100 евро „плоска“ субсидия за земеделие в ЕС – възможни ефекти

С наближаването на новия програмен период за бюджета на Европейския съюз все по-актуален става въпросът за промените, които ще настъпят в Общата селскостопанска политика (ОСП). В доклад[1], публикуван през 2011 г., група икономисти изследва ефектите от хипотетично въвеждане на плоска система на директни плащания в целия Европейски съюз като алтернатива на сегашната система. Изследователите успяват да покажат, че равното субсидиране на нива, значително по-ниски от сегашните, ще доведе до чувствително намаляване на средствата по програмата на цената на незначителен спад на производството.

Използвайки модела AGMEMOD 2020, авторите на изследването сравняват сегашната система на плащания, включваща историческия[2] и регионалния[3] модел на субсидии, и EUWFAP[4] – обща Европейска система на плоски плащания, в която всеки стопанин получава фиксирана сума за единица площ. Симулацията взема под внимание различията в производството на продуктите в индивидуалните държави членки, както и особеностите на продуктите. Приема се, че цената е външен фактор, който се определя на международните пазари, и остава константна за двата модела. На базата на тези допускания се избира размер на плоската субсидията от 100 евро- сума значително под директните плащания за всички държави от ЕС към 2016 г. с изключение на Латвия. Произтичащите икономии за бюджета от свиването на разходите за ОСП с 39% за 2014-2020 биха позволили пренасочването на ресурси към други приоритети на ЕС.

Какви са резултатите?

Моделът показва, че ефектът върху производството ще е нищожен – спад с около процент на общата продукция. Тук трябва да се подчертаят различията при страните и продуктите – някои ще бъдат засегнати много по-сериозно от други. Производството на говеждо месо, примерно, търпи най-големи загуби поради силната си зависимост от субсидиите – 3,3% надолу, докато при свинското месо, млечните продукти и пшеницата не се наблюдават подобни резки сътресения (с промени от съответно 0,00%, -0,24% и -0,73%). Още по-голяма е и разликата в регионите – старите страни-членки (ЕС-15) ще претърпят значителни загуби. Най-големи те ще бъдат за Франция, Гърция, Испания. Новоприсъединилите се държави (ЕС 12) няма да претърпят големи сътресения.

От резултатите става ясно, че продукцията ще се премести към по-конкурентните райони на съюза, най-вероятно облагодетелствайки новоприсъединилите се страни. Според авторите на изследването, изравняването на субсидиите може да реши проблемите с неефективността на селското стопанство в Европа и да доведе до по-широки бюджетни реформи, включващи и премахването на спорния рабат за Великобритания. Друга възможен ефект би бил въвеждането на национални доплащания под наблюдението на европейските институции, каквито има и сега в някои нови страни-членки. Това предложение би могло да реши проблема с различния ефект върху производството на отделните стоки, но би предизвикало същите проблеми като ОСП и на практика би обезсмислило въвеждането на ниски равни субсидии.

Какво не казва анализът и как ни засяга той

От представеното изследване става ясно едно – според модела, главният аргумент на поддръжниците на ОСП, че премахването на субсидиите ще доведе до рязък спад на производството, става невалиден. Съществува обаче и голям пропуск в анализа и той е предположението, че цените на продукцията ще останат непроменени в двата модела – базисния и EUWFAP. Сегашният механизъм на субсидии за земеделието е причина цените в този сектор да са по-ниски от реалното им равнище.

Би било интересно да разгледаме потенциалния ефект на промените върху България. Макар анализът да показва, че страната ни ще загуби 55% от средствата за директни плащания (измерени спрямо нивата за 2016 г.),това не значи непременно загуба за производителите. При изравнени, дори и на ниски нива директни субсидии, България би могла да развие конкурентните си предимства в някои сектори (като зеленчукопроизводството например), които в момента страдат от огромната разлика в подпомагането спрямо някои страни от ЕС.

 


[1]E. Erjavec, F. Chantreuil, K. Hanrahan, T. Donnellan, G. Salputra, M. Kožar, M. van Leeuwen, M. “Policy assessment of an EU wide flat area CAP payments system”, Economic Modelling. 2011, 28 (4) : 1550-1558,

[2]Плащане на база на получаваните директни плащания в стопанството през определен референтен период

[3]Модел, при койтообщата сума за директните плащания се разпределя между районите въз основа на обективни критерии.

[4]EU wide flat area payment

 

*Васил Николов е стажант в ИПИ


Свързани публикации.