Ако склонността за въвеждане на протекционистични мерки не беше толковаразпространена сред политическите елити, може би нямаше да е необходимода се отделят милиони долари за международни конференции, кръгли маси ит.н. в търсене на лекуващи либерални решения.
Нямаше да има и търговски войни, обтегнати международни отношения и нена последно място – цените на стоките и услугите щяха да са много по-ниски.Самият факт, че темата либерализация на пазарите е на дневен ред вече повечеот 50 г. показва, че са признати две неща: първо, че протекционистичнитемерки са вредни, както за националните, така и за глобалната икономика;и второ, въпреки значителните постижения в рамките на СТО, все още тяхнотоприлагането е твърде широко разпространено и трябва да се ограничи.
Като инструмент на икономическата политика, протекционизмът има различниформи: високи вносни мита и такси, импортни квоти, субсидии, в т.ч. експортни,поддържане на минимални изкупни цени. Основната им цел, въпреки че заеднос това изпълняват и други функции, като например фискална, е покровителствона определени сектори чрез ограничаване на конкуренцията. Предприеманетона тези “помощни” мерки според много от политиците са необходими, защотобез тях, производството и доходите биха спаднали, а вероятно би се стигналои до много фалити.
От това следват две важни неща: първо, те признават факта, че някои производстваса нерентабилни и второ, след като са нерентабилни трябва да бъдат подпомагани.
Субсидирането и осигуряването на преференциални условия има обаче вместопозитивно, негативно отражение върху икономиката като цяло. Производстватаили фирмите, на които се отделя специално внимание успяват да се задържатна пазара единствено благодарение на тази помощ и, когато тя изчезне тев общия случай са още по-неспособни да оцелеят в нормални пазарни условия,отколкото преди да започнат да я получават. Рано или късно, ако не започнатда работят по-ефективно, те пак ще фалират. От друга страна, субсидиитесе формират чрез изземване на доход от рентабилните компании и така реалносе извършва преразпределение на ресурси от сравнително по-успешни към сравнителнопо-неуспешни стопански субекти.
Идеята, че мир между държавите и икономически просперитет може да се постигнеединствено при спазване принципите на свободна търговия и отворени граници,е водеща при основаването на Европейския съюз (основан като Европейски икономическиобщности). Ироничен е фактът, че точно ЕС вече повече от 40 г. не спирада води икономически войни и да се противопоставя на така необходимата либерализацияв редица сектори. Един от тези сектори и до днес остава селското стопанство.Договорената навремето от де Гол, като цена за присъединяването на Франция,Обща селскостопанска политика (ОСП) представлява един от най-забележителнитепримери за протекционизъм по всички фронтове.
И днес тя включва почти всички възможни мерки: отпускане на експортни субсидии,директна намеса на пазара на селскостопанска продукция с цел гарантиранена минимални изкупни цени, пряка финансова помощ към производителите, субсидииза развитие на селските райони, както и високи мита за вносна продукцияи импортни квоти.
Всяка година реализирането на тази политика поглъща около половината отцелия бюджет на Европейския съюз, като за 2005 г. това са 43 милиарда евро.В същото време, въпреки огромната субсидия, която получава, селското стопанствоуспява да произведе само около 2 % от европейския БВП.
Ето някои от аргументите и контрааргументите по повод ОСП.
· Относно поддържането на минимални изкупни цени. Потреблението на селскостопанскапродукция е много ниско еластично спрямо цената и дохода Т.е. твърди се,че ако цената е относително по-ниска, потреблението няма да се повиши илище се повиши толкова слабо, че по-високите продажби няма да могат да компенсиратприходите при по-висока цена, поради което много производители ще фалират.Това е вярно, но също така е в сила и за много други стоки и услуги съссъщата или подобна еластичност, което обаче в никакъв случай не означава,че тези стоки трябва да се субсидират само, защото са по-ниско еластични.Има ли смисъл да се произвеждат например банани, които струват 10 щатскидолага за килограм, когато същите, ако се търгува свободно, могат да секупят за 2 или 1 щатски долар? Математическата разлика между тях представляваизкуствено трансфериране на благосъстояние от всички, които потребяват бананикъм техните производители или нетна загуба за икономиката под формата напропусната ефективност. Освен това, трябва да се знае, че еластичносттана селскостопанската продукция като суровина за някои производства не етолкова ниска. Предвид всичко това, аргументът е несъстоятелен за една пазарнаикономика и в никаква степен не може да се използва като оправдание за изкуственотозавишаване на цените. Той по-скоро подхожда на една друга форма на икономическаорганизация – централно планираната икономика.
· Относно високите вносни мита, импортните квоти и субсидиите за производителите.Селскостопанската продукция е от стратегическо значение и зависимостта отвнос би породила риск. От това изказване следват две неща: първо, че стратегическитеотрасли не трябва да са зависими от внос, защото това поражда риск и второ,че селското стопанство е стратегически отрасъл. Всички икономики днес, малкоили много зависят от внос, тъй като нито една от тях не е, а не може и дабъде, самозадоволяваща се. Международната търговия за последните 50-60 годининараства над двадесет пъти в реално изражение (което се дължи на либерализациятав редица сектори) и около два пъти надвишава ръста на световното производство.Това показва до каква степен са обвързани и взаимозависими икономиките.Със сигурност всеки един отрасъл в развитите пазарни икономики днес използваи вносни стоки, което се възприема за нормално и дори да съществува някакъвриск, то той е присъщ и неизбежен. Не е ясно къде е разграничителната линиямежду стратегически и нестратегически отрасъл и дали изобщо селското стопанствоможе да попадне в тази категория. Дори и някои отрасли да бъдат определеникато стратегически, ясно е, че и те използват вносна продукция, която обачев общия случай не се облага толкова високо и не се определят импортни квоти.Твърдението, че селскостопанската продукция има стратегическо значение можеда се използва точно с обратната цел: отпадане на митата и вносните квоти,тъй като това неминуемо ще насочи повече предлагане към страната (или групатастрани). Така би се избегнал също и потенциален недостиг на суровини и тона при много по-ниска цена.
· Относно експортните субсидии. Не може да се направи дори и бегъл опитда бъдат защитени по логичен път. Отпускането на експортна субсидия означава,че произвежданата продукция е толкова неконкурентоспособна, че не може данамери никакъв пазар и, без цената да бъде драстично намалена (за сметкана субсидията, която покрива разликата), никой не би искал да я купи. Следкато обаче едно производство е толкова нерентабилно, че да трябва да мусе дават пари, за да си продаде стоката, то най-добре е то да спре.
В заключение може да се каже, че европейският селскостопански пазар сее самоизолирал от останалия чрез споменатите механизми, в следствие на коетореалните съотношения между търсене и предлагане са нарушени и цената и количестватапродукция не се определят на конкурентен принцип. Може би тук трябва даспоменем отново опитите селското стопанство да бъде обявено за стратегическиотрасъл с цел да бъдат оправдани определени протекционистични мерки. Следкато ЕС сам пречи на вноса на необходимата селскостопанска продукция, какможе да се твърди, че тя не би била достатъчна? Вероятно ЕС държи на всякацена да произвежда това, което не може, за да защити много малка част отнаселението си за сметка на всички останали.
Един от принципите на международната търговия е, че всяка страна разполагас относителни предимства при производството на определени стоки или услуги,и за да търгува успешно, трябва да използва точно тях. В случай, че тя пречина естественото развитие на свободната търговия, наред с потенциалните ситърговски партньори, губи и самата тя.
Ако негативното влияние на протекционизма не беше толкова значимо, противницитему нямаше да са толкова многобройни, а ако неразбирането за него не бешетолкова разпространено, поддръжниците му биха били много по-малко.
