В 104 общини има поне една публична болница
Темата за броя и разположението на лечебните заведения за болнична помощ на територията на страната вълнува обществото през последния месец покрай изработването на регионалните здравни карти съгласно методиката, одобрена от здравния министър в края на август 2023 година. България разполага с гъста мрежа от болници – общо 341, като в тях се включват държавни, общински и частни лечебни заведения. Днес представяме разположението на публичните (държавно и общински) болници на територията на общините в България.
През 2022 г. в страната функционират точно 189 държавни и общински болници. От тях 68 са държавни, а 121 – общински. Болница има във всяка от 28-те области и в 104 (от общо 265) български общини, на практика – в общинския център. Най-много са болниците в столицата – 37. Седем са във Варна, 6 – в Пловдив, по пет – във Враца, Велико Търново и Бургас. В Хасково, Стара Загора, Русе и Благоевград има по четири болници, в Перник – 3. В още 12 града[1] има по две болници, а в останалите 81 – по една.
Прави впечатление формирането на здравни острови с повече на брой лечебни заведения за болнична помощ около столицата и Перник; около Враца, Бургас и Варна. За част от тях обяснението на добре развитата мрежа е свързано с наследени държавни болници от миналото, които се поддържат и в момента; с наличието на медицински университет, около който се формира цяла плеяда от лечебни заведения; както и с чисто географски фактори, които не позволяват лесна концентрация на пациенти. По-голям интерес обаче представляват „сивите петна“ – общините, в които липсват обществени болници – такива наблюдаваме около Пловдив и Пазарджик, в Добруджа около Добрич и Варна, в северозападна България, жителите на която пътуват до Враца и вероятно до столицата, ако им се наложи лечение в болница. Това най-често са общини с малко население и такива, разположени много близо до по-големи общини или областни центрове.
В заключение ще отбележим, че липсата на болница не означава липса на здравеопазване. Не е необходимо във всяка община и всяко населено място да има лечебно заведение за болнична помощ – това нито е разумно, нито ефективно, нито ще гарантира качествено лечение. Това, което е необходимо, обаче е наличие на здравна система, ориентирана към пациента, която да може да предоставя адекватна и качествена услуга на онова ниво, което най-добре може да я извърши. Гъстата мрежа на болници показва единствено, че болничната помощ замества извънболничната и дори спешната помощ, а това води до разпиляване на ресурс в предоставяне на недотам добра услуга на много места.
[1] Шумен, Троян, Трявна, Смолян, Сливен, Своге, Пазарджик, Мездра, Добрич, Габрово, Велинград, Балчик.
