Заблуди, груби лъжи и икономически популизъм

Инжектиране на покупателна сила чрез разтягане на заплатите, за да се съживихилава икономика; изсмукване на богатите, за да се помогне на бедните ираздаване на помощи на “развиващите се” страни, за да се намали потока нанелегални емигранти към развитие свят – всичко това са фалшиви обещания,които звучат достатъчно добре, че им се вярва.

Тези и други груби лъжи, изложени понякога на статистически език са изразна разпространената, макар и никога не потвърдена, вяра, че добре подреденичисла могат да подкрепят почти всякакво послание.

Щедрите обещания за това какви чудеса създава икономическата политика иматразлична, но еднакво учудваща способност да подвеждат не само широката публика,но и самите разпространители на фалшиви послания. Ето една история, коятопоказва как това става.

“Синдромът Якубович”

През 1970 бях в Израел, като една от целите ми бе да разбера каквото могаза стопанските перспективи и политика на тази страна. Инфлацията галопираше.Имах разговор с двама смущаващо умни банкери. Приказката се завъртя околофалита на един доста известен предприема, да го наречем “Якубович”. Изразимсъмнение, че някой може да банкрутира като трупа дългове при висока инфлация.

“В нормална обстановка това не би се случило”, отговориха ми моите събеседници;но аз не съм бил познавал “Якубович”. Една от случките, които ми разказахаза него гласи: въпросният господин се припича на слънце край басейн в йерусалимскихотел, във водата шумно си играят деца и му пречат да си почива. За да сиосигури тишина, “Якубович” им казва: “ей, деца, защо не отидете в ресторанта– там раздават бисквити и бонбони!?” За известно време се възцарява спокойствие,но децата се връщат разочаровани; “Якубович” си облича хавлията и си тръгва.“Къде отиваш?” – питат го децата. “В ресторанта – отговаря той – казват,че там раздавали бисквити и бонбони”.
Може да се каже, че съществува нещо като “синдромът Якубович”: някой, обикновенополитик или финансов деятел, лъже или обещава нещо невъзможно, за да сиспечели подкрепа; не малка част от публиката е наивна и вярва на лъжата.Като вижда, че му вярват, политикът и деятелят започват да постъпват така,сякаш сами да си вярват. Изходът в края на краищата е разочарование за всички.

Покупателна сила

Характерно обещание, свързано с този синдром, е, че “покупателната силасе предоставя на масите” от политиците и законите, особено когато икономикатае слаба и работи под възможностите си. Един вид пространството между действителнотои възможното представяне на икономиката се прахосва. Ако действителнотопроизводство би могло да издигне до възможностите си, милиардни ресурсибиха били разпределени за различни блага, желанията на нуждаещите се бихабили задоволени и проекти, обслужващи “обществения” интерес биха били осъществени.

Подвеждащото обещание е, че за да се случи всичко това покупателната силатрябва да нарасне до равнището, необходимо да се купи произведеното от въпроснияпотенциал. И от него се прави извода, че тази сила трябва да се връчи “нанарода”.

Класически пример на подобен подход е политиката на президента на БразилияКубичек (1956 – 1961), който издава указ да се удвоят всички заплати и надници.Не е нужно да се спомената, че тогава в Бразилия се удвояват и всички цени,но произведеното количество стоки по никакъв начин не иска да се удвои.

Днес различни политици на власт и в опозиция се опитват да подпомогнатпокупателната сила на населението чрез законово налагане на минимални заплати,по-щедри пособия по безработица и по-големи плащания за пенсии, въодушевявайкипрофсъюзите да искат в атака по-високи заплати и принуждавайки промишленосттада отговаря на тези искания. Онова, което се случва е, че търсенето е достатъчносамо да закупи старото непроменено равнище на производство, но не някоепо-високо, което още не е възникнало. Ако случаят не е такъв, то това бисе случило, защото старото равнище на производство не е било в равновесиеи би се увеличило по тъй или иначе собствени закономерности. Идеята, чепо-високите разходи достигат до по-високото равнище на покупателната силапроизтича от объркването на търсенето и производството при текущи цени среалното търсене и производство.

За разлика от обещанието за “увеличаване на покупателната сила”, коятовсъщност казва, че създава от нищо нещо, една друга лъжа, свързана с описаниясиндром – че като се изцедят средства от богатите, ще се помогне на бедните,е свързана с използването на действителни ресурси и не е изцяло изпразненаот съдържание. Но тя е измамна в тълкуването на ресурсите, които подлежатна такова прехвърляне.

Очевидно само част от дохода на богатите може да бъде иззета и спокойнодадена на бедните за потребление, без да бъде разтроено съотношението междуспестявания и инвестиции в дадена икономика и това частта, с които богатитенамаляват своето потребление в резултат на по-високия данък, въведен с презумпциятада им “изцеди” дохода. Ако обаче “богатите” решат да поддържат равнищетона своето потребление и вместо това съкратят своите инвестиции, “бедните”ще могат да потребяват повече само за сметка на по-малкото ресурси, насочваниза инвестиции. Действителният резултат от по-високите данъци без съмнениеще бъде намаляване и на инвестициите, и на потреблението от страна на “богатите”,като при това инвестициите ще бъдат орязани повече. И това не е резултат,който помага на бедните, освен за най-кратък период от време.

Помощи за развитие

Корупционно натоварена версия на същия синдром е защита на помощи за развитие.Едно малко малцинство от професионални икономисти работи на временен консултантскидоговор или с донори, или с правителства, които искат такава помощ. Някоиот по-известните дори получават постоянен договор или дори получават средствада учредят собствени организации с цел подпомагане на развитието. Можемсамо да гадаем дали някой от тези хора действително е убеден в онова, коетовърши, дали вярва, че помощта няма да бъде открадната, прахосана и че опрощаванетона дългове няма да доведе до натрупването на нови такива. Мнозина очевидноне са искрено убедени. Но всички са вътрешно заинтересовани потоците отпомощи да не спират и да се увеличават. Това е почти неизбежно за тези “икономистина развитието”, защото всекидневната работа в тази област на нещо, коетоте знаят, че е лъжа, с течение на времето създава интерес от самите помощии желание другите да вярват, че те са действително хубаво нещо.

И получателят на помощи, и донорът трябва да бъдат убедени, че мозайкатапредложения и оценки на проекти, изискващи прехвърлянето на огромни суми,ще даде като реален резултат някакви бисквитки и бонбонки на икономическоторазвитие. Убеждавайки тези две страни, икономистите убеждават също и себеси и са все повече склонни да действат според принципа “желаното е действително”въпреки тъжната и горчива история на помощите за развитие.

Едно особено изкривяване на изкуствена вяра изисква специално внимание.Европа все повече изглежда сериозно разтревожена от потока нелегални емигранти,достигащи крайбрежните територии на Испания, Италия и Гърция и придвижващисе на север. Недоразвитите страни и техните защитници сега проповядват,че, ако те са били подпомогнати да се измъкнат от бедността, хората от тезистрани биха били убедени да си стоят у дома и нелегалната имиграция би намалялаили направо секнала. Но ако се помпат помощи, например в образованието,може би хиляди ще бъдат въодушевени са останат в страните си, но стотицихиляди ще желаят още по-силно на напуснат и отидат в по-цивилизовани страни.

–––––––––––––––––––––––––-

(1)С известни съкращенияпрепечатване тази статия от Септемврийския бюлетин на Библиотеката по икономика(www.econlib.org/library/Columns/y2006/JasayYakoubovich.html) в превод наКрасен Станчев. Препоръчване следните книги на Де Жасе: Държавата (Оксфорд,1985), Общественият договор и свободните търсачи на облаги (Оксфорд, 1989),Против политиката (Лондон, 1997) и Справедливостта и нейните околности (Индианаполис,2002).

 

 

 

   


Свързани публикации.