20 мита за пазарите*

Когато стане дума за заслугите и ограниченията при решаването на проблемите на социалната координация чрез пазарни механизми, полезно е да изясним някои общи митове. Под митове имам предвид онези твърдения, които просто се прокрадват като очевидно верни, без да има нужда от аргументи и доказателства. Това са нещата, които чувате по радиото, от приятелите, от политиците – те просто са във въздуха. Повтарят се, като че ли са дълбока мъдрост. Опасността е, че поради факта, че са широкоразпространени, те не са подложени на критическо проучване. Това възнамерявам да направя тук.

Повечето, разбира се – не всички, такива митове са разпространени от онези, които са враждебно настроени към свободните пазари. Някои са разпространени в доста по-тесни кръгове от хора, които са може би твърде ентусиазирани от идеята за свободните пазари.

Това, което следва са двадесет такива мита, групирани в 4 категории:

• Етични критики;
• Икономически критики;
• Хибридни етическо-икономически критики; и
• Прекалено ентусиазирани защити

Етични критики

1) Пазарите са неморални или аморални.

По-грешно твърдение трудно бихме могли да си представим. За да има размяна, трябва да има уважение към справедливостта. Хората, които разменят се различават от хората, които просто вземат; разменящите показват уважение към правото на собственост на другите хора. Причината, поради която хората разменят е на първо място, че те искат нещо, което другите имат, но са ограничени от морала и закона просто да го вземат. Пазарите са алтернативата на насилието. Пазарите ни правят социални. Пазарите ни напомнят, че другите хора също имат значение.

2) Пазарите насърчават алчността и егоизма.

Пазарите нито насърчават, нито задълбочават егоизма или алчността. Те позволяват на най-алтруистичните, както и на най-егоистичните, да постигнат своите цели по мирен път. Широкоразпространена грешка е да се бъркат понятията личен интерес и егоизъм. Намеренията на хората, участващи на пазара, наистина са със собствена цел, но също така показват загриженост и за благосъстоянието на другите – семейството, приятелите, съседите.

Икономически критики

3) Доверяването на пазарите води до монопол.

Правителствата могат – и често го правят – да налагат монопол, облагодетелстващ определени групи и индивиди; забраняват на другите да влизат на пазара и да се конкурират за клиенти. Това е монопол. Дали пазарите насърчават монопола? Свободните пазари почиват на свободата на хората да влизат и да напускат пазара, да купуват от и да продават на когото си поискат.

4) Пазарите зависят от перфектната информация, което изисква правителствено регулиране, за да се направи информацията налична.

Информацията, както всичко друго, което искаме, е винаги скъпа; трябва да дадем нещо, за да получим повече от нея. Информацията сама по себе си е продукт, който се разменя на пазарите. Рекламата, например, е един от начините, който пазарите са създали, за да си набавят информация.

5) Пазарите работят само, когато безкраен брой хора с перфектна информация търгуват необособени блага.

Абстрактните модели в икономиката могат да бъдат полезни, но когато нормативни термини като „перфектен" се добавят към теоретичната абстрактност, това може да бъде много вредно. В действителност, „перфектната" конкуренция е просто модел, от който можем да извлечем някои интересни факти, той не е пътеводител на това, как да подобрим пазарите. „Перфектната" конкуренция е случайно избран термин за абстрактен модел, който се различава от реалните условия на конкуренция.

6) Пазарът не може да произвежда обществени (колективни) блага. Само правителството може.

Много блага, които според слуховете е невъзможно да се предложат от пазарите, са били или са осигурени чрез пазарни механизми: от фаровете до образованието и транспорта, което предполага, че общото призоваване към предполагаема непубличност на пазарите е неоправдано, или най-малкото преувеличено. Всъщност, съмненията, на които е подложен тук пазарът, важат в същата степен, дори по-силно и за правителството.

7) Пазарите не работят (или са неефективни), когато има негативни или позитивни външни последствия (т.нар. externalities)

Съществуването на външни последствия не е аргумент за правителството да поеме някоя дейност или да премахне частния избор. Негативни външни последствия като замърсяването на водата и въздуха не са знак за пазарен провал, а за правителствен такъв да определи и защити правата, на които пазарите почиват.

8) Колкото по-сложен е даден обществен ред, толкова по-малко може да се уповава на пазарите и повече се нуждае от правителствени насоки.

Прост социален ред, като например група ловци, може ефективно да се координира от лидер с власт да постигне послушание. Но колкото обществените отношения стават все по-сложни, уповаването на доброволния пазар обмен става повече – а не по-малко важно.

9) Пазарите не работят в развиващите се страни.

Като цяло, развитието на инфраструктурата е функция на богатството, натрупано чрез пазарите, а не условие за пазарите да съществуват, а провалът на правната система е причината, поради която пазари са неразвити, но провалът е силна причина за реформа на правната система, така че той може да бъде основата за развитие на пазарите, а не за отлагане на правната реформа и развитието на пазара. Единственият начин за постигане на богатството на развитите страни е да се създаде законова и институционална основа за пазарите така, че предприемачи, потребители, инвеститори, и работници да могат свободно да си сътрудничат за създаване на богатство.

10) Пазарите водят до катастрофални икономически цикли, като Голямата депресия.

Доказателствата, обаче, сочат, че свръхпроизводството не е причинено от пазара; когато повече стоки и услуги се произвеждат, цените се приспособяват и резултатът е изобилие, а не „банкрут". С въвеждането на по-разумни парични политики от правителството, такива цикли се избягват. Комбинирано с по-голяма отговорност и позволяване на пазара да действа сам, резултатът е намаляване в честотата и силата на икономически цикли и дългосрочно и постоянно подобрение на онези страни, следвали политики на свобода на търговията, и силата на закона.

11) Прекаленото доверие на пазарите е равносилно по наивност на прекаленото доверие на социализма: най-доброто решение е смесена икономика.

Диверсифицирането не носи кой знае какви резултати, когато знаем за двете фирми, в които инвестираме, че едната е печеливша, а другата – не. Изследвания с години на Института „Фрейзър" в Канада и на международна мрежа от изследователски институти са доказали, че уповаването в по-голяма степен на пазарните сили води до по-висок доход на глава от населението, по-бърз икономически растеж, по-ниска безработица и др. Свободните пазари носят добри резултати.

Хибридни етическо-икономически критики

12) Пазарите водят до повече неравенство от непазарните процеси.

Ако искаме да разберем отношенията между политиката и резултатите, не трябва да се забравя, че имуществото е юридическо понятие; богатство е икономическо понятие. Двете често са бъркани, но трябва да бъдат отделни. Пазарните процеси редовно преразпределят богатството по масивна скала. В контраст с това, нежелателното преразпределение на собствеността (когато е отнета от отделните граждани, известно като "кражба") е забранено по силата на правилата, които регулират свободните пазари, което изисква собствеността да бъде добре дефинирана и законно сигурна.

13) Пазарите не отговарят на човешки нужди, като здраве, подслон, образование и храна

Доходите на най-бедните клонят към увеличение при по-висока степен на пазарна свобода, което означава, че бедните имат повече средства, с които да задоволят нуждите си. (Всъщност, не всички нужди са пряко свързани с доходите; приятелството и любовта със сигурност не са.)

14) Пазарите почиват на принципа, че оцеляват само най-силните.

Пазарната конкуренция е значително различна от конкуренцията в джунглата. В джунглата животните се конкурират помежду си за ядене, или да се изместят един на друг. На пазара, предприемачите и фирмите се конкурират помежду си за правото да си сътрудничат с потребителите и с други предприемачи и фирми. Пазарната конкуренция не е състезание за възможността да живееш, то е състезание за възможността да си сътрудничиш.

15) Пазарите унищожават културата и изкуството.

За противоречие между пазара и културата и изкуството едва ли може да се говори. Пазарната размяна не е като културното преживяване или обогатяването от изкуството, но е полезно средство за развитието и на двете.

16) Пазарите са от полза само на богатите и талантливите.

Пазарните процеси не са състезания, които имат победители и загубили. Когато две страни се съгласят да разменят, те го правят защото и за двете има ползи, не защото се надяват те да спечелят, а другият да загуби. И двете страни печелят. Пазарите се характеризират като „циркулация на елити", като никой няма място на пазара или му е забранено да влиза още по рождение. Фразата „богатите стават по-богати, а бедните – по-бедни" е в сила, но не за свободните пазари, а за меркантилизма и политическата класа, а именно, за системи, при които наличието на власт определя благосъстоянието.

17) Когато цените са либерализирани и са предмет на пазарни сили, те просто се покачват

Резултатът от свободните пазари е падане на цената на всичко, измерена в труд, и увеличаване на цената на труда, измерена във всичко друго.

18) Приватизацията и въвеждането на пазарните механизми в посткомунистическите общества бяха корумпирани, което показва, че и пазарите са корумпирани.

Чиста „приватизация" в отсъствието на функционираща правна система не е същото като създаването на пазар. Пазарите почиват на основите на закона; провалилите се приватизации не са провал на пазара, а неуспех на държавата да създаде правна основа за пазарите.

Прекалено ентусиазирани защити

19) Всички отношения между хората могат да бъдат сведени до пазарни отношения.

Опитът за свеждане на всички действия до една и съща мотивация изопачава човешките преживявания. Родителите не мислят за собствени ползи, когато се отдават на своите деца или са готови да ги спасят, когато те са в опасност. Когато хората се молят за спасението или духовното просветление, тяхната мотивация не е съвсем същата, както когато те пазаруват дрехи.

20) Пазарите могат да разрешат всички проблеми, без да имат нужда от правителство

Частните охранителни фирми често са по-добри от държавната полиция; доброволният арбитраж често работи по-добре от държавните съдилища. Но разбирането на това, значи да разберем централната роля на правилата при създаването на пазари, налагането на ефективни и справедливи правила, независимо от правителството или от пазара, е по-добре от това да бъдеш винаги против правителството.

Свободните пазари може да не разрешават всеки проблем, на който човечеството се натъква, но те могат и носят свобода и просперитет, и има защо това да бъде споменато.

* Преводът и резюмето са на Игнат Ангелов, стажант в ИПИ.

** Том Палмър е старши научен сътрудник в института „Катон". Резюмето е на негова презентация, представена на Конференция за институционалната рамка за свобода в Африка на 26 февруари 2007 г. в Найроби, Кения, на регионалната среща на обществото „Монт Пелерин".