Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

20 аргумента против минималната работна заплата

16.12.2006
Оцени тази статия:

През седмицата стана ясно, че министърът на труда и социалната политикаще настоява при преговорите с Международния валутен фонд (МВФ) за повишаванена минималната работна заплата през 2005 г. от 120 на 150 лв. За тази целексперти от министерството подготвиха 20 аргумента в подкрепа на това искане. Тук ще представим алтернативна позиция срещу минималната работна заплатакато приблизително спазваме последователността на посочените от МТСП аргументи.

1. Равнището на минималната работна заплата и в момента е твърде високо,тъй като тя трябва да бъде изцяло премахната. Наличието на такъв минимумпредставлява пречка пред свободното договаряне на трудовите отношения междуработодател и работник. Когато са поставени подобни ограничения, това водидо изкривяване на информацията, която се предава чрез цената на труда, тъйкато тези информационните сигнали за цени под минималната няма как да бъдатпредадени на бизнеса и съответно да се отразят в търсенето и предлаганетона труд.

2. Ако се премахне минималната работна заплата ще влезем в ЕС с по-гъвкавпазар на труда, тъй като МРЗ е пречка пред свободното му функциониране.

3. Минималната работна заплата е единственият лост на МТСП да влияе върхуминималните доходи и премахването и ще го лиши от такава дискреционна власт.За хората с ниски или нулеви доходи са предвидени много социални програмикато брой и разновидност, които са достатъчен инструмент за влияние.

4. Поради горната причина МРЗ не трябва да изпълнява социални функции.Когато един работодател наема работник той сравнява пределния разход и пределнатаполза от него. Социалното значение тук е, че той може да наеме работникаи да му даде възможност да генерира доход, но над определено равнище наМРЗ това няма да стане. Тогава, вместо държавата да осигурява някаква добавкадо приетия социален минимум, тя трябва да го предоставя изцяло.

5. МРЗ и нейният растеж създават риск от по-голяма безработица, защотокогато нараства пределният разход за един работник, а пределните приходиот него остават постоянни или спадат, тогава работодателят просто ще наемепо-малко на брой работници и така заетостта ще бъде по-малка в сравнениесъс ситуацията, при която няма такова ограничение пред работната заплата.

6. Цената на труда в България е ниска и това е едно от малкото и конкурентнипредимства. Когато заплатата расте по-бързо от производителността на труда,конкурентоспособността намалява и това води до по-малко чуждестранни инвестиции,съответно по-малко работни места и по-нисък жизнен стандарт.

7. По тази причина единственото разумно нещо е да се обвърже заплататас производителността на труда, т.е. когато производителността на труда ненараства няма да нараства и МРЗ.

8. В държавния сектор делът на минималната заплата е малък, но въпрекитова нейното увеличение ще доведе до допълнителни разходи за бюджета. Тезипари са иззети от частния сектор, където биха могли да бъдат използванимного по-ефективно и да добавят повече стойност. Следователно така ще сегенерира по-голяма загуба за обществото

9. Увеличаването на минималната работна заплата с 30 лв. ще доведе до нарастванеразходите за труд на работодателя с около 40 лв. тоест има негативен ефектна мултиплициране от увеличаването на МРЗ.

10. По-ниските разходи за труд са един от основните фактори, които привличатинвеститори поради факта, че инфраструктурата, защитата на правата на собственост,регулациите, работата с администрацията и останалите показатели, от коитозависят инвестициите, по-скоро въздействат в противоположна посока.

11. България се конкурира с всички страни за привличане на инвестиции,тъй като степента на международна интеграция постоянни се повишава. Следователноусловията за бизнес тук, сред които са и наличието и размерът на МЗР, трябвада се сравняват не само с тези в ЕС, а в останалите страни по света.

12. Повишената МРЗ ще струва на бюджета “само 20 млн. лв.”, но разходитеза бизнеса ще са много по-големи. При една подобна мярка трябва да се разглеждацелият ефект от нея, а не само отражението и върху бюджета. Този ефект включваанализ-разходи ползи от приемането или изменението на дадена регулация,които убедително да докажат, че ползите общо за работниците, бизнеса и бюджетапревишават разходите за тях. Подобна мярка обаче, която ще изкриви в ощепо-голяма степен процеса на договаряне между работодател и работник, щедопринесе за повишаване на общата загуба за обществото във вид на по-нисказаетост и по-малко произведени стоки и услуги и следователно по-ниски доходии стандарт на живот, особено за хората с ниски заплати, които би трябвалода са облагодетелствани от такива действия.

13. Поради посочените по-горе аргументи от реалната икономика ще се иззематповече средства, което вероятно ще допринесе за загуба на производителниработни места. Разбира се, правителството би могло да се опита да компенсиратази загуба като създаде още повече неефективни работни места в държавниясектор.

14. Според изчисленията на МТСП тези средства ще са в размер на 68 млн.лв., което никак не е малко като се вземе предвид, че това са разходи отпромяната само на една регулация. Те не са разход само за бизнеса, но иза работниците, тъй като в крайна сметка те трябва да изработят тези пари,за да получат след това възнаграждение. Във връзка с присъединяването наБългария към ЕС обаче, се налага промяната на стари или приемането на новирегулации, които още повече натоварват бизнеса. В такъв случай необоснованатаот икономическа гледна точка промяна в регулации, които не са свързани сЕС, става още по-вредно, тъй като се получава ефект на натрупване на изисквания,които се изпълняват все по-трудно и при все по-големи разходи.

15. Повишаването на МРЗ няма да реши проблема с незаетите работни места,тъй като при положение, че работодателите са преценили, че могат да заплатятза определен труд по-ниска сума от 150 лв. на месец, те не могат да си променятоценката поради промяната на някакво изискване от държавата. Съответнотоработно място няма да бъде заето, а просто ще бъде закрито, но това не ерешението на проблема, а всъщност създава още по-сериозен такъв.

16. Повишаването на МЗР ще допринесе за увеличаване на сивата икономика,тъй като част от работниците и работодателите ще предпочетат да продължатсвоите взаимоотношения при заплата по-ниска от минималната и това се отнасянай-вече за досегашните заплати между 120 и 150 лв.

17. МРЗ е особено вредна за работниците с ниска производителност, младитехора, които започват да работят, за някои хора с увреждания – тоест за най-уязвимитесоциални групи. Такива хора много трудно биха били наети на работа и с новияразмер на МРЗ това става още по-трудно. По този начин те не могат да натрупатопит или да придобият умения, които да им послужат за да повишат производителносттана труда си и да станат по-конкурентни на пазара на труда.

18. Минималните осигурителни прагове до голяма степен се припокриват каторезултат с МРЗ, тъй като в много фирми те се приемат като минимум на възнаграждението,и това е още една причина МЗР да бъде премахната.

19. Промяната в МЗР няма да повлияе позитивно на хората с по-висока заплатаот 150 лв., а – напротив - дори е възможно при нарастване на разходите наработодателите за по-нископлатените работници да се намали броят на предлаганитепо-високоплатени работни места.

20. Работниците, които получават заплата от 150 лв. вече ще получават минималнатаработна заплата и това може да им подейства дестимулиращо, тъй като оценкатаза труда им ще изглежда за тях по-ниска.

Като заключение от посочените аргументи ще кажем, че единственото разумнорешение за минималната работна заплата е тя да бъде премахната напълно порадизначителните негативни ефекти, които причинява върху цялата икономика ипо-конкретно върху пазара на труда.

 

 

 

--------------------------

* Аргументите на министър Христова могат да бъдат прочетени на Интернетстраницата на Министерството на труда и социалната политика на адрес: http://www.mlsp.government.bg/bg/news/news.asp?newsid=6846&catid=1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).