Стопанските въпросителни
Вчера кредитната агенция Фитч промени оценката си за кредитния рейтингна Унгария от „стабилна” на „отрицателна”. В основата на тази промяна епредвиждането, че вследствие на събитията в страната правителството нямада бъде в състояние да удържи фискалната дисциплина, да увеличи данъцитеи да намали разходите. Съответно, бюджетният дефицит от 10.5 – 11% от БВПможе би няма да бъде овладян и намален и съответно цялата финансова системана Унгария вероятно ще бъде оценена като високо рискова и от други институции.
Днес повечето търговци на валута продават форинти и предвиждат загуби.Централната банка на Дания (ЦБД), която впрочем използва потенциала си предимноза да съветва инвеститори, заяви, че „продължава (това тя прави от неделянасам – б.а.) да препоръчва свиване на интереса към унгарските пазари”.„Нещо повече, продължава ЦБД, рискът от въздействие на унгарската кризавърху другите централно и източно-европейски пазари не следва да бъде неглежиран,тъй като политическата несигурност нараства общо взето в целия регион”.Онова, което всъщност се твърди в това изречение е: „внимавайте, другитестрани не са предпазени от същите рискове”.
Какво може да се случи на другите страни, в частност България?
Вероятни са следните развития.
1. В момента оценката на централно и източно-европейските пазари и икономикие оставена предимно в областта на отговорността на макроикономическите анализатори,МВФ и икономистите от директората „Икономика и финанси” на ЕС. В оценкатаим от началото на 2001 г. практически не участват най-софистицираните искъпо платени анализатори – тези на политическия риск и управителите наинвестиционните компании и банки, които определят стратегията. Сигурно е,че тези хора ще започнат да обръщат повече внимание на страните от новаЕвропа и че това внимание, ще трае поне няколко месеца или половин година.
2. Това ще рече, че предупрежденията на МВФ по повод тези страни и Русияще имат повече тежест. Споменатият директорат на ЕС досега, изглежда, имашеразлично от МВФ тълкуване на някои макроикономически обстоятелства за България,най-вече не виждаше същата степен на риск в дефицита по текущата сметка.Много е вероятно тези и други специалисти да направят опит да преосмислятсвоите интерпретации.
3. Една седмица преди окончателното завършване на доклада на комисиятана Европейския съюз за предстоящото членство на България и Румъния, унгарскитесъбития със сигурност карат експертите на комисия да отчитат елемента „политическанесигурност”. Предполагам, няма да има време за съществена смяна на мнението,но ми изглежда сигурно, че погледът върху тези две страни, ще бъде по-строгв сравнение с оценките кандидатите от 2003 и 2004 г. Излишно е да споменавам,че причината за това е предимно в България и Румъния. Приносът на събитиятаще бъде, че вече подготвените формулировки за предпазване на старите членкипо-лесно ще намерят място в окончателния доклад, отколкото ако унгарскитесъбития не се бяха състояли.
Общото между България и Унгария
Тук може би следва да се започне с някои общи характеристики на икономикатаи демографията на двете страни:
– населението е приблизително еднакво, при това еднакво старо (но в Българиято е по-старо);
– в двете страни делът на участващите в икономиката е най-нисък в сравнениес цяла Европа (в България по-нисък – около 55,8 % срещу 56,9% за Унгария);
– и в двете страни при еднаква демографска структура, промените в пенсионнитесистеми са еднакво нерешителни;
– и в двете страни има силно доминиране на икономиката на столицата предикономиката на страна;
– и в двете страни има силно упование на външни спестявания (инвестиции),които – смята се – са призвани да решат проблемите на благосъстоянието ив двете страни стопанската политика се бои да се обърне с лице към дългосрочнитепроблеми с вътрешните спестявания.
Струва си в тази връзка да се споменат и някои други особености,които са в дъното на днешните събития. Ето някои от тях:
1. В годините преди членството правителствените разходи се увеличават рязков Унгария, съответно с 4 и 5% от ВВП за 2003 и 2004 г.;
2. В основата на това увеличение е планираният скок на заплатите в бюджетнатасфера и на някои на вид благородни социални разходи, който и колеги, и азв частност сме коментирали многократно като грешна и опасна политика заБългария, но който е и най-голямата прилика между политическите възгледина българските и унгарските социалисти;
3. В България финансовият министър засега удържа апетита на свои колегипо кабинет, в Унгария това не се случи, но и тук възможностите да се удържатози напън не са безкрайни (особено предвид на следваната философия за увеличаванена разходите и защита на тяхната „свещеност”);
4. Унгария бе една от малкото страни в нова Европа, която към 2004 г. фактическиувеличи горните пределни данъчни ставки от около 40 (през 2000 г.) на 56%през 2004 г. (при комбинирано изчисление за всички данъци) – точно товаиска да направи и сегашното българско правителство, доколкото може изобщода се разбере какви са му намеренията; почти всички останали страни илинамалиха, или запазиха тези ставки;
5. Унгария е една от малкото, ако не единствената страна от нова Европа,която сравнително бавно намалява пречките за навлизане в бизнеса; Българияе по-зле от Унгария в тази област; това – заедно с данъците – пречи на младитеи предприемчивите да поемат съдбите си в собствените си ръце.
6. Унгарското правителство е едно от най-нереформираните в централна иизточна Европа; политическата стабилност на 90-те години доведе до това,че привилегированите от епохата на комунизма запазиха контрол върху икономическотостатукво, като заблуждаваха пенсионерите и младите, че всичко се развивав техен интерес.
Ето затова и се протестира в Унгария.
