За реформата на единния европейски пазар

За доклада

Докладът[1] на бившия комисар на ЕС по въпросите на конкуренцията Марио Монти, озаглавен „Нова стратегия за единен пазар. В услуга на европейската икономика и общество“, разглежда „възможности и препоръки“ за подновяване на вътрешния пазар на Европейския съюз. Докладът подчертава, че днес единният пазар е в критичен момент, тъй като е изправен пред три предизвикателства. Първото предизвикателство идва от ерозия на политическата и обществена подкрепа за интеграция на пазара в Европа. Според Монти на единния пазар се гледа от мнозина европейци – граждани и политически лидери, с недоверие, страх, а понякога и с открита враждебност. Това води до две взаимно допълващи се тенденции: „умора от интеграцията“, подкопаваща разширяването на ЕС и единния пазар, и напоследък „пазарна умора“,  намаляваща доверието в ролята на пазара. Мнението на бившия еврокомисар е, че единният пазар днес е по-непопулярен от всякога, а Европа се нуждае от него повече от всякога.

Според доклада второто предизвикателство идва от недостатъчното политическо внимание, насочено към  развитие на различни компоненти за ефективен и устойчив единен пазар. Някои от трудностите, срещани от единния пазар през последните години включват не само непълното обединяване на националните пазари в един европейски пазар, но и недовършена работа по други две направления: разширяване и усилия, с които да се гарантира, че единният пазар е пространство на свобода и възможности, което работи за всички: гражданите, потребителите и МСП.

Монти смята, че третото предизвикателство  идва от чувството , че единният пазар е наистина завършен и вече не се налага да е политически приоритет. Единният пазар се възприема като „бизнес от вчера“, които се нуждае от редовна поддръжка, но не и от активни мерки за насърчаване. Вниманието от единния пазар се насочва към други предизвикателни елементи за изграждането на Европа: паричен съюз, разширяване и институционални реформи. С влизането в сила на Договора от Лисабон през януари 2010 г., и трите основни приоритети са постигнати, и няма причина да се отклонява вниманието от единния пазар. Напротив, правилното функциониране на валутния съюз и  разширяването отново връщат темата за единния пазар, според Монти.

Докладът съдържа редица насоки, целящи подсилването на вътрешния пазар, изграждането му и създаването на консенсус по този въпрос. Той е преди всичко потвърждение на целите, които вече са приети от ЕК и на това, че те не могат да бъде напълно постигнати поради технически причини или поради противопоставяне на различни интереси. Според Института Бруно Леоне не всички предложения в доклада на Монти са в съответствие с автентичната гледна точка за пазара.

 

Оценката на Института Бруно Леони на доклада на Монти

 

Работещ единен пазар за гражданите, потребителите и МСП

Докладът на Монти има за цел да поднови идеята на единния пазар, несъмнено похвална цел според ИБЛ, но опорочена от много неща.

Първо, проф. Монти далеч не е убеден, че пазарните процеси са достатъчни сами по себе си за да се получат полезни резултати (в своя доклад той оставя да се мисли, че пазарът сам по себе си е предизвикал кризата).

Предложенията на Монти за улесняване на европейските граждани, чрез взаимно признаване на официалните документи, свързани с брака и наследяването според ИБЛ са интересни, но не заслужават обсъждане тъй като означават признаване и възстановяване на трансграничните дългове от местните лица на друга държава-членка.

В доклада на Монти се повдига и въпросът за свободната циркулация на автомобили. От Бруно Леони смятат, че това е въпрос, който създава неудобство за тези европейски граждани, които искат да обиколят Европа с автомобил под наем или да се установят в друга държава и искат да запазят автомобила си. Двойното данъчни облагане за тези хора трябва да бъде премахнато, според института.

Според ИБЛ някои от предложенията от този раздел на доклада на Монти, изглеждат разумни (като това за по-малка бюрокрация или края на двойното данъчно облагане), но те често се характеризират с известна неяснота. Подценена е способността на хората да се справят със заплахите за тяхното благосъстоянието и е надценена способността на депутатите да влияят на съответните решения. От института оценяват предложенията като желание да се привлекат гражданите на ЕС, които желаят свободната инициатива.  

 

Единен цифров пазар

В сферата на масовите телекомуникации, в почти всички страни-членки оператор, собственост на държавата, има значителен пазарен дял и често може да се възползва от каналите за публично финансиране. Според ИБЛ това трябва да се разглежда като неправилна форма на държавна помощ. Всеки път, когато правителството може да упражнява определено влияние върху управлението на ТВ корпорация възниква конфликт на интереси поради ревностната защита на правителството на дяла на информационния пазар, който притежава.

Едни истински пазарни реформи, които откриват пътя към телекомуникационния пазар на цяла Европа и създаването на новаторски трансгранични мрежи изискват дисциплина за лицензиране на публичните радио-и телевизионни услуги и приватизация на държавните радио- и телевизионни канали.

 

Единен пазар и „зелен” растеж: енергия, климатични промени, околна среда

По въпроса за енергията, климата и околната среда докладът на Монти не се движи значително извън обичайната реторика на Европейската комисия. Редица предложения за енергетиката и околната среда са правилни, но развити не по най-добрия начин. Други твърдения в доклада на Монти споделят широко разпространеното вярване, че преориентацията на европейската енергийна система към „зелената” пътека е не само опция без разходи, но е обвързана и с ползи както за икономиката, така и за околната среда.

От института смятат, че анализът за единния пазар и „зеления” растеж споделя разбирането, че за разлика от другите пазари, енергийният пазар въпреки безспорния си напредък е все още много далеч от приближаване към желаното състояние на единност. Енергийните пазари все още са ограничени в рамките на съответните национални граници или в най-добрия случай, те отразяват предишната интеграция, която обаче не съответства на европейския интеграционен път. Това не означава, че европейските директиви са напълно безполезни: такова твърдение би било погрешно и неискрено. Факт е обаче, че досегашните резултати са разочароващи и в контраст с очакванията и обещанията, както и че в повечето случаи резултатите, произтичат основно от напредъка, породен от политиката на отделните държави-членки.

 

Единен пазар за стоките: пълноценно възползване от предимствата

Имайки в предвид позицията на европейските институции, от Институт Бруно Леони смятат, че Европа иска да бъде възможно най-близо до създаването на истински вътрешен пазар, в който стоки, услуги и капитали могат да се движат свободно без ограничения за да се гарантират на европейските потребители и фирми всички предимства, които създават разделението на труда и обменът. За да бъдат на разположение ползите от свободния обмен на цялото население на Европа се работи по премахването на митата и квотите между държавите-членки. Това условие обаче въпреки, че води до значително подобряване на обемите на търговия, не изглежда да води до използване на потенциала на различните икономически обстоятелства на страните-членки. Освен това, все още съществуват други фактори, ограничаващи свободното разгръщане на конкуренцията между производителите и търговците в Европа, така че създаването на истински общ пазар, макар и в напреднала фаза, далеч не е завършено.

 

Единен пазар за услугите

Секторът на услугите е ключов бизнес за икономиките на Европейския съюз. Въпреки това твърдение на Монти, едва 20 на сто от услугите, предоставяни в ЕС са с трансгранично измерение, оценяват от Бруно Леони. За да бъде оползотворен този неизползван потенциал, през последните няколко години интензивно се обсъждат идеи за интеграцията на услугите в единния пазар. В резултат на обсъждането е приета  директива за услугите. Това е отправната точка на доклада на Монти за напредък чрез редица мерки, насочени към укрепване на вътрешния пазар.

Първата цел на Монти е пълното прилагане на Директивата за услугите, която се стреми да улесни процеса по създаване на дружества в рамките на ЕС и да гарантира свободно предоставяне на услуги в рамките на единния пазар. Това ще се постигне с помощта на обновено административно сътрудничество между държавите-членки. Тази цел се подкрепя от убеждението, че по-голямото движение на услуги добавя ползи за потребителите по отношение на качеството и цената.

Институт Бруно Леони обаче, окачествява тази част от доклада на Монти като „минималистична“, тъй като безкритично обхваща съдържанието на директивата и напомня, че по време дебата относно първия проект на директива има много разногласия в общественото мнение.

 

Единен пазар за финансовите услуги и капитала

В доклада си Монти призовава за създаване на единен европейски пазар за издаване на държавни облигации, тъй като се очаква това да намали разходите както на правителствата, така и на потребителите. От ИБЛ смятат обаче, че ако могат да се видят ползите в краткосрочен план, то в дългосрочен още не може да се приеме, че този механизъм ще работи гладко.

Схемата, представена от Монти, има само илюзорна и краткотрайна полза за финансово слабите страни, но е свързана с морален риск, който е истинската причина за текущите двуцифрени дефицити в няколко европейски страни. А общата връзка не може да бъде лек за липсата на финансова дисциплина на отделните страни.

 

Инфраструктура на единния пазар: предизвикателството на инвестициите

Процесът на интеграция на европейските пазари се нуждае от мрежа от инфраструктура, отговаряща на нуждите на глобалната икономика. Обемът и скоростта на обмен може да продължи да нараства, въпреки намаляването на потреблението само ако националните и транснационалните връзки позволяват все по-бързо и безопасно движение на стоки. Производителите и посредниците на Стария континент трябва да могат да разчитат на фиксирани срокове за своята търговия, за да не бъдат по-малко конкурентоспособни и да „тъпчат” на едно място в регионалните пазари, или дори окончателно да прекратят дейността си.

Според ИБЛ участието на частния сектор във фазата на планиране на проекти чрез финансиране може да помогне за предотвратяване на реализацията на съмнителни или напълно безполезни проекти. Както е видно от настоящата ситуация наличието на публични средства е все по-стеснено от държавния дълг и може да не е достатъчно за покриване на инвестициите за реализация на наистина необходими инфраструктурни проекти. Вместо да се разчита на субсидии за слабо развитите райони и на издаване на европейски облигации, по-добър подход е финансирането на инфраструктура да става с частни капитали. За целта трябва да се изготвят привлекателни предложения към компании и институционални инвеститори и да се гарантира ясна, разбираема и стабилна правна рамка, с която да се намали политическия риск за участниците.

 

Данъчно измерение на единния пазар

Привлекателна особеност на този раздел от доклада на бившия комисар по въпросите на конкуренцията според ИБЛ е, че се разглежда сериозно икономическата страна на данъчното облагане. Данъчното облагане винаги включва загуби на благосъстояние, защото променя поведението на индивида. В много случаи, данъците разубеждават хората да започнат производство. Данъците пречат на икономическата дейност в различна степен, не само чрез размера си, но и чрез определената облагаема база.

Да правиш бизнес в един континент, в който има разнородни данъчни системи може да е предизвикателство за компаниите, които работят в няколко страни. Тези разходи са пречка за икономическата интеграция и за трансграничната конкуренция. В този смисъл, усилията за намаляване на тези пречки трябва да бъде приветствано. В доклада се предлага да се опростят и модернизират правилата за фактуриране на ДДС, да се улесни електронното фактуриране и да се въведе задължителен механизъм за уреждане на спорове.

Разделът за данъчното облагане в доклада на Монти също така, противоположно на застъпването за данъчна конкуренция, предлага хармонизирана данъчна политика, която да улесни усилията за фискална консолидация. Това очевидно е много актуален въпрос, особено в светлината на гръцката  криза и на бързо влошаващото се състояние на публичните финанси в Португалия, Италия, Испания и Обединеното кралство. Това обаче е парадокс в доклада на Монти, който приветства страните да „работят заедно за гарантиране на суверенен данък” в период, в който значително се акцентира върху хармонизирането на фискалните политики.

В този контекст, идеята, че данъчното хармонизиране може да играе важна роля за стабилизиране на европейските публични финанси, е дълбоко погрешна, според ИБЛ.

На първо място, за да доведе до значително нарастване на данъчните приходи данъчната хармонизация трябва да бъде много дълбока и много добре координирана. Напълно нереалистично е да се очаква такова хармонизиране в рамките на следващите няколко години, през който съответните страни ще трябва да решат проблемите на данъчната си устойчивост. Настоящата криза изглежда е в резултат на късогледо политическо поведение, характеризиращо се с това, че политиците претендират, че тяхната държава е по-богата от колкото е всъщност и така заменят обещания с гласове. Изходът от кризата не е в по-високи приходи, събрани от данъци, а в корекция на погрешното схващане на основните икономически показатели на съответните страни, и в това какви разходи публичния сектор реално може да си позволи. Изходът са сериозните бюджетни съкращения, преоценката на размера на обществените средства, които трябва да се използват и изричното ограничение на покупателната способност на публичния сектор.

 

Конкурентноспособност и кохезия: регионалното измерение на единния пазар

В доклад си Монти посочва: „интеграцията на пазара може да се окаже печеливш процес само когато е допълнен от действия на ниво ЕС за коригиране на структурните дисбаланси на местно ниво“. Той смята, че интеграцията на пазара ще остави хората в някои райони извън европейския пазар и че те „не биха могли да участват в пълен размер на единния пазар.“

От ИБЛ силно вярват, че основата на дебата за конкурентноспособността и сближаването е точно в това общо понятие, а не в технически подробности. Техническите подробности за съществуващите или новите политики постоянно се променят от фокусиране върху „структурни промени“ към „насочени към бъдещето измерение за подпомагане на целите на политиките на ЕС“, от икономика на производството към „зелена и цифрова икономика“, от политически приоритет А към политически приоритет Б.

От института твърдят, че различията между регионите в Европа трябва да бъдат предизвикателство за печалба на предприятията, които да извлекат най-доброто от разликата, а не като оправдание на политиците, които не разбират същността на пазарната икономика и ценовия механизъм и в своя опит да „дирижират” ЕС преразпределят ресурсите, което  осакатява  успешните региони и не помага на по-малко успешните.

 

По въпроса с регулациите

Докладът на Монти отбелязва, че регулирането в ЕС е постигнато с помощта на директиви, но поставя под съмнение ефективността на този инструмент, въз основа на две различни, и не задължително съответстващи си предположения. От една страна е значителното облагодетелстване от законодателството на някои сектори от общия пазар въз основата на регулациите. От друга страна, според Монти, наличието на общ критерий, обща регулаторна рамка не води автоматично до заместване на съществуващата нормативна уредба на национално ниво. Макар, че групите, оказващи натиск са силни на местно ниво, то по-трудно могат да въздействат на равнище ЕС.

Според ИБЛ основната цел по въпроса за регулациите остава неясна. Хармонизирането на регулациите не е подкрепено от ясни принципи (като например намаляване на бариерите за навлизане на пазарите, или обратното – защита на определени „социални права“).

 

Като цяло от Институт Бруно Леони смятат, че докладът на Марио Монти съдържа комбинация от добри и лоши идеи и множество неясноти относно единния пазар.

 

 

Това е резюме на доклада на Институт Бруно Леони ‘The Monti Report: A Critical Appraisal’. Пълният текст на резюмето е достъпен тук.

 

*Стажант в ИПИ.

 


[1] Виж тук: http://ec.europa.eu/bepa/pdf/monti_report_final_10_05_2010_bg.pdf


Свързани публикации.