Време е за избор: Нулев данък върху печалбата е необходим и възможен веднага

Сега, когато правителството обсъжда данъчните промени за 2005 г., е време да си спомни, че едно от ключовите обещания, с което НДСВ дойде на власт, бе нулевата ставка на корпоративния данък. Ако в първата година от своето управление кабинетът на Симеон Сакскобургготски си намери оправдание в лицето на МВФ, през последните две години няма извинение за забравения ангажимент пред избирателите. Предизборното обещание е подминато и в предложенията за данъчни закони за 2005 г. – последната от мандата на партията. А днес въвеждането на нулев данък върху печалбата е не само необходимо, но и възможно.

Стратегическият избор. Осигурената още от предишния кабинет макроикономическа и финансова стабилност е само предпоставка за постигането на това, което вълнува хората – работа, високи доходи и добро качество на живот. Те се постигат не с административно повишение на минималната работна заплата и съмнителни като ефект и скъпи за данъкоплатците програми за временна заетост, а с осигуряване на благоприятна бизнес среда, водеща до висок икономически растеж. Брутният вътрешен продукт (БВП) на човек в България по паритет на покупателната способност е едва 28% от средния в страните от Европейския съюз. Това означава, че средният българин живее близо 4 пъти по-зле от средния европеец. Подобна пропаст не може да се запълни с популизъм.

Време е за стратегически избор – политиците трябва да решат дали България ще догони Европа в обозримо бъдеще, или ще продължава да тъне в мизерия. Ако България ще догонва ЕС, очевидно й е нужен значително по-висок икономически растеж от европейския. Това едва ли може да се постигне с плахи политики, високи данъци, огромни и неефективни бюджетни разходи, държавни монополи, свръхрегулации и нереформирани сектори. И икономисти, и политици знаят как се постига висок растеж. Необходима е единствено политическа воля. Бързото решение Една от предпоставките за незабавно подобряване на живота на хората (цитат от известната предизборна реч на Симеон Сакскобургготски) е премахването на корпоративния данък. Макар и на пръв поглед твърде радикална и драстична, тази стъпка ще даде силен тласък на икономиката. Освен това може да се предприеме без особени усилия от страна на управляващите. Нулевата ставка върху печалбата няма да бъде европейски прецедент. Преди 4 години Естония я въведе и само за 2 години безработицата там падна с една трета. Сега страната заема завидното 22-ро място в класацията по конкурентоспособност на Световния икономически форум сред 102 държави в света (през 2002 г. е била на 27-мо място) и първо място в Централна и Източна Европа. България е на 64-о място (отстъпвайки шест позиции спрямо 2002 г.), а точно пред нея са Панама, Виетнам, Мароко, Доминиканската република и Колумбия.

Нулевият корпоративен данък премахва смятаното от много икономисти за несправедливо двойно облагане на един и същ доход – веднъж в компанията (изкуствено създаден икономически и правен субект, зад който стоят хора) и втори път при изплащането на дивидент/доход на нейните собственици. Премахването на корпоративния данък означава облагане само на доходите, които излизат от фирмите като заплати, хонорари, дивиденти и т.н. По този начин се постига пълна равнопоставеност между данъчните субекти (каквато в момента липсва например между ЕООД и ЕТ). Крайно време е да се разруши митът, че намаляването или премахването на данъка върху печалбата облагодетелства само бизнеса. От икономическа гледна точка това е най-вредният данък, тъй като той наказва икономическата активност и създаването на богатство, от което се ползват не фирмите, а хората.

Икономически ефекти Нулевата ставка би дала на България огромно предимство пред държавите – конкуренти за привличане на чуждестранни инвестиции. Липсата на данък печалба ще повиши вътрешните инвестиции и ще насърчи реинвестирането на печалбата. Ще бъдат спестени огромните преки и косвени разходи, които се правят около корпоративния данък, включително и за законното му (чрез сложни счетоводни и финансови операции) и незаконното му избягване. Ще се спести много време на счетоводители, одитори и фирми (обучения, семинари, указания, консултации, инструкции, съдебни и административни спорове, попълване на огромни данъчни декларации и приложения към тях) всяка година да изучават все по-сложните механизми за преобразуване на финансовия резултат и амортизиране на активи. Спестяват се също разходи на данъчната администрация. Обезсмислят се стотиците идеи за облекчения, заложени във всякакви стратегии за насърчаване на отрасли, бюджетни сектори, региони или групи хора, които усложняват данъчната система, нарушават равнопоставеността и отнемат експертно време както на тези, които ги искат и предлагат, така и на тези, които ги слушат и оборват. Ще бъде решен немаловажният проблем със законово обещаните до 2006 г., но отказани (във връзка с преговорите с ЕС) преференции за стратегически чуждестранни инвеститори („Метро“, „Шел“, „Приста ойл“ и „Стилмет“).

Едва ли има икономист, който да се съмнява в положителния ефект от премахването на корпоративния данък. Единствено може да се спори доколко силен е този ефект. За целите на макроикономическите анализи той се измерва с определени индикатори, които често звучат прекалено абстрактно и сложно, но за хората те означават повече и по-добра работа при по-високи доходи и по-качествен живот.Едновременно с това негативният ефект за държавния бюджет е пренебрежимо малък. Приходите от корпоративния данък в бюджета са относително ниски и загубата им лесно може да се компенсира. За тази година са планирани 937 млн. лава, представляващи едва 6.5% от бюджетните приходи и 2.5% от очаквания БВП. Сумата е над 5 пъти по-малка от това, което би трябвало да влезе от косвени данъци, 2.5 пъти по-малка от неданъчни приходи и със 170 млн. лева по-малка от планираните приходи от данъка върху доходите на физическите лица. Приходите от данък печалба са по-ниски от бюджетния излишък за първите 7 месеца на годината. Ако правителството спази обещанието (в няколко стратегически документа на управляващите) да сведе държавните разходи до 35% от БВП, то може да премахне не само корпоративния данък, но и данъка върху доходите на физическите лица и бюджетът пак ще остане балансиран.Косвеният ефект за бюджета от нулев данък печалба ще бъде увеличаване на приходите от непреки данъци поради очакваното повишаване на икономическата активност. Също така част от приходите по данък печалба идват от държавни предприятия, които пак биха влезли в бюджета, но не като данък, а като дивидент.

Очаквана опозиция. Без съмнение някои политици в Европа, които вече демонстрираха негативно отношение към данъчната конкуренция при преките данъци, няма да се зарадват, ако чуят, че България премахва данъка върху печалбата. Това обаче не противоречи на европейското законодателство, след като засега опитите на Германия и Франция за хармонизация и определяне на минимални ставки не минават. Опасенията на тези страни са, че данъчната конкуренция, идваща от новите членки, ще насочи инвестициите натам, което не е в интерес на „стара“ Европа. Тревогите им всъщност са още едно доказателство, че премахването на корпоративния данък ще има благоприятен ефект върху икономиката на България.МВФ едва ли ще се противопостави на нулевата ставка предвид огромните бюджетни излишъци през последните години. Фондът се интересува по-скоро от балансирането на бюджета, отколкото от структурата на приходите в него.С една дума – време е за избор. Сега и веднага. Поне за управляващите днес догодина ще бъде късно.