За петролните котировки

Петролни новини

В сряда – 23/08/2006 – фючърсът на суровият петрол с падеж септември поевтиняс близо долар в Ню Йорк, до 71.76 щ. д./б. Ето и някои от основните фактори,движещи падането на цените на петрола:
· Изненадващите за участниците на пазара данни за петролните запаси на САЩ.Те показаха по-нисък спад от предвидения.
· След изразената от Иран готовност да преговаря за мирно разрешение наядрената криза, в момента участниците на петролния пазар следят за отговорана страните-членки на Съвета за сигурност и се опитват да преценят доколкоТехеран е готов на отстъпки и какви точно ще бъдат мерките, взети от ООН.
· Обявената от British Petroleum, втора за този месец, авария в СевернаАмерика, но поради запасите на компанията не се предвиждат проблеми в доставките.
· Бурята, разразила се в Атлантика в неделя, за момента се придвижва бавнои е далече от зоната на петролни съоръжения, като метеоролози смятат, ченяма да причини разрушения.
· Венецуела обяви дългосрочно споразумение за износ на петрол за Китай,с което търси диверисфикация на пазара извън Америка.

Икономически ефекти от покачването на цените на петрола

Покачването на цените на петрола е и винаги ще бъде във фокуса на икономисти,предприемачи и коментатори.
Опасенията на някои икономисти, които прогнозират световни катаклизми, могатда се обобщят по следния начин: високите цени на петрола ще доведат до спираловидноувеличение на цените на редица стоки и услуги по производствената веригаи това ще свие потреблението като цяло. Намаленото търсене от страна надомакинствата ще доведе до отсрещна реакция на фирмите – спад в производствотоим, намаление на маржа на печалба поради по-скъпи суровини, отдръпване отинвестиционни проекти. При гореописаните условия БВП на страните неминуемоще се намали в реално изражение поради намаление на най-големите му компоненти- потребление и инвестиции. Това логическо заключение би било правдоподобно,ако икономиката беше статична и строга наука, при която равенството по компоненти,описващи БВП, можеше да опише процесите, които настъпват в икономиката.Но икономиката се характеризира със своята динамичност, взаимоотношениятана отделните стопански обекти оказват влияние през различни механизми иканали, които не могат да бъдат опростени математически и описани чрез статичниравенства. Възможните сценарии за развитие на световната икономика в резултатна увеличението на цените на петрола са няколко и зависят от конкретнитерешения на стопанските агенти.
Преди да анализираме по-подробно възможното отражение на динамиката на ценитена горивата върху националните икономики, ще направим следната уговорка– растежът на цените на петрола сам по себе си не е притеснителен факт отикономическа гледна точка. Намаленото потребление също не е проблем, с койтодържавата трябва да се справи на всяка цена – напротив, то е следствие отувеличените цени и всеки опит за изкуствено задържане на потреблението наопределени нива би довело до изкривяване на пазарните сигнали и предприеманена не печеливши инвестиции и последващи фалити. Възстановителният периодот този сценарий е непредвидим и би могъл да се превърне в рецесия, акоинтервенцията от страна на държавата се задълбочи.

Негативното влияние на цените на петрола върху глобалната икономика сенеутрализират в голяма степен от водената строга парична политика от странана централните банки, стабилните финансови пазари и добрите счетоводни резултатина компаниите. Частичното забавяне на растежа в производствения сектор итърговията се компенсира от силния растеж в сектора на услугите.

От глобална гледна точка страните следва да се разделят най-общо на нетни износители и вносители на петрол. Европа и САЩ са нетни вносители. Преките ефекти от цените на горивата ще се отразят върху относителното увеличение на цените на стоките и услугите им, отразени както в потребителските цени, така и в цените на производствените стоки. Косвените ефекти ще се проявят чрез инфлационните очаквания на икономическите субекти и съответно динамиката на цената на труда. От съществено значение за запазване на стабилни очаквания на потребителските цени е кредибилността на централните банки и вярванията на икономическите агенти, че няма да се намали изкуствено покупателната стойност на парите – т.е. няма да има висока инфлация.

Главните двигатели на световния икономически растеж продължават да бъдат САЩ, Индия и Китай. В резултат на силното вътрешно американско потребление, което в голяма степ, е катализатор на развитието на инвестиционните процеси в Китайската и икономика нарастват със значителни темпове. Прогресът на китайската икономика се обуславя от спестяванията и силния износ. От друга страна експанзията на Индия се характеризира от ръста на услугите в сферата на информационните технологии, биомедицината и увеличаващото се индустриално производство. Няма очаквания за забавяне в икономическия им растеж, което означава, че няма да се намали търсенето на петрол от тяхна страна. Това пък ще доведе до едно очаквано стабилно ценово равнище на петрола на световните борси, продиктувано от относително константното потребление на тези страни.

География на петрола и непазарните ценообразуващи фактори

Световното петролно богатство е концентрирано в относително малко страни. Четири от петте страни с най-големи петролни резерви са в Близкия изток: Саудитска Арабия с 267 милиарда барела, Иран със 133 милиарда барела, Ирак със 115 милиарда барела и Кувейт със 104 милиарда барела. Канада се включва в челната редица с катранените пясъци в Алберта, които увеличават канадския потенциал за производство на петрол 15 пъти. Взети заедно, петте страни в челото на списъка представляват три пети от световните петролни резерви.

Петролните резерви са големи и в Обединените арабски емирства, Венецуела, Русия, Либия и Нигерия. Включването на тези страни към петте големи производители повишава общата сума до 86% от световните резерви. Сериозни петролни залежи могат да бъдат намерени в около дузина страни, включително САЩ, Мексико, Катар, Алжир и Норвегия. Първите 20 страни контролират повече от 95% от световното петролно богатство.

Залежите на петрол, включително и канадските катранени пясъци увеличават прогнозите за наличие на около 2.8-3.0 трилиона барела с петрол, което според повечето от анализаторите ще стигнат за 90-100 години. При положение че вземем предвид и все по-мащабното разширяване на проучванията и използването на други неконвенционални продукти, като шистов петрол, може да се каже, че засега петрол има.

В изследване на Стефан Браун и Ричард Алм (1),“Как свободата влияе на предлагането на петрол”, се засягат аспектите наикономическата свобода на страните като катализатор на свободната пазарнаикономика, а оттам и тясното и отношение с проблематиката около търговиятаи цената на петрола.

Икономиките по света се различават значително в техния капацитет да организират предприятия, да възприемат нови технологии, да набират капитал и да доставят това, което потребителите желаят. Когато трябва да се увеличи производството на петрол, икономическите системи имат голямо значение. Повече петрол би се влял в световните пазари и цените биха били по-ниски ако основните петролни ресурси бяха в страни където производителите отговарят свободно на пазарните сигнали. В своето изследване авторите /базирайки се на данни за икономическата свобода на фондация Херитидж/ отбелязват няколко много важни момента, пряко свързани с предлагането и цената на петрола в глобален мащаб.

• Степента на икономическа свобода в страните с петролни запаси значително влияе на това колко добре този петрол се доставя на потребителите. Повечето от петрола, който задоволява глобалното търсене, обаче, се намира под контрола на страни, които не възприемат пазарите толкова пълно.

• Някои подчиняват своите икономики, включително петролните ресурси, на обхватен държавен контрол. Други са политически нестабилни или корумпирани. Където пазарите не са развити, решенията за проучване и добив са обвързани с бюрократизъм и несигурност, а това води до по-високи рискове, по-високи разходи, широкоразпространена неефективност и изкривени стимули.

• Цените на петрола нарастват – не защото светът свършва петрола, а защото повечето резерви са в страни, в които пазарните стимули не могат да работят изцяло или са в ръцете на монополисти, които могат спокойно да упражняват своята власт.

Заключение

Като цяло можем да обобщим, че от една страна разцветът на Китай и Индия изиграват положителна роля върху световната икономика чрез разширяване на пазарите, увеличаване на потреблението, засилване на конкуренцията, а от друга страна трябва да сложим голяма питанка върху политиката водена от страните производителки на петрол. Това, което безусловно става ясно, е, че тя е водена не от пазарни принципи, а от чисто политико-субективни виждания.

Основният дългосрочен ефект от динамиката на петролния пазар е преориентиране към производства, характеризиращи се с по-малка енергоемкост, инвестиране в енергийна ефективност и нови проучвания в областта на алтернативните енергоносители.

–––––––––––––

(1) Пълният текст можеда се прочете на: http://www.mediatimesreview.com/may06/Petrol&EconomicFreedom.php;Economic Letter – Insights from the Federal Reserve Bank of Dallas, Vol.1, No. 4, April 2006 .