Земеделие – социализъм в действие

“Възраждането на кооперативното движение ще преодолее изостаналостта населските райони в България”, каза президентът Георги Първанов пред участницитев двудневната конференция "Ролята на кооперативната система за развитиена социалната икономика и социалната държава", предаде БТА.

Този род изказвания някак странно ни навяват мрачни спомени от годинитена централизираното стопанство и по особен начин възраждат идеите, криещисе под позабравения лозунг “държавата е всичко”.

В същия този оттенък започнаха да се надигат гласове за интервениране отстрана на държавата на зърнения пазар, защото видите ли реколтата на зърнопроизводителите е застрашена поради твърде ниските изкупни цени.

Ние си позволяваме да вземем отношение към този проблем, като първо съвсемсхематично ще представим каква е и каква ще бъде ситуацията в земеделскиясектор след 2007 при евентуалното ни членство в ЕС. На второ място, ще сеопитаме да предложим насоките в които трябва да са насочат повече ефективнидействия отколкото досега.

Аспекти на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз

Общата селскостопанска политика на Европейския съюз регламентира следнитесектори: Развитие на селските райони; вътрешен пазар на ЕС – ветеринарнии фитосанитарни въпроси; полски култури – ориз, захар, лен и коноп, памук,плодове и зеленчуци, черупкови плодове, вино и спиртни напитки, хмел, семена,тютюн. За всички останали селскостопански стоки не се прилагат общи правилаи политика на Европейския съюз.

Основни ангажименти на България във връзка с прилагане на Общата селскостопанскаполитика ( ОСП ) на ЕС са следните:

· Изграждане (до средата на 2006 г ?) на Разплащателна и интервенционнаагенция в ДФ “Земеделие”, която е основна институция за прилагане на ОСПслед присъединяването ни в ЕС.
· Изграждане на Интегрирана система за администриране и контрол – информационнасистема за контрол на реално обработваните земеделски площи, контрол и допустимостна финансовите помощи от ЕС и национален бюджет.

Предвиждат се основно три схеми за подпомагане на фермерите:

· директни (компенсационни) плащания – отпускат се средства директно нафермерите по схема за подпомагане на доходите. Те компенсират поетапнотонамаление на цените на селскостопанската продукция и са, както сочи европейскатапрактика, сериозен допълнителен доход за земеделските производители.

· интервенция – т. е. изкупуване на земеделски продукти от специална Интервенционнаагенция на страната, през определен период (период на интервенция), на фиксирана(интервенционна) цена. По този начин се осигурява реализацията на продукциятана приемлива цена. Интервенцията е средство за пазарна намеса – изкупувасе селскостопанска продукция, в случай че има много високо предлагане наниска цена. Предвижда се процесът да се администрира от Държавен фонд "Земеделие",който ще се акредитира като Интервенционна агенция. За някои сектори катоплодове и зеленчуци интервенциите ще се осъществяват от признати организациина производителите.

· външнотърговски режим – това е специалният режим на вноса и износа наЕС, с основна цел протекция на производителите на земеделска продукция ина нейния пазар в Европейския съюз. Към този вид подпомагане се отнасятекспортните субсидии.

Всички тези елементи са взаимно свързани: при изменение на Общата организацияна пазара, което включва намаление на интервенционната цена, производителитесе компенсират с увеличение на директните (компенсационни) плащания, зада не се намаляват доходите им. Външнотърговският режим защитава производителите,стимулира износа и регулира вноса на пазара на ЕС. По този начин земеделскиятсектор на практика в голяма степен е имунизиран от свободните пазарни детерминантина търсенето и предлагането. Това естествено води до неефикасност, неефективности не пазарно преразпределение на ресурси в икономиката.

Във връзка с предстоящото членство на България в ЕС е договорена финансоварамка за България ( в периода 2007-2009 г. ) на стойност 1,552 милиардаевро за селското стопанство и селските региони, в т. ч.:

· Средства за пазарна подкрепа (интервенция и експортни субсидии) – 388млн. евро;
· Средства за директни плащания – 431 млн. евро;
· Средства за развитие на селските райони – 733 млн. евро.

До 2007г. До присъединяването на България към ЕС на 1.01.2007 се предвиждапълно хармонизиране на законодателство съобразно европейските изискванияи неговото прилагане.

2007-2009г. Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) ще заработи през първите3 години след присъединяването ни към ЕС. Единното плащане за площ (еврона хектар) ще представлява фиксирана сума за обработката на 1 ха земя, независимоот вида култури, които се отглеждат. Размерът му ще се формира по следнияначин – разделя се общата сума на директните плащания за страната на допустиматаза подпомагане използвана земеделска земя (включва обработваемата земя,пасищата, многогодишните култури и семейните градини). Минимумът за подпамаганеза един фермер ще е от 0,3 до 1 ха като предстои да бъде взето политическорешение за минималната площ, която ще се подпомага в България.

След 2009г. След изтичането на трите години ще се прилага Схемата за единноплащане на стопанство (СЕПС). В сектор “полски култури” ще се получават:

· единно плащане на ферма
· допълнителна подкрепа за някои определени култури

Каква е ситуацията?

Основните насоки на протести от зърнопроизводителите, които отекват в публичнотопространство, са насочени най-вече към няколко наболели теми: първото еизискването от страна на зърнопроизводителите за намеса на държавата в свободнияпазар, чрез т.н интервенционна политика, второ – по-възможност договарянетос европейските структури на повече средства по различните фондове (предприсъединителни и структурни), третото е свързано с осигуряването на сигуренпазар, каквото и да означава това, от страна на държавата на произведенатапродукция. С така изложените тези по всички правила на здравото и не деформиранотоот плановото стопанство човешко съзнание ще се съгласи с нас, че гореописанатаситуация е par excellence протекционизъм.

В същия дух са и приетите промени в закона за акцизите, които предвиждатнамалени ставки на акцизите по горивата, използвани в селското стопанство.Те ще се облагат с 50 лева на 1 000 литра вместо ставката от 430 лева. Врезултат на диференцираните ставки и въвеждането на по-ниски акцизи за гориватаза селското стопанство ще се появи сив пазар на гориво, предназначен заземеделие; ще се увеличат злоупотребите с дадената привилегия и ще се появятрентиери; ще се увеличат бюрократичните разходи по прилагане на закона имониторинга, което води до нарастване на администрацията и разходите заиздръжката й; ще се променят икономическите стимули на пазара на обработваемаземя, на земеделска продукция, на акцизни стоки. Себестойността на селскостопанскатапродукция ще се промени, но влиянието върху печалбата е временно – докатосе уравновесят пазарните сили и търсенето и предлагането.

В заключение може спокойно да се каже, че отчетливо се откроява политикаориентирана към стерилизиране и изолиране на цял един сектор от принципитена пазарната икономика. Така държавните организации по оста Брюксел-Софияпо никакъв начин не стимулират развитието на аграрния сектор, а точно обратнотопоставят го в положение на страничен наблюдател на стопанските процеси.В цялата тази сложна проблематика може би най-малка вина имат самите производители,защото от поколения са приучени, че държавата по един или друг начин щегарантира реализацията на тяхната продукция. А това пречи на конкуренциятана пазара, влияе директно върху покупателната способност на потребителитеи не на последно място изкривява пазарната логика и стимули.

Няколко насоки за съсредоточаване на работна сила и енергия:

· Минимизиране на намесата на държавата на пазара на селскостопанска продукция,премахване на пречките пред износа и вноса на земеделска продукция, премахванена всички протекционистични мита. Субсидиите създават култура на зависимости пречат пред ефективното управление на стопанствата естествения процесна комасация на земята

· Облекчаване на процедурите и бюрократичните трудности по регистрация наарендите договори и въвеждане на по-бърза процедура за покупка на земя отдържавния поземлен фонд.

· Създаване и поддържане на имотен регистър и кадастър.

· Публичност на информацията – лесен достъп до регистъра на наличната информацияза земеделска земя и до кадастъра за земя.

· Насочване на сила и енергия по отношение изграждането на Интегриранатасистема за администриране и контрол (ИСАК), и особено във връзка със Систематаза идентификация на земеделски парцели (LPIS).