Трудова миграция: най-големите общини-донори на работници

След като представихме общините, които привличат най-много ежедневна трудова миграция, днес разглеждаме особеностите на обратната страна на този процес – онези, които отдават най-много работници на съседни общини. Това са най-често по-малки общини, разположени в близост до големите градски центрове, които предлагат най-конкурентно заплащане и най-добри условия на трудовия пазар.

За целта ползваме данните за ежедневната трудова миграция, събирани от НСИ в хода на преброяването през 2021 г. Тъй като те включват всички лица, които пътуват всеки ден от едно до друго населено място за работа, представените тук данни изключват онези работници, които пътуват в рамките на собствената си община. Представеният дял е сред заетите лица[1], тъй като тези данни ползват местоживеенето, а не местоработата на работниците.

Номиналният брой на ежедневните трудови мигранти между общините към 2021 г. е почти 325 хиляди души[2]. В челото на тази подредба се нареждат няколко големи града, като лидер е Перник, с 14,4 хиляди души, пътуващи най-вече към столицата. Община Пловдив е на второ място с 11,2 хиляди души благодарение на силно развитата индустрия в малките общини около областния град. Прави впечатление, че в района около Пловдив като цяло има силна ежедневна миграция, като в топ 20 по брой пътуващи се нареждат и общините Родопи, Марица, Асеновград, Карлово. Сходна е динамиката в района около София, като от самата Столична община към други пътуват 9,4 хиляди души, а голям брой хора пътуват всеки ден от Своге, Елин Пелин, Костинброд и Божурище.

Сред общините с голям брой пътуващи работа ежедневно са и Стара Загора (7,7 хиляди души), където основна посока е енергийният комплекс в Гълъбово и Раднево, Бургас (6,8 хиляди души) и Варна (7 хиляди души), където привлекателни за работници от големия град са както малките курортни общини, така и близките индустриални центрове. Прави впечатление, че и по-малкият град Добрич е сред лидерите, като 5 хиляди от работниците пътуват до съседни общини. Това обаче е отражение най-вече на административното деление, което отделя града изцяло от обкръжаващата го Добричка община, както и от близките курорти.

Ако разгледаме ежедневната миграция като дял от всички заети много ясно се отличават основните икономически центрове на страната. С най-високи дялове са Антон (66%) и Чавдар (64%), чиито работници пътуват до големите индустриални предприятия на Средногорието, а в топ 10 се нарежда и Златица (56%). Най-видими са районите около най-големите градове – край София това са Горна Малина (58%), Своге (51%), Божурище (50%), Сливница (47%), Костинброд (43%), край Пловдив – Родопи (58%), Куклен (51%), Марица (46%), Садово и Калояново (по 44%), край Варна – Аксаково (52%), Белослав (47%), Аврен (45%). По-малки, но явно видими на регионалната карта кръгове от общини с голям дял на ежедневно пътуващите се оформят и около Шумен, Пазарджик, Плевен, Русе, Бургас, Разград.

Докато общините, които привличат най-много трудови мигранти са безспорните икономически лидери на страната, с най-динамичните пазари на труда и най-високите заплати, то най-големите донори на труд са по-скоро „в средата“. От една страна осигуряват достатъчно добър достъп и свързаност с големите градове и центровете на промишлеността, от друга – достатъчна отдалеченост, която премахва негативите на градския живот и осигурява спокойствие и по-чиста околна среда, често при по-ниски разходи за издръжка. Взети заедно, тези две групи общини формират почти цялата икономически динамична част на страната.

[1] Виж определение тук: https://tinyurl.com/2kex4pc7

[2] Ако включим и тези, които пътуват до друг град или село в рамките на собствената си община, броят им нараства до 495 хиляди.