ли е, фирма ли е, какво е. Не може всеки да си пише, че хиляда стоки произвежда. Отива при бабата, дава й 200 лева, прави договор, че наема земята. И с този договор си вади документ за производител. То мястото празно. Но с този договор отива в София, застава на сергията, продава хиляда и една стоки. Не е само това. Дори и на борсата да го прави, като дойде проверка, той пак има документа. Записал го е, но няма кой да провери дали наистина произвежда. Проверяват се само хората по програми.

Регистрацията става само по документи. Потвърждава се два пъти в годината. Проблемът идва от липсата на последващ контрол. Но не само. А и от отношението на държавните институции. “Добре, влиза при теб човек, земеделски производител, нормално е три неща да напише. А аз имам ей-такава папка с документи. Чиновничката ми вика - иди си оправи СПО-то. И хвърлям всичко на консултанта”.

Какво е СПО, питам. - “Не знам и до ден днешен. Не ми е работа. Моята работа е да си върша тук нещата, тяхната е да дойдат и да ме видят какво правя. Много лесно е иначе на бюрото. Моята работа не е да пиша документи, а да си гледам земята. Изпускаме клиенти, а аз ходя по институциите”. (СПО е мерна единица, въведена по Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020. На брюкселски език отразява икономическия размер на земеделското стопанство. Определя се по средната парична стойност на селскостопанската продукция при цена на производител. Не включва директните плащания, данък добавена стойност и други данъци. Изчислява се на базата на средни цени за земеделска/животинска продукция - на годишна база или за период.)

И с друг проблем се е сблъскал Рангел. Освен оранжериите има и ниви, дадени под аренда. Когато опитал да ги очертае се оказало, че това вече е направено от друг човек. “Трябва да пускам жалби, те да търсят кой го е очертал. Не че не го знаят, но това е бюрокрацията. Просто човек, който е с малко, няма как да пробие”.

А занапред накъде?

Макар да е основна модерна тенденция, засега семейството не се замисля да премине към биопроизводство. Много е трудно. Всичко вече е замърсено по въздуха. Ето, трипса по доматите, който дойде с вноса. Разнася друго заболяване, бронзовостта. То унищожава насажденията. В топъл район като нашия няма как да стане, разсъждава Рангел.

Всяка година се явява на конкурс, за да може да работи на пазара. “Преди години, дето се вика, трябваше някой да умре, за да му вземеш сергията. Сега половината са празни, никой не иска да ги наема, но конкурса си е конкурс”.

Това ми напомня на реакцията на собственик на голяма търговска верига, който се възмущаваше от ремонтите и ограничените пространства по пазарите. “Погледнете, хората в бордовете на директорите са повече, отколкото са сергиите”.

Наемите всъщност са приемливи, макар че се дължат и за времето, в което масите не работят. Никой не се притеснява и от рутинните проверки на кантарите и везните. Вече няма човек, който да опитва да лъже в теглото, поне така мисля, като гледам наоколо, казва Рангел. Всеки вече търси клиента, дори е склонен да му даде повече.

От дълги години и до ден днешен не знам кой е министър на земеделието, не искам и да знам, продължава Рангел. “Аз съм за реда. Като гледам колко много е сивото в България, искам ред. Ама няма как да стане. Иначе какво - най-лесно е да напраскам всичко с царевица, да ходя да купувам от борсата и да продавам домати”.

Защо не се сдружават, както се прави в много други държави? Така далеч по-лесно може да се реализира продукцията при голям търговец. Опитали преди време, част от стопаните организирал собственик на голяма оранжерия. Останали си със събранията, оранжерията фалирала, отишла за скрап, и сега на нейно място е автосервиз. То това май е печелившето в наши дни, казва Рангел.

И няма отказване? “Как така? Вече е начин на живот. Такова ми е и потеклото. Генът ни е такъв. Няма мърдане. Или го правиш, или не го правиш. Вече съм вдигнал летвата по-високо и няма как да я свалям”.

 

Някога Говедаре изглеждало като море от оранжерии. Сега на много места са останали само буренясали и ръждясали скелети.