Динамика за последните десет години (1993-2003)

  При това следва да се имат предвид и някои други обстоятелства.
След 1997 г. българската икономика расте толкова бързо колкото икономиките на новите членове през последните десет години, дори 0,2 пъти по-бързо (но периодът е по-кратък).
За тези години икономиките на новите членове на ЕС са привлекли 100 милиарда евро преки чуждестранни инвестиции, т.е. средно по 12,5 милиарда. В България тези са точно два пъти по-малко.
Българските граждани и фирми са очевидно по-малко конкурентни и от старите, и от новите членове на ЕС. По всичко изглежда, че известните засега идеи на основните политически партии за правителствени разходи, държавни проекти и данъчна политика няма съществено да променят това положение.

Ефектите за съюза
Първият резултат от разширяването ще бъде по-динамична икономика на ЕС, по-бърз растеж.
Второ, може да очаква натиск върху пазара на труда в съюза и по-бърз ръст на производителността.
Трето, новите европейски икономики са с по-реформирани бивши обществени услуги (особено пенсионно дело и здравеопазване), това ще наложи по-бърза либерализация на услугите в рамките на съюза.
Четвърто, вероятно новите членки ще отстояват по либерално законодателство и политика на съюза.
Пето, сегашните проекти за създаване на супер-държава в Брюксел може да бъдат тихо погребани и ще се появяват нови идеи за конституционна уредба на съюза.

Ефектите за България
Най-важното е, че българските граждани, фирми и икономика са изложени на по-конкурентна среда от тази преди Първи май.
Една от стратегиите на правителството и немалко “предприемачи” в България е използването на средства на данъкоплатците на ЕС за свои идеи и проекти. Достъпът до тези средства вероятно ще бъде затруднен поради вероятното усъвършенстване на процедурите по отчетност и контрол. Това ще зависи от новия състав на Комисията и от пренареждането на акцентите и съставянето на бюджета на съюза за следващите седем години (след 2005 г.)
Сегашният комисар по разширяването ще бъде заменен от друг, избран от новия състав на страните-членки. От него/нея донякъде ще зависи дали ще започнат преговори за присъединяване с Хърватска и Турция. Тези обстоятелства не могат да не повлияят върху перспективите за членство на България и Румъния.