Шест карти за малките общини в България

С приближаването на следващото преброяване на населението през 2021 г. въпросът за промяна на броя на общините ще става все по-актуален. Шестте карти по-долу показват някои от основните (но далеч не всички) причини за необходимостта от консолидация на местните административни единици в някои части на страната.

Общински служители на глава от населението

Продължаващият спад на населението в редица райони на страната води до все по-фрапантни съотношения между размера на общинските администрации и броя на обслужваното от тях население. Това се вижда ясно на картата по-долу, която се базира на тримесечните данни на Министерство на финансите за финансовото състояние на общините, които включват и информация за броя на общинските служители през третото тримесечие на 2018 г.

Данните на МФ показват, че общините с най-малък брой общински служители спрямо населението са Столична община, Казанлък, Добрич и Перник. Във всяка една от тях се падат над 500 души население на всеки общински служител.

| пълен размер на картата |

Подобна е ситуацията и в повечето от останалите по-големи градове с изключение на Плевен, където данните показват 247 души на общински служител.

Доста различна е картината в малките общини, като на места се наблюдават фрапантно високи съотношения между общинските служители и населението. Класическият пример за това е община Трекляно в област Кюстендил, където на всеки 26 души се пада по един общински служител. Общо в 41 общини на всеки общински служител се падат под 100 души население.

Тези данни показват, че макар териториално-административна реформа в момента да не е на дневен ред, тя няма как да бъде избегната в близко бъдеще, особено ако текущите правомощия и задължения на общините се запазят или бъдат разширени. Има общини, в които именно местната администрация е един от най-големите работодатели – зависимост, която наред с въпроса за ефективността на публичните харчове повдига редица притеснения относно политическите процеси на местно ниво.

Общини с население под 6 хиляди души

Дисбалансът в съотношението между общинските служители и местното население се дължи в голяма степен именно на знаменателя в уравнението – броят на хората, които живеят в една община. Причината за това е, че общинската администрация все пак е натоварена с някакви функции, които трябва да извършва и минимум услуги, които трябва да предоставя.

Следващата карта показва общините, които през 2017 г. не отговарят на първото по ред изискване на чл. 8 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ) за създаване на нова община – наличието на население над 6 хиляди души.

По данни на НСИ между 2000 и 2017 г. техният брой се удвоява, като през последната година една четвърт от всички общини (общо 72) не отговарят на това изискване на закона.

| пълен размер на картата |

По-голямата част от тях се намират в пограничните райони, като особено ясна концентрация се наблюдава в Северозападна България. В допълнение има 15 общини, в които населението е над 6 хиляди, но под 7 хиляди души. Населението в повечето от тези общини е с ясна тенденция към спад, макар да са налице и някои изключения като Горна Малина.

Въпросът защо изискванията за създаване на нова община не важат за съществуващи вече такива остава отворен поради следните произтичащи от това проблеми като:

  • превръщането на много общини и общински предприятия във водещ местен работодател, което създава очевидни рискове пред местния демократичен процес;
  • изключително ограничени собствени приходи на общината  и де факто пълна фискална зависимост от централния бюджет;
  • достигане на вече коментираните изключително високи нива на съотношението между броя на общинските служители и местното население, т.е. липса на административна ефикасност.

Усвояване на европейски средства от общините

Продължаващият отказ от провеждане на териториално-административна реформа въпреки демографската логика води до невъзможност за провеждане на местни политики (вкл. и чрез реализация на европейски проекти) поради липса на административен капацитет и достатъчно средства в местните власти.

| пълен размер на картата |

Добър пример за това е една от най-малките общини в страна – Ковачевци, чието население през 2017 г. възлиза на 1658 души. Тя е и единствената, която към 15 юни 2018 г. няма нито един лев усвоени средства по оперативните програми на ЕС. Други 9 общини имат само по един успешно завършен проект в настоящия програмен период (2014-2020). Седем от тях попадат в групата на общините с население под 6 хиляди души – това  са Трекляно (798 души), Ценово (5049 души), Борино (3157 души), Чавдар (1174 души), Челопеч (1545 души), Маджарово (1716 души) и Хитрино (6662 души). Осмата община е Опака (6084 души), а деветата е Дулово (27506 души).

От влизането на България в ЕС и стартирането на оперативните програми в България българските общини са използвали общо 10,7 млрд. лева (данните са към 15 юни 2018 г.). Спрямо населението общините са получили средно по 1 513 лв. на човек. Най-много са изплатените средства в общините Созопол и Костинброд – единствените с по над 5 хиляди лв. на човек.

Резултати на матурите по БЕЛ

Освен пред чисто демографските предизвикателства и техните ефекти върху дейността на администрацията, малките общини в страната са изправени и пред сериозни трудности в сферата на образователната дейност. Разликата в качеството на предоставяното образование стана особено ясна през последните няколко години след въведените мерки за затягане на контрола на зрелостните изпити. Докато по-големите общини и области продължават да постигат сходни резултати, то в някои части на страната спадът на средните оценки и ръстът в дела на неуспешно положилите изпита е значителен.

| пълен размер на картата |

През 2018 г. само пет общини са със средна оценка под среден 3,00 спрямо 8 такива общини преди година. Въпреки че няма нито една община със средна оценка над 5,00, то тази година цели 90 са с над 4,00, а 15 – с над 4,50 (от общо 237 общини, където са се провели зрелостни изпити; в останалите няма нито едно училище с поне един явил се ученик).

И през 2018 г. данните потвърждават, че резултатите са функция на размера на общината, като по-големите училища в по-големите общини в общия случай постигат по-добри резултати. Изключения правят само общините, в които се явяват много малко ученици, но там резултатите се менят доста повече от година на година. Обратно, най-големите общини – Столична община, Пловдив, Варна и Бургас, където са разположени и водещите училища в страната, неизменно се нареждат и сред водещите по среден резултат.

Безработица

Тежкото демографско състояние на редица общини и неспособността на местните власти да оказват реално влияние върху протичащите социалноикономически процеси дават резултат и по линия на случващото се на трудовите пазари.

| пълен размер на картата |

И през 2017 г. в страната са налице компактни клъстери от общини, които все още биват „заобикаляни” от цялостното подобрение на икономическата конюнктура в страната, особено що се касае до пазара на труда. Сред причините за това са слабата бизнес активност в тези и близки до тях общини, както и сравнително ниската трудова мобилност на населението в тези райони, включително и заради проблеми с квалификацията и образованието на работоспособното население.

И през 2017 г. човек може да пропътува 206-те километра от община Макреш (Видинско) през Вълчедръм (област Монтана) до община Ябланица (Област Ловеч), без да мине през територията на община с безработица под 25%. Клъстери от общини с висока безработица има още в смесените райони в североизточната част на страната (например Самуил-Венец-Хитрино-Каолиново-Никола Козлево).

Покритие на кадастъра

Последната карта в настоящия преглед показва делът от територията на всяка община, която е покрита от кадастралните карти към края на 2017 г.

Кадастърът е важна предпоставка за привличането на инвестиции, оптимизирането на събираемостта на данъци върху недвижимите имоти, изпълнението на инфраструктурни проекти и намаляването на имотните измами и спорове. Ниското кадастрално покритие на територията на една община представлява пречка пред инвестициите, особено когато те предвиждат строителство на нови обекти.

| пълен размер на картата |

Въпреки разширяване на включените територии през последните години (от 18,0% през 2013 г. до 36,6% през 2017 г.), подобрението обхваща предимно по-големите общини. И през 2017 г. в 37 от 72-те общини с население под 6 хиляди души кадастралното покритие е под 1%.


Свързани публикации.