Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Икономическата свобода по света отново отстъпва; негативните ефекти за икономиките са видими и от двете страни на Атлантическия океан

21.09.2011
Оцени тази статия:

България е на 28-мо място в световната класация и на 13-то в ЕС

 

20 септември 2011 г.

СОФИЯ, БЪЛГАРИЯ — България се нарежда на 28-мо място в „Икономическа свобода по света: годишен доклад 2011”, изготвен от канадския институт „Фрейзър” и разпространен за България от Института за пазарна икономика. Докладът представя картината през 2009 г. – последната година, за която има налични официални данни за всички страни.  

България подобрява леко резултата си спрямо предходната година и бележи рекордно класиране откакто индексът се изготвя. Подобрението в резултата за 2009 г. се дължи главно на категорията „достъп до сигурни и стабилни пари” и по-специално на индикаторите, обвързани с инфлацията. През 2009 г., когато кризата удари България най-тежко, инфлацията бе в рамките на 2-3%, докато в предходната година на все още бърз растеж надскочи 10%. По-доброто класиране на страната се дължи и на отстъпването на икономическата свобода в други страни, където в отговор на кризата бяха предприети мерки, резултиращи в повече държавни разходи и правителствена намеса в икономиката.

Тазгодишното издание на доклада показва, че икономическата свобода търпи нов глобален спад, като средната световна оценка спада от върховото 6,74 през 2007 г. до 6,67 през 2008 г. и 6,64 през 2009 г. Наблюдава се отстъпление на икономическата свобода във водещите икономики, но и някои подобрения при най-несвободните.

„В отговор на икономическия срив от 2008 г. много правителства предприеха действия, несъвместими с икономическата свобода, в резултат на което попречиха на възстановяването и направиха заплахата от нов срив реална.” – Петър Ганев, ИПИ 

Докладът поставя на челна позиция Хонконг, следван от Сингапур и Нова Зеландия. САЩ продължават да отстъпват, като вече се нареждат на 10-то място с най-лошия си резултат откакто докладът се изготвя. Отново Зимбабве се характеризира с най-ниско равнище на икономическа свобода сред всички 141 държави, включени в изследването.

 

първи 10

рейтинг

 

последни 10

рейтинг

1

Хонконг

9,01

 

132

Чад

5,32

2

Сингапур

8,68

 

133

Бурунди

5,12

3

Нова Зеландия

8,20

 

134

Република Конго

5,04

4

Швейцария

8,03

 

135

Гвинея-Бисау

5,03

5

Австралия  

7,98

 

136

Централноафриканска реп.

4,88

6

Канада

7,81

 

137

Демократична реп. Конго

4,84

7

Чили

7,77

 

138

Ангола

4,76

8

Великобритания

7,71

 

139

Венецуела

4,28

9

Мавриций

7,67

 

140

Мианмар

4,16

10

САЩ

7,60

 

141

Зимбабве

4,08

 

В топ 10 няма нито една държава от континентална Европа с изключение на Швейцария – страна, която не е в ЕС, но за сметка на това е част от Шенген. Неслучайно страната, чийто граници са отворени, а в същото време не е подвластна на бюрократите в Брюксел, е страната с най-голяма икономическа свобода в Европа.

По-голяма част от страните в ЕС губят от своята икономическа свобода през последната година, като на последно място е провалилата се Гърция. България е на 13-то място в ЕС, като след нас по икономическа свобода са именно проблемните страни като Португалия, Италия, Гърция, Испания, Румъния, Латвия и т.н. Проблемите на Ирландия също я изтрелват назад в класирането – преди години Ирландия бе в топ 10, а сега е непосредствено пред България. Резултатите за Европа ясно показват, че страните с по-висока икономическа свобода в кризистната 2009 г. се справят по-добре и на практика в момента се опитват да спасят от фалит по-несвободните и да предпазят Европа от нов срив.  

 

Икономическата свобода в България

През последните десет години икономическата свобода се разпространява сравнително бързо в страната ни. През 2000 г. страната ни получава рейтинг 5,27, което я нарежда на 109-то място в света. Пет години след това, през 2005, резултатът вече е 6,99, което ни отрежда 59-то място в света. През 2009 г. рейтингът на България достига 7,34, което ни води до 28-ма позиция.

През тези 10 години най-сериозен ръст бележим по отношение на „размер на правителството” и „достъп до сигурни и стабилни пари”, тоест имаме по-малко държавни разходи, по-малко държавни компании, по-ниски данъци и стабилни пари. В категорията „регулиране на кредита, труда и бизнеса” също виждаме подобрение, но проблемите остават при регулациите на труда (минимална заплата и осигурителни прагове, колективно договаряне и т.н.) и на бизнеса (административна тежест, тромава бюрокрация, подкупи и т.н.). Най-проблемната област си остава „законодателна структура и неприкосновеност на частната собственост”, като тук дори бележим спад през годините – резултатите по индикаторите „безпристрастност на съдилищата” и „независимост на съда” са трагично ниски.

 

България получава следните оценки по ключовите индикатори на икономическата свобода за 2009 г. (от 1 до 10, където по-висока стойност означава по-голяма степен на икономическа свобода):

  • Размер на правителството (7,29) – плюсове тук са ниските преки данъци и превесът на частни над държавни инвестиции; сред проблемите остават размерът на държавните харчове и субсидиите, както и високата осигурителна тежест;
  • Законодателна структура и неприкосновеност на частната собственост (5,13) – това е най-проблемната за страната област. Получаваме изключително ниски резултати по отношение на независимостта и безпристрастността на съда, като и на защитата на правото на собственост.
  • Достъп до сигурни и стабилни пари (9,44) – традиционно добра категория през последните години. Валутният борд продължава да гарантира стабилни пари в страната ни, което е основна предпоставка за растеж. Показателно е, че в тази категория България е получавала резултати, близки до нулата, непосредствено преди хиперинфлацията през 1997 г.
  • Свобода на международната търговия (7,17) – сравнително стабилна категория за страната ни, доминирана от членството ни в ЕС и търговската политика на Съюза.
  • Регулиране на кредита, труда и бизнеса (7,66) – проблемите в тази категория са по отношение на регулациите на труда и бизнеса: пречки при наемане и освобождаване на работници, безсмислени регулации на работното време, тромава бюрокрация, наличие на нерегламентирани плащания между бизнес и администрация (корупция), ценови контрол в определени сектори.

 

Препоръките, които бихме могли да отправим за постигане на по-висока икономическа свобода в България и повече просперитет могат да се обобщят по следния начин:

  • Стабилни държавни финанси – своевременно въвеждане на т.нар. фискален борд, който да гарантира бюджетна дисциплина и по-малко намеса от страна на политиците.
  • По-малко правителство – оттегляне на държавата от неприсъщи функции и дейности; свиване на администрацията и държавните разходи; преосмисляне на всички субсидии от бюджета.
  • Пазар на труда – фокус върху заетостта и новите работни места, а не върху безмисленото детайлизиране на регламентите в Кодекса на труда; спиране на практиката насилствено да се разпростират колективни трудови договори; намаляване на облагането на труда и пенсионна реформа, предоставяща избор и директна връзка между плащани осигуровки и получавана пенсия (система на спестявания, а не на трансфери от бюджета).
  • Конкуренция – отваряне на държавно доминираните сектори за конкуренция, в т.ч. чрез приватизация; фокус върху възможността за навлизане на нови компании на отделни пазари, а не върху регулирането на вече установеното статукво.
  • Условия за бизнес – свеждане до минимум на взаимоотношенията между бизнес и администрация; отпадане на лицензионни и рразрешителни режими; задължително използване от администрацията на електронни услуги; вътрешна комуникация между държавните органи.
  • Върховенство на закона – крайъгълният камък на икономическата свобода все още отсъства в страната ни. Върховенство на закона има само тогава, когато има безпристрастна и независима съдебна система и не се потъпкват правата на хората.
  • Стабилни пари – запазване на валутния борд, либерализиране на държавно-регулираните сектори (най-вече комунални услуги), което ще доведе до реална конкуренция и ниски цени за потребителите.
  • Отстояване на държавния интерес в ЕС – запазване на данъчна конкуренция между страните в ЕС, в т.ч. и по отношение на ДДС и акцизи; свободна търговия с трети страни; по-малко регламенти от Брюксел за сметка на по-голяма свобода при прилагането на общностни инициативи; оптимизиране на бюджета на ЕС, премахване на преференциите за отделни страни и намаляване на субсидиите за общата селскостопанска политика.

 

Кое е в основата на развитието – свободата или придобивките?

В тазгодишния доклад е включено интересно изследване относно причините за икономическото развитие. До каква степен развитието е функция на свободата (икономическа и гражданска/политическа) и/или на т. нар. държавни придобивки. Под придобивки тук се разбират дейности, с които се е захванала държавата, за да „подобри” живота на гражданите – предоставяне на социално осигуряване, здравеопазване, образование,  подслон и социална защита и дори гарантиране на работа. Това са все дейности на съвременната държава, които целят да осигурят благоденствието на гражданите и разбира се, варират сериозно от страна до страна.

Резултатите от изследването показват, че икономическата свобода и гражданските/политически свободи допринасят силно за икономическото развитие, докато размерът и обхватът на т. нар. придобивки няма отношение към икономическия растеж. На практика страните, в които има повече свобода на избора (икономически и граждански/политически) и по-малко насилствени решения (неразделна част от държавните придобивки), са и страните, където дългосрочното икономическо развитие е възможно.

 

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

За доклада „Икономическа свобода по света”

Годишният доклад „Икономическа свобода по света” се изготвя от канадския институт „Фрейзър” в сътрудничество с независими институти от 80 държави, в т.ч. и ИПИ. Тазгодишната публикация обхваща 141 държави, представляващи 95% от световното население, като използва данни от 2009 г. (последната година, за която има налични и съпоставими официални данни). Докладът обновява и резултатите от предходни издания в случаите, когато данните са били ревизирани.

Докладът „Икономическа свобода по света” използва 42 различни показателя, за да създаде индекс, който нарежда страните по света според политиките, насърчаващи икономическата свобода. Основополагащите принципи на икономическата свобода са личният избор, доброволната размяна, свободата на конкуренция и защитата на частната собственост. Икономическата свобода се измерва в пет направления: (1) размер на правителството; (2) законодателна структура и неприкосновеност на частната собственост; (3) достъп до сигурни и стабилни пари; (4) свобода на международната търговия; (5) регулиране на кредита, труда и бизнеса.

Изследванията показват, че хората, живеещи в страни с високи нива на икономическа свобода, се радват на по-висок просперитет, повече лична свобода и по-дълъг живот.  

Докладът за 2011 г. е подготвен от Джеймс Гуортни, Робърт А. Лоусън и Джошуа Хол. Пълният доклад е достъпен на www.freetheworld.com.

 

За коментар на доклада:

Петър Ганев

02/ 952 62 66

 

Повече статии за икономическата свобода:

http://ime.bg/bg/projects/ikonomicheska-svoboda/