Защо изобщо някой от България ще подписва договора за Конституция на ЕС?

Поводът
Министър председателят утре ще подпише от името на страната договора за Проект Европейска конституция.

Обстоятелствата
1. България не е член на ЕС. Подписването не обвързва никого нито в страната, нито в ЕС.

2. В страната има преобладаващо съгласие и основателен оптимизъм по повод членството в Съюза. Договорът обаче едва ли е познат дори на относително широк кръг политици и политически наблюдатели. С подкрепата на Отворено общество бяха проведени три обсъждания на проекта за конституция. Това бяха събрания, които нямаха за цел да се формира единно мнение, нито можеха да го постигнат. Възгледите за това дали са необходими и какви трябва да бъдат промените в конституцията на страната са диаметрално противоположни. Критичният прочит на проекта за конституция на ЕС е по-скоро изключение, но е достатъчно добре застъпен в българското, и международното обществено мнение.

3. Обстоятелствата в Брюксел и в страните членки са достатъчно неопределени, за да не се предполага, че проектът ще издържи референдумите на страните-членки. Самият проект има множество недостатъци. Текстовете му са или неприложими, или възпроизвеждат съвременното объркване на процесите (на вземане на решения и на разпределение на права и отговорности) в рамките на Съюза. Еуфорията от факта че изобщо бе съставен проект отшумя. Изглежда, че все повече си пробива път скептицизмът и осъзнаването, че този начин да бъде наложен, проектът не би се опирал на вярата, че предписанията на конституцията ще са най-добрите възможни.

Защо все пак?
След като предисторията и обстоятелствата са такива, и след като няма необходимо обществено обсъждане – суетата остава основният мотив за това иначе безсмислено занимание. Вероятно има и боязън, че заключителният акорд на участието в историята на страната няма да е много оптимистичен.