„Стига вече с тази Естония!“

Всъщност споменаването на Естония в контекста на лидер в Европа по успешни реформи на фона на демографска криза не е достатъчно често. Ето някои факти за тази малка северна страна, които ни карат да завиждаме за качеството на управлението и реформаторските дух и смелост в нея:

Административна реформа

• През юли 2016 година е приет закон за административната реформа, според който всяка община следва да има население от поне 5000 граждани. Дадена е възможност на по-малките общини да изберат с коя съседна община да се слеят срещу финансови стимули. В резултат броят на общините в Естония намалява от 213 на 79.
• Общината остава основната единица на местното самоуправление в страната. Премахват се регионалните структури на централното правителство и всички местни дейности и публични услуги са разпределени между министерствата и общините. Това позволява териториалната администрация на централната власт на практика да изчезне.

Как е в България: 265 общини. Законът за административно-териториалното устройство определя праг от минимален брой жители, над който има смисъл да се създава и поддържа отделна община – 6 хиляди души. Очаквано, преброяването през 2021 година показа[1], че броят на общините, които не отговарят на този критерий, е достигнал 83, а в „граничната зона“ до 7 хиляди вече са още 10. За административна реформа се говори отдавна, но реални стъпки не се предприемат, защото е, или поне така вярват мнозинството от политиците, непопулярна. В същото време, хиляди хора в малки общини са лишени от нормални административни услуги, защото общината е на ръба на оцеляването.

Образование

• Последната PISA от 2022 г. показва, че Естония е с най-добри образователни резултати сред страните от ЕС. Страната е на първо място в резултатите по математика (510 точки) и по природни науки (526 точки и на второ място по четене (511 точки).
• PISA показва още и, че естонските директори на училища и учители разполагат с много голяма автономия. Страната води в оценката за свобода на учителите в избора на учебни програми и в участие в управлението на училищата.
• Естонската образователна система е и една от най-добре справилите се с ефектите от пандемията от ковид-19 върху образованието.

Как е в България: на последно място сме по резултати от PISA – с над 100 точки под естонските. Образователните резултати на учениците не са фактор при финансирането на училищата. Учителите в България не могат да променят учебната програма в клас, нямат ясни цели, които да постигат за всяко образователно ниво и не са подкрепени в работата си от родители и администрация. Повишаването на възнагражденията на учителите през последните години е стъпка в правилната посока към повишаване на статута на българския учител, но са нужни още действия в тази посока.

Здравеопазване

• За кратко време Естония се разделя със своята наследена от времето на комунизма екстензивна болнична мрежа. В резултат на здравната реформа болниците в страната намаляват от 120 през 1991 година до общо 50 в момента, от които 20 – държавни многопрофилни болници за активно лечение.
• Намаляването на броя на болниците не води до значителна загуба на лекари и легла – по последни данни на Евростат ресурсите в здравната система на Естония са много близки до средните нива за страните от ЕС.
• Реформата в болничната система се извършва съвместно с промени в извънболничната помощ, която да осигури адекватен достъп до здравна грижа на гражданите. Средната очаквана продължителност на живота в Естония през 2022 г. е 78,2 години и е една от най-бързо растящите в ЕС.

Как е в България: Болничната мрежа у нас е раздута. Болничната помощ силно доминира здравеопазването. Разходите се увеличават постоянно. НЗОК не следи за качеството на здравните услуги при сключване на договори с доставчици. Здравните показатели на българите не са добри – продължителността на живота остава една от най-ниските в ЕС, предотвратимата смъртност – висока.

Електронно управление

• Може би най-впечатляващата естонска реформа е въвеждането на електронно управление в почти всички сектори и нива на управление в страната. Електронизацията се базира на създаването на дигитална идентификация за всеки гражданин и обхваща най-различни сфери от живота на гражданите и бизнеса – плащане на данъци, банкиране, услуги за бизнеса, здравеопазване, образование и дори отдалечено гласуване на изборите.
• Продажбата на автомобил в Естония, включително декларирането на сделката, може да се извърши отдалечено и отнема 15 минути.
• Попълването на данъчна декларация отнема средно 5 минути, като над 95% от всички декларации в страната се подават електронно.
• Гласуването отнема около 90 секунди, като всеки трети гражданин е гласувал отдалечено на последните избори.
• Всички граждани имат електронно здравно досие, всички доставчици на здравно услуги са свързани в единна система, всички рецепти се издават само електронно.
• Дигиталната идентификация се използва в над 35 милиона трансакции годишно.

Как е в България: В последните години усилено се работи за предоставяне на дигитални услуги от администрацията, което обаче често не е съпроводено с промяна/облекчаване на самите процедури. Бизнесът е основният ползвател, докато гражданите все още изостават значително в комуникацията си с администрацията по електронен път. Пандемията ускори значително дигитализацията и очакванията са оптимистични.

Примерите показват, че май е лесно да правиш смели реформи, веднъж щом започнеш. Време е и България да поеме по този път.

[1] Виж тук: https://265obshtini.bg/news/113