През изминалите дни се случиха доста интересни събития в международен план– унгарският премиер социалист предизвика бурни протести в собствената систрана, след като призна, че последователно е лъгал избирателите си, или,както той сам се е изразил – “сутрин, обед и вечер”. То няма и как иначе– по-ниски данъци, по-високи социални разходи и намаляване на бюджетниядефицит реално не могат да се постигнат едновременно. От друга страна итрите цели звучат примамливо и се приветстват от избирателите.
Доклад на Световната банка регистрира покачване на корупцията в сфератана обществените поръчки в някои от т.н. страни в преход, между които и България.Неприятен факт предвид, че много голяма част от бюджетните средства се разходватименно чрез системата на обществените поръчки.
Социалистите в Швеция загубиха изборите, след като управляваха странатацели 12 години без прекъсване. Лидерът на социалдемократите и сегашен премиерна Швеция призна загубата и обяви, че правителството ще подаде оставка.Бих искал по-нашироко да разгледам случилото се в скандинавската държавапредвид много коментари, които сочат към явно неразбиране или изопачаванена събитието. Става въпрос за изказвания от рода на “отиде си хубавия социалистическирай”, “десните превзеха властта” и други подобни.
Загубата на социалистите и победата на дясноцентристката коалиция в Швецияне означава нищо повече от записаното в предизборната програма на победителите,а именно намаляване на данъците и провеждане на цялостна реформа в социалниямодел на страната. Ако всичко това се разгледа като индикатор на общественотомнение, то може да се твърди, че по-голямата част от шведите вече предпочитатда внасят в общата каса по-малко и съответно да получават по-малко. Коетое еквивалентно на по-голяма свобода, отговорност и възможност за самоопределянепри вземането на потребителски решения. Ако противовеса на това, а именноделегиране на правото, съответно и на отговорността на някой друг за решения,които по природа трябва да бъдат индивидуални, някои наричат рай, ние можемда им препоръчаме определени държави, където в много по-голяма цялост решениятасе вземат от някои друг и хората имат по-малко “грижи” от гледна точка наизбор и оценка на налични алтернативи. Първо, защото тези алтернативи сапо-ограничени и второ, защото не е необходимо да се избира, тъй като някойвече е избрал за всички останали. Такива държави са Куба, Северна Кореяи Либия.
Предвид това, че Швеция е една от богатите държави днес, някои биха казали,че тя е такава именно благодарение на високите данъци и вземането на решенияна колективна основа посредством социално-осигурителната система. Това обачене е точно така, тъй като фундаментът за бъдещия просперитет на Швеция епоставен много по-рано(1):
• През 1860 г. са проведени редица реформи с цел превръщането на икономикатав по-свободно и по-открито пазарно стопанство. Благодарение на това Швециядо максимална степен се възползва от зараждащата се индустриална революция;
• Почти всички големи шведски компании са се родили в края на 19-ти и началотона 20-ти век;
• Скандинавската държава запазва неутралитет по отношение на двете Световнивойни и други конфликти;
• До 1932 г., разходите на държавата са под 10 % от БВП (за сравнение сегаса над 50 %, т.е. средно над половината от това, което всеки изкарва годава на бюджета);
• За същия период, Швеция се превръща в една от най-богатите държави всвета;
• За целия период от 1876 до 1920 г., в правителствата на Швеция не участватсоциалисти.
Предвид преимуществено леви правителства в следващите години и загубатана социалистите преди броени дни, считаме, че търпението на шведския избирателсе е изчерпало. Надяваме се скандинавската държава да последва примера настрани като Ирландия, Естония и защо не Словакия, характерни с ниско данъчнооблагане, ограничено правителство и по-висока индивидуална свобода.
–––––––––––––––––––––––
(1) Информацията за стопанската историяна Швеция е взета от Stefan Karlsson, The Sweden Myth.
