Проектобюджет 2008 – ДЪРЖАВНА АДМИНИСТРАЦИЯ

През 2006 г. Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР) за първи път ясно и отчетливо заговори за "преструктуриране на разходите и оптимизиране числеността на персонала". За съжаление добрите намеренията за съкращаване с 10% на държавната администрация от 1 април 2006 г. не се осъществиха. Парадоксалното беше, че през 2005 година администрацията се увеличи с 10%, а през 2006 г. беше намалена със същите тези 10%. На практика се направи упражнение с нулев краен ефект.

През 2007 г. отново станахме свидетели на увеличение на администрацията. В министерствата (централно управление и второстепенните разпоредители с бюджетни средства) персоналът се увеличава с 2,8% или 35 634 души[1]. Доводите за увеличение на администрацията са, от една страна, създаване на нови структури, звена и експертни групи във връзка с присъединяване на страната към ЕС.

От друга страна, твърде спорен е въпросът с точната бройка на работещите в държавната администрация, бюджетните организации и фондовете, управлявани от държавата. Никъде в бюджета или пък в доклада на МДААР не се посочва каква е точната бройка служители, както за целия бюджетен сектор, така и конкретно за министерството. В доклада на МДААР е идентифициран само щатния персонал на министерството (3 117[2] за 2008г.), който отговаря за изпълнението на предварително предначертаните програми и цели на министерството. В проектобюджета за 2008 г. на МДААР се предвиждат 77 710.0 хил.лв. за работата или увеличение с около 5.5 процентни пункта спрямо бюджет 2007 като не трябва да се пропуска противоречието, че нарастват средства за политики за намаляване на хора и по-добро регулиране, тоест и на регулации.

Разходи на МДААР за 2008 г. по политики (хил.лв.)

Източник: Приложение към доклада на МДААР за  проектобюджет 2008

За разлика от предишни години в доклада на МДААР се вижда опит за изготвяне на анализ, в който се предоставят разбити сметки за разходите по определените от министерството основни политики, а в допълнение на това и опит за предоставяне на някакви показатели за изпълнение на предварително определени политики. По-точно това са т.нар. от министерството „целеви стойности по показатели за изпълнение". Въпреки това, предоставените стойности в таблиците не могат да измерят ефективността на администрацията по водените политики. Така структурираните таблици с показатели не показват никакви реално оценими показатели, а по скоро приличат на набързо нахвърляни числа и проценти.

Това може би е нормално, защото част от бюрократичните структури всячески се опитват да докажат необходимостта от съществуването си, а те изначало съществуват по инерция и искат пари от бюджета, дори когато нуждата от тяхното съществуване не е обосновано. Трябва да е ясно, че държавната администрация по правило не създава добавена стойност в икономиката. Огромна част (а може би и единствената) от нейната функция е да преразпределя част от създадения доход от частния сектор.

Например, по-голямата част от стриктно описаните програми (като, е-правителство, обучение на служителите и др.) на МДААР спокойно могат да бъдат прехвърлени към специалисти от частния сектор. По този начин ще се намали бюрокрацията, ще се увеличи ефективността, което пък ще подобри крайните резултати от дейността.

Все пак не може да не се отбележат някои от опитите на МДААР за водене на положителни политики. Така например споменатата оптимизация на държавните служители с 12% и предприетата кампания за проверка на грамотността на държавните служители. Логичният резултат от тази инициатива е, че тези от служителите, които не са показали, че са способни, трябва да бъдат освободени от работа, а заплатите на останалите да претърпят повишение. Това ще изпълни и целта на програмата „Административен капацитет" – ресурсите в системата ще се използват по значително по-ефективен начин (повече по темата виж тук).

Основни насоки за предприемане реформи

1.       При изготвянето на доклади за бюджети и изобщо при харченето на държавни пари е необходимо да се прилага подробен анализ разходи-ползи и изготвянето на прецизна методология за оценка на политиките. В последствие всичко това трябва да бъде в помощ при взимането на управленски решения и предприемането/премахването на различни политики.

2.       Прилагане на конкурсна процедура за назначаване по трудово правоотношение на всички служители в държавната администрация, провеждане на квалификационни курсове и периодични оценки (изпити) на служителите на администрацията за диагностициране на капацитета й.

3.       Периодичен, независим анализ върху всички политики и отговорните структури на изпълнителната власт с оглед оценка на необходимостта от съществуването им.

4.       Съставяне на публичен регистър с броя на служителите в държавната администрация – в централно управление на министерствата, в съответните разпоредители с бюджетни средства и във всички останали структури на държавната администрация.

[1] Приложение 1 от Бюджет 2007

[2] Разпределението на щатния персонал по програми за периода 2008-2010 г. – по данни от доклада на МДДАР относно бюджета на Министерството на държавната администрация и административната реформа в програмен формат за 2008 г.