Седем принципа за целесъобразна обществена политика
Седемте принципа за целесъобразна обществена политика на Лорънс Рийд, коитотой за първи път излага в реч пред Икономическия клуб на Детройт*, предизвикатизненадващ интерес в обществото дори и за него самия. Подобно на десеттебожи заповеди те са ясно, достъпно и образно формулирани. Рийд признава,че не може да си припише авторството. Той просто е събрал основополагащитеидеи на столетия натрупан опит и икономическо знание в кратки и недвусмисленипринципи. Според него това са не само седемте стълба на свободната икономика,но и една доста мощна програма за действие. Ако всеки законодател ги проумееи се опита да им служи вярно, то всички ние ще бъдем много по-силни, по-свободнии по-преуспяващи хора и далеч по-добре управлявани.
ПРИНЦИП 1: СВОБОДНИТЕ ХОРА НЕ СА РАВНИ, А РАВНИТЕ ХОРА НЕ СА СВОБОДНИ.
Тук става въпрос за икономическо равенство. Равенството пред закона независимоот раса, пол, здравословно състояние и религия е една от основополагащитеидеи на западната цивилизация, която едва ли някой би оспорил.
Свободните хора не са равни. Когато те са свободни да бъдат себе си, дабъдат господари на съдбата си, да полагат усилия за подобряването на своетоблагосъстояние, резултатът на пазара няма да бъде еднакъв за всички.
Всяко човешко същество е уникално. Ние сме надарени по различен начин,имаме различни заложби и таланти.
Ние сме различни и по способността си да спестяваме.
Равните хора не са свободни. Ако ми покажете някъде място на планетата,където хората да са равни икономически, аз ще ви докажа, че това са най-несвобднитехора. Какво е посланието на този първи принцип? Не се тревожете от различиятав доходите, когато хората са самите себе си. Но, ако причините за неравенствотоса в изкуствено създадени политически бариери, то тогава се избавете оттях. Но не се опитвайте да съберете “неравни” хора и да ги претопите в хомогеннамаса.
Разоряващите данъчни ставки не правят хората “по-равни”, те просто насочватпроизводствата и предприемачите в други посоки, където печалбите биха билипо-малки. Спомнете си мисълта на Ейбрахам Линкълн “Не можеш да избуташ човекнапред, като дърпаш другиго назад”.
ПРИНЦИП 2: КОГАТО НЕЩО ТИ ПРИНАДЛЕЖИ, ТИ СЕ ГРИЖИШ ЗА НЕГО; АКОЕ НИЧИЕ ИЛИ Е ОБЩО ДОСТОЯНИЕ, ТОГАВА СЪСТОЯНИЕТО МУ СЕ ВЛОШАВА
Фактически, това прекрасно илюстрира магията на частната собственост. Вголяма степен това е и обяснението за провала на социалистическата икономикапо света. В бившата Съветска империя правителствата провъзгласиха върховенствотона централното планиране и държавната собственост. Искаха да премахнат илипоне да сведат до минимум частната собственост, тъй като частникът бил користени неефективен в производството.
“Храната” на земеделеца стана “народна” и народът започна да гладува.
Така че, ако искате да съсипете оскъдните ресурси на обществото, то отнеметеги от тези, които са ги създали и ги предоставете на централната власт даги управлява.
ПРИНЦИП 3: ЦЕЛЕСЪОБРАЗНАТА ПОЛИТИКА ИЗИСКВА ДА СЕ ВЗЕМАТ ПОД ВНИМАНИЕДЪЛГОСРОЧНИТЕ ЕФЕКТИ ЗА ВСИЧКИ, А НЕ САМО КРАТКОСРОЧНИТЕ ЕФЕКТИ ЗА НЕКОЛЦИНА
В крайна сметка всички сме смъртни. Но подобна философска сентенция битласнала политиците да разиграват коня си, облагодетелствайки със своятаполитика неколцина днес, в ущърб на много хора в утрешния ден.
Този принцип е призив за далновидно мислене. Ако искаме да сме отговорнивъзрастни, не можем да се държим като невръстни деца, вторачили се единственов себе си, тук и сега.
ПРИНЦИП 4: КОГАТО ПООЩРЯВАТЕ, ПОЛУЧАВАТЕ ПОВЕЧЕ, КОГАТО ОБЕЗКУРАЖАВАТЕ– ПОЛУЧАВАТЕ ПО – МАЛКО
Поведението ни в голяма степен се определя от поощрението и стимулирането,и от порицанието и подтискането. Политиците, които забравят този факт, бихаизвършили глупост от рода на тази: ще повишат данъците върху някои дейностии ще очакват, че хората ще работят по старому, по предишния начин, сякашса овце, скупчени за стрижене.
През 1990 г. в САЩ Дж. Буш – баща драстично повиши данъците върху производствотона яхти, самолети и бижута, изхождайки от презумпцията, че след като богатитеси позволяват подобни “глезотии”, то ще трябва да си плащат за това. Очакваниятасе били, че в резултат на данъчното увеличение приходите ще нараснат с 31милиона долара. Резултатът обаче са само 16 милиона долара приходи и 24милиона долара увеличение на помощите за безработица заради уволнениетов обложените производства.
Когато пациентът е болен, лекарят не му източва кръвта, нали?
ПРИНЦИП 5: НИКОЙ НЕ ХАРЧИ ЧУЖДИТЕ ПАРИ ТАКА ВНИМАТЕЛНО, КАКТО СВОИТЕСОБСТВЕНИ
Новината, че правителството е закупило тоалетни чинии за по 800 долараедната винаги буди удивление. Колкото и да кръстосвате земята надлъж и ширедва ли ще намерите някой, който с удоволствие да похарчи по този начинсобствените си пари. Но такива харчове се правят и то много често от правителствата.Защо? Защото този, който харчи, пилее чужди пари.
Милтън Фридмън разграничава четири начина за разходване на пари според степентана зависимост между собственика на парите, този, който ги харчи и този,който получава закупеното с тези средства.
Изводът е, че никой не харчи чуждите пари толкова внимателно, както постъпвасъс своите.
ПРИНЦИП 6: ПРАВИТЕЛСТВОТО НЕ МОЖЕ ДА ДАДЕ НИКОМУ, АКО ПЪРВО НЕВЗЕМЕ ОТ ДРУГ, А АКО ЕДНО ПРАВИТЕЛСТВО Е ДОСТАТЪЧНО ГОЛЯМО, ЗА ДА ВИ ДАДЕВСИЧКО, ТО СЪЩЕВРЕМЕННО Е И ДОСТАТЪЧНО ГОЛЯМО, ЗА ДА ВИ ВЗЕМЕ ВСИЧКО
Не мислете, че това е радикално, идеологическо, антиправителствено изявление.Не, просто така стоят нещата. Някога Джордж Вашингтон е казал: “Правителствотоне е основание. То не е риторика. То е сила. Подобно на огъня то може дабъде опасен слуга или страхлив господар”.
Със същото внушение е и репликата на Гручо към Харпо: “Той е честен, аматрябва да го наблюдаваш”.
Държавата на благоденствието, както я наричат, не е нищо друго освен даоткраднеш от един, за да дадеш на друг. Някой беше казал, че наименованиетоидва от факта, че в държавата на благоденствието политиците ползват благата,за които плащат всички.
Свободните и независими хора виждат в правителството не рог на изобилието,а защитник на техните свободи, те искат правителство, което да гарантирамира и да предоставя максимални възможностите за всички.
ПРИНЦИП 7: СВОБОДАТА Е СЪЩЕСТВЕНОТО
Свободата не е нито лукс, нито само една хубава идея. Тя е много повечеот щастливо стечение на обстоятелствата или пък концепция, която да се защитава.Тя е първопричината, за да се случва всичко останало. Без нея животът бибил в най-добрия случай скучен. В най-лошия – просто няма да има живот.
Обществената политика, която се отказва от свободата или не я закриля изаздравява, трябва да буди подозрение у бдителните умове. Те трябва да сизададат въпроса: “Какво ще получим в замяна, когато ни поискат да се откажемот някои свободи?”.
Спомнете си в тези случаи съвета на Бенджамин Франклин: “Този, който сеотказва от свободата, за да получи временна сигурност, не заслужава нитосвобода, нито сигурност”.
За автора
Според последните данни седемте принципа на Лорънс Рийд са преведени на12 езика, в т.ч. на китайски, корейски и дори на суахили. Рийд е обиколилповече от 20 щата и 12 държави извън Америка, разпространявайки своите библейскиистини за икономиката.
По ирония на съдбата дори в сърцето на комунистическия бастион – Китай,в държавния университет на Пекин, Рийд изнася своята лекция, посветена нацелесъобразната обществена политика, основана на седемте стълба на свободнатаикономика.
––––––––––––––––––
(1) Лорънс (Лари) Рийд е президентна Центъра за обществена политика Макинак. Центърът е неправителствен изследователскии образователен институт, чиято цел е подобряване качеството на живота нажителите на Мичиган, чрез поощряване вземането на целесъобразни решенияна местно и щатско политическо ниво. Резюмето е изготвено от Бинка Илиева,сътрудник в ИПИ
* Световно известен форум за обмяна на идеи.