03-11-2023

Регионалното здравеопазване – какво се промени

През последните 12 години Институтът за пазарна икономика представя изследването „Регионални профили – показатели за развитие“. Тазгодишният анализ включва 73 индикатора, разпределени в 12 категории за икономическото и социално развитие на българските области и ще бъде представен детайлно в края на месец ноември 2023 година. Една от ключовите категории е „Здравеопазване“. Тя подрежда областите в зависимост от резултатите им по 7 ключови за здравната система индикатора, като в последното издание е включен допълнително нов показател – „средна очаквана продължителност на живота в години“. Тук накратко представяме промените в позициите на всяка област за последните 5 години и се опитваме да изследваме основните причини за тях.

На национално ниво се отчита подобряване в част от наблюдаваните показатели за здравеопазване, например обслужване на населението от общопрактикуващи лекари и по-ниска детска смъртност. Броят преминали през МБАЛ болни все още е на нива, по-ниски от тези преди началото на пандемията, въпреки че за втора поредна година хоспитализациите в страната нарастват. Делът на здравноосигурените значително се подобрява, вероятно поради по-ниския регистриран брой на населението в преброяването през 2021 г. Показателят за очаквана продължителност на живота обаче за трета поредна година отбелязва намаление вследствие все още на ефекта на пандемията от ковид-19.

Какви са тенденциите по области през последните 5 години?

Източник: ИПИ

Подредбата на областите в категория „Здравеопазване“ показва някои тенденции, като само част могат да бъдат обяснени в промените в методологията на изследването и добавянето на нов индикатор, отчитащ продължителността на живота на местното население:

Няколко области бележат рязко подобрение за последната една година – това са Шумен, Кърджали и Варна. В случаите на Шумен и Кърджали причините са много високият дял здравноосигурени лица и ниският коефициент на детска смъртност. Подобрението в класирането на Варна е свързано с високата средна продължителност на живота и значителния брой лекари – специалисти. Варна, заедно с лидера през последните години – област Плевен, е една от четирите области с медицински университет на своята територия, което в значителна степен предопределя доброто осигуряване с ресурси .
Област Смолян за първи път оглавява класацията в категория „Здравеопазване“ през 2023 година, като възходът на областта започва преди 3 години. Причината не е само във високата продължителност на живота на населението, а и в ниската детска смъртност, сравнително доброто осигуряване с общопрактикуващи лекари и почти напълно здравноосигуреното население. Смолян успява да поддържа брой легла в многопрофилните си болници на равнището на средното за страната, независимо от планинската територия на областта и затрудненията в транспорта и придвижването. Близки до тези са и показателите на област Габрово, която отбелязва високата трета позиция за втора поредна година.
Няколко области бележат постепенно, но стабилно подобряване в класирането – например Благоевград, Перник и Хасково. Те отбелязват подобряване в показателите за детска смъртност и приближаване до средните показатели за осигуряване с лекари, но страдат от липса на лекари специалисти и по-малък брой легла в многопрофилните болници. Последният индикатор се компенсира от географската им близост до други големи области, което вероятно позволява на населението им да търси и получава там болнични услуги.
Няколко области за съжаление не променят значително позициите си в дъното на класацията – например Сливен, Ямбол, Силистра и Добрич. Всяка от тях регистрира недостиг на общопрактикуващи лекари и лекари специалисти, ниска очаквана продължителност на живота и висока детска смъртност. В резултат продължителността на живота на населението е една от най-ниските в страната. Трайно ниските позиции на тези области в категория „Здравеопазване“ показват наличие на структурни проблеми в управлението на местните здравни системи, но и наслагване на други фактори върху слабите здравни показатели.
Накрая, но не на последно място, ще отбележим и силно променливите позиции на области като Видин, Стара Загора, Пазарджик и Монтана. В тях действат фактори, които краткосрочно се отразяват по-значимо на здравните показатели, например броя преминали за лечение болни и коефициента на детска смъртност (следва да се има предвид, че поради относително ниския брой на населението в някои области този показател не е толкова устойчив през годините). Възможностите за подобрение на здравеопазването в тези области са големи и следва да се използват за повишаване на здравния статус на населението и качеството на живот като цяло.

Обезпокоително е дълготрайното влошаване на показателите на здравни системи на определени места. И ако реформата в здравеопазването е поставена „на трупчета“ на национално ниво и липсва яснота в посоката на развитие на системата, то няма как това да не се отрази негативно и на другите показатели на областите, и на населението в тях. По-дълъг живот в по-добро здраве, съпътстван от качествени здравни услуги и грижа за пациента, са целите на здравната реформа, но остава да видим как те ще се реализират на практика.

Очаквайте в края на ноември 2023 г. представяне на подробните профили на областите с анализ и оценки за всички 12 категории за икономическо и социално развитие.